Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9866 от 25.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42690/2025
Вид
Решение № 9866
Подписан
25.05.2026
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 232, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 345, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 9866 гр. София, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110142690 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 266336/06.08.2025г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 3415/30.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2096/2025г. на СРС.

Ищецът "Йеттел България" ЕАД чрез адв. В. Н., е предявил срещу Б. Г. А. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.чл. 232, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Б. Г. А. дължи на „Йеттел България“ ЕАД, както следва:

1. За предпочетен номер +*************:

По Договор за лизинг от 03.10.2022г. за устройство марка APPLE iPhone 13 Pro 128GB Blue сумата от 874,21 евро, представляваща неплатени лизингови вноски за периода 03.10.2022г.-03.09.2024г.;

По Допълнително споразумение от 18.11.2022г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* сумата от 30,35 евро за неплатени абонаментни такси и услуги за периода 15.02.2023г.-14.03.2023г.;

71,39 евро за неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната;

32,26 евро, представляващи разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.

2. За предпочетен номер + **************:

По Допълнително споразумение от 18.11.2022г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************** сумата от 69,82 евро, представляваща 1 неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.02.2023г. – 14.04.2023г.;

87,53 евро за неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната;

3. Законната лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението /14.01.2025г./ до окончателното им изплащане.

Основателността на претенцията си ищецът обосновава с обстоятелството, че между страните били сключени описаните договори, по които ответницата била в неизпълнение и забава, като процесните вземания останали неплатени. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от адв. Н.Ш., който поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Б. Г. А. чрез назначения ú особен представител адв. Р. Д. – АК-София, е подала Отговор на исковата молба, вх. № 15372/20.01.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Обосновава, че претендираните от ищеца суми за неустойки се основавали на неравноправни клаузи, противоречащи на добрите нрави, като не било установено дали тези клаузи са валидни. Не били представени доказателства за надлежно прекратяване на договорите. Сумите се оспорват по размер, като не било ясно как са формирани, акцентирайки върху разлика с претендираните суми и предвидените месечни плащания, както и не било ясно на какво точно основание се претендират. Твърди се, че ответницата редовно е заплащала задълженията си, но ищецът не представял доказателства за това. За насрочените по делото открити съдебни заседания не се явява, като се представлява от адв.

Д., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.чл. 232, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на съответните облигационни отношения между страните, наличието на съответно валидно възникнало задължение за заплащане на сумите и настъпил падеж, както и наличието на уговорена действителна клауза за неустойка и реализиране на обстоятелствата, които обуславят дължимостта ú. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представените заверени копия от договори, между страните са сключени съответни договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, допълнителни споразумения към тях, както и договор за лизинг. Съдът намира, че същите са породили облигационни отношения между страните.

Договорите, включително договорът от 03.10.2022г., и общите условия са четими, съдържат данни за правата и задълженията на страните, за цената на дадената на лизинг вещ, сумите, които трябва да се заплатят, както и погасителния план за тях. Няма пречка вноските да бъдат включени в издаваната на абоната за съответния мобилен номер месечна 2 фактура, т.е. падежите им са определяеми. Действителна е и клаузата в договор за мобилни услуги или допълнително споразумение към него, която предвижда необходимост в тези случаи абонатът да заплаща разликата между стандартната цена на предоставеното устройство и промоционалната такава, от която се е възползвал. В договора за лизинг е посочено, че лизингополучателят е получил лизинговата вещ, но няма представени доказателства да е върната, поради което не може да се окачестви като прекомерна предвидената неустойка при прекратяване на договора за заплащане на лизинговите вноски до края на договора. Не се констатират обстоятелства, които да сочат на неравноправност на клаузите от договорите пораждащи задълженията за заплащане на процесните суми, както и нарушения на правата на ответницата като потребител. Клаузите за неустойки при прекратяване на тези за телекомуникационни услуги по вина на абоната са валидни, като размерът – до три месечни вноски, не може да обоснове извод, че се касае до нищожна поради прекомерността си клауза за неустойка. Ищецът е предоставил по делото съответни фактури за начислените задължения, в които подробно е описано какви точно услуги са предоставени, като предоставянето на услугите не е оспорено изрично от ответната страна.

При това положение остава въпросът дали ответницата е заплащала регулярно задълженията си. Доказването на плащане на парични задължения е в тежест на длъжника по тях. От страна на ответницата не са ангажирани доказателства за плащания. По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза. Същото съдът кредитира изцяло като изтогвено от компетентно вещо лице, при пълно, задълбочено и обосновано дадени отговори на поставените въпроси и без данни за неправилност.

Констатира се, че от страна на ищцата са заплатени общо 300,00 лева /100,00 лева на 11.02.2023г. и 200,00 лева на 09.03.2023г./. Тези суми не са разпределени от ищеца, което е изрично посочено в експертизата и потвърдено от вещото лице и пред съда. С оглед остатъка за плащане /виж таблица № 2 на л. 133 от делото/, липсата на данни как точно е разпределено плащането, съдът с оглед нормата на чл. 162 ГПК и заключението на вещото лице приема, че обективно се установяват като дължими сумите, посочени в исковата молба, на обща стойност от 2279,65 лева, като разлика от няколко цента/стотинки се дължи на закръгляването при съответните аритметични действия, включително с оглед превалутирането.

С оглед представените заявления за прехвърляне на мобилните номера към друга мрежа от 31.03.2023г., съдът приема, че действието на договорите е надлежно развалено по инициатива на потребителя, поради което е налице основание за начисляване на уговорените неустойки.

Поради това предявените искове са основателни следва да бъдат уважени.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.

Съобразно изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 277,12 евро /542,37 лева/.

Съобразно изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното исково производство в размер на 860,67 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.чл. 232, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. А., ЕГН **********, от град София, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, както следва:

1. За предпочетен номер +*************:

По Договор за лизинг от 03.10.2022г. за устройство марка APPLE iPhone 13 Pro 128GB Blue сумата от 874,21 евро /1709,81 лева/, представляваща неплатени лизингови вноски за периода 03.10.2022г.-03.09.2024г.;

По Допълнително споразумение от 18.11.2022г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* сумата от 30,35 евро /59,35 лева/ за неплатени абонаментни такси и услуги за периода 15.02.2023г.-14.03.2023г.;

71,39 евро /139,63 лева/ за неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната;

32,26 евро /63,10 лева/, представляващи разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.

2. За предпочетен номер + **************:

По Допълнително споразумение от 18.11.2022г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************** сумата от 69,82 евро /136,56 лева/, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.02.2023г. – 14.04.2023г.;

87,53 евро /171,20 лева/ за неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната;

3. Законната лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението /14.01.2025г./ до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Б. Г. А., ЕГН **********, от град София, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 277,12 евро представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 2096/2025г. на СРС).

ОСЪЖДА Б. Г. А., ЕГН **********, от град София, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 860,67 евро, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 42690/2025г. на СРС).

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4