Определение № 297 от 13.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно частно търговско дело № 20265001000345 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 7644/26.05.2026 год., подадена от адвокат П. К., пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство Д. Б. М., против определение рег. № 395/04.05.2026 год., постановено по т.д. № 202/2025 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на адвокат П. К. за изменение на решение № 34/04.02.2026 год., постановено по т.д. № 202/2025 год., в частта за разноските като неоснователна.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като присъдените в полза на процесуалния представител на ищеца разноски за адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗА са неправилно изчислени и не са съобразени с разпоредите на НМРАВ. Развива подробни съображения по същество.

Настоява оспореното определение да бъде отменено, като бъде увеличен размерът на присъденото адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца.

Препис от частната жалба е връчен на ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД на 22.06.2026 год., като в указания му едноседмичен срок, изтекъл на 29.06.2026 год., а и до настоящия момент не е постъпил отговор.

По така постъпилата частна жалба Апелативен съд - Пловдив намира следното:

Същата е подадена от легитимирано лице – адвоката, предоставил на 1 ищеца безплатна правна помощ, на когото е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК, с размера на което същият е недоволен.

Жалбата е подадена при наличие на правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в съответствие с изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК. Подадена е в рамките на указания на жалбоподателя двуседмичен срок от връчването на определението. Внесена е дължимата за производството държавна такса. Жалбата е надлежно администрирана от първоинстанционния съд. Поради това същата подлежи на разглеждане по същество.

С решение рег. № 34/04.02.2026 год., постановено по т.д. № 202/2025 год. по описа на ОС – Стара Загора съдът е уважил частично предявения от Д. Б.

М. иск по чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М. вследствие на ПТП, до размер на сумата 20451,68 евро с левова равностойност 40 000 лв., ведно със законната лихва, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 70 000 лв., частичен иск от 150 000 лв. Уважил е изцяло и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, като е присъдил в полза на ищеца сумата 256,87 евро с левова равностойност 502,39 лв., ведно със законната лихва. С решението ОС – Стара Загора се е произнесъл по въпроса за разноските, като е присъдил в полза на адвокат П. Д. К. адвокатско възнаграждение за предоставената на Д. М. безплатна правна помощ сумата 1373,11 евро, с левова равностойност 2685,58 лв., съобразно уважената част от исковете. Съобразно решение рег. № 170/04.05.2026 год., постановено в производство по чл. 247 ГПК, присъденото адвокатско възнаграждение от 1373,11 евро е с включен ДДС.

В срока за обжалване на съдебното решение адвокат П. К. е подала молба вх. № 3513/09.03.2026 год., с която на основание чл. 248 ГПК е поискала изменение на решението в частта за разноските, но с оспореното в настоящото производство определение № 395/04.05.2026 год. искането й е оставено без уважение.

Ищцовата страна е представлявана в първоинстанционното производство от адвокат П. К., която е изготвила исковата молба и е преупълномощила друг адвокат, който да представляват ищеца в проведените две открити съдебни заседания. Видно от представения с исковата молба договор за правна помощ и съдействие на ищеца е предоставена безплатна правна помощ. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в редакцията на нормата към момента на приключването на устните състезания /12.01.2026 год./ в случаите на предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, 2 изложени в обжалвания акт, според които при присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ съдът не е обвързан от размерите на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, неточно индивидуализирана в жалбата според предходното й наименование – НМРАВ. Същите са надлежно основани на решение на СЕС от 25.01.2024 год., постановено по дело № С438/2022 год. Според утвърдената съдебна практика на ВКС, формирана след решението на СЕС, основните критерии, въз основа на които следва да се определи размерът на адвокатското възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото, видът на спора, материалният интерес, видът и обема на извършената работа.

При приложение на тези критерии първоинстанционният съд правилно е отчел обстоятелството, че в случая не са налице подлежащи на установяване многобройни факти, поради което делото не се отличава с фактическа сложност. Защитата е предоставена по такъв тип дело, по което е формирана трайна съдебна практика, поради което и делото не се отличава с правна сложност. Наред с това въззивният съд отчита и следните обстоятелства: въпреки че делото е търговско, по него не е проведена двустранна размяна на книжа - не е подадена допълнителна искова молба. Ответникът не е оспорил наличието на застрахователно правоотношение, което е концентрирало спора около установяване на по-малко факти. Проведени са две открити съдебни заседания, като на първото от тях, в което са събрани повечето доказателства по делото – приета е една експертиза и са разпитани двама свидетели, не е присъствал представител на ответника. Изслушани и приети са две експертизи, които не са оспорвани от ответника. Искът за неимуществени вреди е частично уважен до размер на около 57% от първоначално заявения размер.

При тези данни за предмета на спора, фактическата и правната му сложност и начина, по който се е развило производството по делото, въззивният съд приема, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение от 1373,11 евро напълно съответства на нормативните изисквания и на фактическата и правна сложност на делото.

Поради това подадената частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 7644/26.05.2026 год., 3 подадена от адвокат П. К., пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство Д. Б. М., против определение рег. № 395/04.05.2026 год., постановено по т.д. № 202/2025 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на адвокат П. К. за изменение на решение № 34/04.02.2026 год., постановено по т.д. № 202/2025 год., поправено с решение рег. № 170/04.05.2026 год., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Същото подлежи на връчване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4