Решение № 262323 от 12.07.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 12.07.2022 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия:

Невена Чеуз при секретаря Маргарита

Димитрова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.

№ 14 541 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лв., съединен с обратен иск с правно основание чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ за сумата от 26 000 лв., заявен като частичен при пълен заявен размер от 150 000 лв.

В исковата молба на А.Л.З. се твърди, че на 01.10.2017 г., около 07.25 часа, на АМ „Тракия“, км 86+400 с посока на движение гр. София е настъпило тежко ПТП. Твърди се, че при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, неговият водач С.Д.П. заспал зад волана и в резултат на това автомобилът се ударил челно в опорна колона на рекламно-информационното табло на бензиностанция „ОМВ“. Твърди се, че в резултат на катастрофата починал пътника в лекия автомобил Р.Д. С., който живеел на семейни начала с ищцата. Вината на деликвента била установена с влязла в сила присъда на наказателния съд по нохд 105/18 г. по описа на ОС – Пазарджик.

Твърди се, че преди настъпване на ПТП Р.С. и ищцата живеели в общо домакинство, с категоричното желание да сключат граждански брак след навършване на пълнолетие на ищцата. Същите били изключително привързани един към друг.

Били отраснали заедно в един квартал, споделяли обща страст към един футболен отбор – „Локомотив“ и прекарвали огромна част от времето си заедно. Твърди се, че след смъртта на Р.ищцата продължавала да поддържа негов профил в социалните мрежи и преживявала тежко неговата загуба.

Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Фолксваген”, да й заплати сумата от 50 000 лв., предвид протоколното определение на съда по чл. 214 ал.1 от ГПК от 06.06.2022 г. – обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.

По делото като трето лице на страната на ответника e конституиран С.Д.П. и е приет за съвместно разглеждане обратен иск срещу тях с правно основание чл. 500 ал. 1 т.1 от КЗ за сумата от 26 000 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 150 000 лв.

Ответникът по обратния иск оспорва същия по съображения в писмен отговор.

Не са депозирани допълнителна искова молба и допълнителен отговор по обратния иск.

Главният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв.

Ж.Е..

Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Я.Д., който поддържа заявеният обратен иск.

Възраженията на третото лице на страната на ответника и ответник по обратния иск се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Р.П..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 17.07.2018 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявеният иск е процесуално допустим.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид.

Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена от влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

Установено по делото, от присъдата на наказателния съд е и обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил

«Фолксваген», изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в нарушение на правилата за движение - чл. 20 ал.1 от