Решение № 603 от 01.07.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

603/01.07.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията

Митева въззивно търговско дело №458 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез адв. Г. (САК)срещу ЧАСТИТЕ от решение №4822/26.11.2018г., постановено по гр.д.2182/18г. по описа на ВРС, 33 с-в, с което е бил отхвърлен иска му срещу потребителя И.Н.Г. за установяване на дължимостта на част от главница, удостоверена в оспорена заповед за изпълнение до размер на 227.85лв като цена на незаплатени далекосъобщителни услуги, предоставени на абонат № ********* по договор от 16.01.2015г в период 15.12.2015 – 14.05.16г и съединени с него осъдителни искове за присъждане на договорни неустойки в размер на само 257,91 лв и 521.60лв по същия договор и са определени разноски в полза на ответника.

Въззивникът, чрез пълномощника си се позовава на допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в нарушения на процесуалните правила. На първо място сочи, че съдът не само е пропуснал да събере експертиза поискана от ищеца за факт, приет в мотивите на обжалвания акт за недоказан, но е игнорирал и писмените доказателства, представени за същото обстоятелство. Сочи, че в сключените с клиента поредица от договори за ползване на пакетна услуга за три номера, единият от които допълнително променен, ответникът се е задължил да заплаща абонамента цена на услугите на мобилния оператор и лизингови вноски за предоставените устройства, чийто размер не зависи от конкретното потребление и покрива поне 111.95лв на месец. Съответно и счита, че извода за недоказано по размер задължение за три поредни месеца от само 220.27лв не може да е обоснован.

На второ място сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че абонатът е получил уведомления за неплатените си задължения по всяка една месечна фактура, включително и тази, в която са били начислени неустойките, като същевременно последователно са били ограничени изходящи обаждания (след неплатена втора фактура), както и входящите ( след трета фактура), като в следващ отчетен период доставчикът е фактурирал и приспаднати аванси за услуги, чието предоставяне е вече двустранно ограничено. Счита, че с периодичните напомняния по реда на чл.

31 от Общите условия, клиентът е бил предупреден както за дължимите абонаменти, така и за начислената в резултат на едностранното прекратяване на договора неустойка за предсрочното прекратяване на абонамента. Отделно се позовава на неправилно приложение на закона от съда, мотивирал извода си с общите правила, изискващи отправяне на изявление до неизправната страна, като сочи, че между страните прекратяването е било изрично уговорено като пряка последица на неизпълнение на абоната. Въззивникът допълнително сочи и пропуск на съда да разгледа репликите му срещу възражението за нищожност поради прекомерност на договорен размер на неустойката за предсрочно прекратяване, основани на одобреното от КЗП споразумение за обоснован размер от три месечни абонамента.

На последно място въззивникът сочи, че предявената осъдителна претенция за дължими лизингови вноски, начислени при прекратяване на договора за абонамента като предсрочно изискуеми остатъци по погасителни планове за две предоставени на клиента устройства не е била изобщо разгледана от съда, отхвърлил претенцията за сумата от 521.60лв като неустойка.

В писмено становище по същество пълномощникът на въззивника поддържа доводите за доказано задължение за пакетна цената на абонаментна услуга, предоставена на потребителя за последните три месеца на ползване на три номера и намалена до трикратен размер на абонаментната такса неустойка за предсрочното прекратяване на договора поради неизпълнение задължения на клиента. Обоснова и дължимостта на остатъчни лизингови вноски по два договора за предоставяна на две устройства на същия клиент, станали предсрочно изискуеми с прекратяване на договора за телекомуникационни услуги и пропусната опция за връщане на вещите в едномесечен срок. Моли предявените съединени установителен и осъдителни искове да бъдат уважени в цялост, след отмяна на неправилния първоинстанционен акт.

Пълномощникът на въззиваемата страна оспорва жалбата с доводи за липса на интерес за установяване на вземане, различно от индивидуализираното от заявителя – кредитор в оспорената заповед. Сочи, че осъдителен иск не е бил надлежно предявен в първоначалната искова молба. Оспорва доводите за основателност на исковете като сочи, че нито прекратяване или разваляне на договора, нито предоставянето на каквото и да било услуги не е било доказано. Счита за правилни изводите на първата инстанция за нищожност на уговорената неустойка.

В пледоария по същество пълномощникът на въззиваемия заявява необоснованост на останала недоказана претенция и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настояща инстанция, като въззвиникът е представил списък по чл.

80 ГПК ( л. 22), а адвокатът на въззиваемият е обявил безплатно предоставена правна услуга (л. 39).

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение № 1184/27.03.2019г., като е констатирал неяснота в искането на въззивника по същество и е предприел служебно действия по изясняване на предмета на обжалване. С молба вх.№ 11174/10.04.19г въззвиникът е оттеглил отчасти едната от осъдителните си претенции, като насрещната страна е заявила съгласието си за това. Съответно на десезирането с правния спор въззвиният съд е прекратил производството по оттеглената част от претенцията за неустойка над 257,91 лв до общо поискани 1481,55лв като неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Съответно и въззивният контрол остава ограничен до непрекратената част от този иск.

Решението на първоинстанционния съд е действително и съответства на два различни вида защита, предявени като обективно съединени искове. На първо място, ищецът е уточнил предявен иск за установяване на част от оспорено в срок от длъжника вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК).

