Определение № 621 от 24.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. Пазарджик, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Елена В. Петричева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500604 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

С определение № 134 постановено на 10.02.2026г. по гр.дело № 502 по описа на Районен съд Велинград за 2025г. съдът е оставил без уважение молба вх. № 400 от 22.01.2026 г., от „Кредисимо“ ЕАД, с която се иска да се измени Решение № 433/29.12.2025 г., по гр.дело № 502/2025 г., по описа на Районен съд Велинград, в частта за разноските.

В мотивите на посоченото определение , Велинградския районен съд е приел следното : „ Волята на съда, изразена в мотивите на решението е намерила израз и в диспозитива му. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на съда са мотивирани и не следва да бъдат променяни“.

Против определението е постъпила частна жалба, в която се излагат подробни съображения за неговата неправилност. Твърди се, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото делото не представлява правна и фактическа сложност, както и с оглед на положения от адвоката труд в хода на производството.

1

Искането е обжалваното определение да бъде отменено, а въззивната инстанция измени решението в частта за разноските и присъди на страната справедлив размер на разноски, съобразен с действителната правна и фактическа сложност на производството.

Окръжен съд Пазарджик установи следното :

Производството пред Районен съд Велинград е образувано по предявени от С. К. против „ Кредисимо“ ЕАД искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1 ,т.10 и чл. 22 от ГПК и чл.

55 от ЗЗД.

С отговора на исковата молба , исковите претенции са оспорени изцяло.

С Решение №433 постановено на 29.12.2025г. по гр.дело № 502 по описа на Районен съд Велинград за 2025г. е прогласен за нищожен договора за потребителски кредит № 2707936, сключен на 16.01.2023 г. между С. Б. К., с ЕГН: ********** и “КРЕДИСИМО” ЕАД, както и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 16.01.2023 г. между С. Б. К., с ЕГН: ********** и “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899.

На основание чл. 55 ЗЗД, е осъдено „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление на дейността : гр.

София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представители: Сокол Янков, да заплати на С. Б.

К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **** сумата от 36 лв., както и сумата 1266 лв., представляваща съдебни разноски.

В мотивите на решението, съдът е посочил следното : на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 1899 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Разгледани общо са три иска и трите уважени изцяло, като всеки от ответниците следва да заплати сторените от ищеца разноски по предявените срещу него искове. В случая ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, следва да бъде осъден да 2 заплати на ищеца сумата в размер на 1266 лв.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, съобрази следното :

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Преценката досежно размера на адвокатското възнаграждение, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси.

Наред с изложеното следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които според действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

В конкретният казус, в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба адвокатското възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно.

Видно от списъка за разноски по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски за адвокат в размер на 1 600 лева.

Цената на исковете против ответника „ Кредисимо“ ЕАД са както следва : за иска за недействителност на договора за кредит – 5921,80 лева, а за иска по чл.55 от ЗЗД – 36,00 лева.

Адвокатското възнаграждение определено в минимален размер на основание Наредба №1 от 09.07.2004г за възнаграждения за 3 адвокатска работа би следвало да бъде : по иска за недействителност на договора за кредит – 892,18 лева, а по иска по чл. 55 от ЗЗД- 400 лева, или общо 1292,18 лева / 661 евро/.

Първоинстанционният съд е определил възнаграждението в размер на 1266 лева /647 евро/.

Първоинстанционният съд правилно е определил дължимото адвокатско възнаграждение по двата иска, като е съобразил материалния интерес на исковите претенции, а така също и минималните размери на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба №1 , като дори същото е определено под минимума, заложен в Наредбата, служеща само като незадължителен ориентир при определяне на разноските в съдебното производството.

По изложените съображения, доводите изложени в частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение са изцяло несъстоятелни.

Определението като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 134 постановено на

10.02.2026г. по гр.дело № 502 по описа на Районен съд Велинград за 2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4