Решение № 169 от 04.07.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Тетевен, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330101151 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Д. М. Д., ЕГН ********** от гк, чрез адв. Е. И. от АК - Пловдив, срещу „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 представлявано от изпълнителния директор Цветан Кръстев и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от Ангел Маджиров с цена на първия главен иск: 1229.64 лева и цена на втори главен иск: 516.48 лева.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за паричен заем №зг с „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, както и иск за прогласяване Нищожност на Договор за предоставяне на гаранциия №згс „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Излага се в исковата молба, че 17.02.2022г ищецът е сключил с първия ответник Договор за паричен заем №981677 който противоречи на императивните изисквания на ЗЗД,ЗЗП и на ЗПК и с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция, като същият е лишен от правно основание,уговорен е неравноправно в ущърб на портебителя,противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици.

Ищецът твърди, че с договорения лихвен процент в размер на 40.99“ се нарушават добрите правила и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя.

1

Твърди,че не са спазени императивните изисквания на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,тъй като не е разписан действителния размер на годишния процент на разходите/ГПР/.Вписвайки ГПР от 49.02% е заблудил потребителя,налице заблуждаваща търговска практика.

Уговореното възнаграждение за фирма-поръчител следва да бъде включено при изчисляване на ГПР.

Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1000 лева с посочен лихвен процент и ГПР,не е предоставил вярна информация ,потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение.

Не е включен в договора действителната стойност на ГПР и е нарушил правата на потребителя.

На собствено основание е нищожен и договора за предоставяне на гаранция от зг Твърди се, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Излага,че на собствено основание е нищожен и договора за поръчителство,поставянато на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целна на ДиректИ. 2008/48,договорът за гаранция е акцесорен характер,не може да съществува валидно ,без да съществува главен дълг.

Моли съда да прогласи нищожността на Договор за кредит № з г., сключен между ищеца и „Аксес Файнанс“ АД, както и да прогласи нищожността на договор за предоставяне на гаранция №зг сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, в който изразява становище за допустимост,но за онеоснователност и недоказаност на исковата претенция.Молисъда да отхвърли исковата претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, в който също е изразено становище за допустимост,но за неоснователност и недоказаност на исковете. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка-договор за заем/кредит №зг, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, с правна квалификация чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, както и на договор за предоставяне на поръчителство с № зг В открито съдебно заседание страните не се представляват.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищцовата и ответните страна, които не са оспорени, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

2

Районен съд - Тетевен, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на зг. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество - „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, като кредитор, е сключен Договор за паричен бърз паричен заем 1 Бърз кредит,при фиксиран лихвен процент 49.02 % и годишен процент на разходите (ГПР) 40.00 %. В изпълнение на договора, на ищеца е предоставена сумата от 1000 лева, като последният е следвало да върне същата на ответника, заедно с уговорената лихва на 12 вноски. В чл. 3, от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - едно физическо лице, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита., илиодобрено от заемодателя дружество-гарант. Съгласно посоченият член от договора ищецът и „Файненшъл България” ЕООД сключили договор за предоставяне па гаранция № 981677 по силата на който „Файненшъл България” ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Аксес Файнанс“ АД задълженията на Д., като същия следвало да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 516.48 лева, съгласно съд.-счетоводната експертиза,която сума била разсрочена за изплащане, заедно с дължимите вноски по договора за кредит.

Изложените факти, при които се иска прогласяването нищожност на част или целия договор, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за нищожност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за нищожност на една договорна клауза, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност, подредени според тежестта на порока. По настоящото дело се касае за твърдяна нищожност на процесните договори за кредит и предоставяне на гаранция на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства както и от изготвената в хода на съдебното производство Съдебно Счетоводна Експертиза, по която вещото лице дава заключение, че действителния размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по Договор за потребителски кредит след прибавяне на сумата, заплатена за предоставената гаранция, възнаграждението по договора за гаранция възлиза на 207.92 %.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

3

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на зг Договор за паричен заем/кредит № 981677. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на кредитодателя и определените суми по договора за предоставяне на гаранция, възложени с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от зг г. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 10.04.2023 г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да се приеме, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на ДиректИ. 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищецът Д. Д. се позовава на пълна недействителност на договора между страните.

Съдът установи, че с клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора кредитополучателя се задължава в случай, че не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 3, ал. 1, т. 3 от договора в установения срок и съгласно ОУ, следва да сключи договор за предоставяне на гаранция, с посочен от дружеството кредитор гарант и единствено на него да заплаща суми по предоставената гаранция. В този смисъл, за да избегне начисляването на тази сума, предвидена за гаранция, в размер на 516.48 лева, кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение в срок от 5 дни с банкова гаранция или поръчител, за които са поставени условия за това.

Съдебният състав, приема, че под изискването за сключване на договор за предоставяне на гаранция се въвежда за потребителя една скрита неустойка по договора за кредит, която има за цел единствено да обогати допълнително дружеството кредитор.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е опредЕ. имуществена ценност, най-често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такИ., т. е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.

В Глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, според която при непредоставяне на поръчител или банкова гаранция, потребителят следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитодателя дружество се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директИ.. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, т. е. опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е и изрично посочено в разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Следователно подобна уговорка за процесното сключване на договор за гаранция, с посочено от кредитора дружество, пряко противоречи на закона и е нищожна.