Основанието на иска е очертано от първоинстанционния съд изцяло съответно на твърденията на кредитора като дължимост на вземане за цена за делокосъобщителна услуга, доставяна при общи условия. Първоинстанционният съд е разгледал иска за установяване САМО НА ЧАСТ от вземане, заявено от кредитора като дължима цена на доставени на абонат №********* услуги, което ищецът е поискал при сезиране на съда по реда на чл. 42 ГПК. Фактическият състав, пораждащ вземането от 227,85лв изцяло съответства на описанието в т. 9 и 12 от заявлението, съответно точно възпроизведено и в заповедта за изпълнение. Индивидуализацията на задълженията, предмет на иска и на оспорената заповед се свежда до начислени в периода 1.12.2015 – 14.05.2016г услуги, общо фактурирани с № **********/15.05.16г, а искът за установяването им след оспорване от длъжника се свежда до 227.85лв, посочени в обобщаващата фактура като задължения от предходен период по пакетна услуга предоставяна на клиент, обединил договорите си за ползване на няколко абонаментни планове. След конкретизацията с молба вх.№ 23.03.2013г ( л. 55 от делото на ВРС) не може да има никакво съмнение, че първоинстанционният съд правилно е разгледал по същество само допустимата остатъчна част от иска, предявен за установяване на периодично фактурирани задължения, сборувани в последната процесна пакетна фактура, издадена на 15.05.2016г и съответно представляващи само част от сумата от 2231 лв, за която е издадена заповедта. Както длъжникът може да оспори само частично дълга, така и кредиторът разполага със свободата да продължи защитата си по исков ред само за част от заявеното вземане. Частичното оттегляне на заявителя от очертания с възражението на насрещната страна спор не накърнява интереса на длъжника, тъй като кредиторът не може да се ползва занапред от частта от изпълнителното основание, за която иск не е предявен, респективно и заповедта е била обезсилена.

По тази установителна претенция произнасянето на първата инстанция е допустимо.

Осъдителните искове са предявени на различни основания. След като изрично е заявил, че не предявява иск за горницата по заповедта, поради начисляване в посочената крайна фактура на друг вид вземания, кредиторът е поискал осъждане по общия ред за две различни групи задължения. В уточняващата молба (л.55) ищецът недвусмислено е отстранил нередовност на първоначалното сезиране, като е свързал осъдително искане с вече описаните обстоятелства по начисляване на договорна неустойка и дължими лизингови вноски, претендирани като две самостоятелни сборни претенции.

Фактите, съответни на основанията на двете претенции са били вече посочени в исковата молба: сключване на три поредни договора за различни услуги, ползвани от три номера и ползване на предоставено от доставчика на лизинг мобилно устройство и последвалото ги обединяване в пакет с отстъпка за общо фактуриране; неизпълнение на клиента по три поредни фактури, упражнено право на предсрочно прекратяване на абонамента от доставчика и обобщаване на всички останали неизпълнени задължения по обединените договори за трите номера в една обща крайна фактура; начисляване в крайната фактура на уговорена в т.11 от индивидуалните договори неустойка в размер на оставащите до края на срока абонаментни такси, редуцирана след оттегляне на иска до три такива абонаментни такси, и лизингови вноски за предоставеното устройство(Lenovo А6000 Black), които доставчикът счита за предсрочно изискуеми при прекратяванена на предоставянето на мобилните услуги и забава на плащания според уговорка в общи условия. Вярно е че в първоначалния петитум ищецът е поискал осъждане и за двете суми( 1481.55лв и 521.60 лв) като неустойки, но несъмнено с уточнението са конкретизирани различни основания на тези два осъдителни иска.

При постановяване на решението си обаче, първоинстанционния съд е разгледал и отхвърлил и двата иска осъдителни иска без да ги разграничи по основание. В мотивационната част изобщо липсва възприето сезиране за присъждане на лизингови вноски и сумата от 521.60лв неизменно е разглеждана също като неустойка за предсрочно прекратяване. Изводите изцяло са основани да договорите за мобилни услуги, като липсва каквото и да е обсъждане на договорите за лизинг, приети в единственото съдебно заседание по делото. Явно е, че решението по претенцията за сумата от 521.60лв е постановено по иск, който ищецът не само че не е предявил редовно, но не е и поддържал след указанието за констатирано противоречие в обстоятелствата и искането. В случая порокът засяга фактите, а не правната им квалификация и въззивният съд не би могъл да коригира допуснатото от първата инстанция нарушение чрез собствените си действия като за пръв път установи елементи от правопораждащ фактически състав, изцяло различен от възприетия в първата инстанция. Съдебният акт е недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса при несъобразяване на надлежно въведените твърдения(за нестъпила предсрочна изискуемост на лизингови вноски за ползвана и невърната от лизингополучателя вещ), в резултат на което съдът се е произнасъл по различен предмет на делото. В този смисъл е както задължителна (ППВС № 1/1985 г., ТРОСГК № 1/2001 г. и ТРОСГТК № 1/2013 г.) но и установената практика (решение 137 от 15. 11. 2011 г. по т. д. № 927/2010 г., I т. о., решение № 163 от 24. 10. 2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о.), според която при разглеждане на иска на непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Същевременно при новото разглеждане следва да се съобрази и процесуалното поведение на ищеца, което е останало извън доклада по делото, тъй като след бланкетното оповестяване на депозирано становище вх.№ 69636/25.10.2018г в първото заседание, съдът е игнорирал новите твърдения, изложени по претенцията за лизинговите вноски (л. 86 от делото на ВРС) с които са били обосновани както доказателствените искания за приемана на лизингови договори за ДВЕ устройства, така и доводите за дължимост на две сборни суми, формиращи общата претенция по пакетната услуга. Доколкото тези твърдения не са били въведени в исковата молба, добавянето им към предмета на делото е налагало съответно указание за процесуалния ред, по който основанието на претенцията може да се разшири с добавяне на нови правопораждащи факти. Тези действия следва да бъдат предприети при новото разглеждане на този иск от друг състав на първоинстанциионния съд.

Разпечатката съдържа 30 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d96b3443-12f7-42e0-a930-f44145abb537