Определение № 92 от 05.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Благоевград, 05.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ил. Ризова Ръжданова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Въззивно частно наказателно дело № 20251200600121 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и втора на НПК.

Образувано е по повод частна жалба от частния тъжител А. О. Д. срещу определение № 689/28.11.2024 г. по НЧХД № 1447/2023г. по описа на БлРС, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с което на основание чл.

190, ал. 1 от НПК частният тъжител А. О. Д. е осъден да заплати на подсъдимата сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред БлРС.

В частната жалба, депозирана от частния тъжител, са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. В подкрепа на това се твърди, че не е направено изрично искане за присъждане на разноски, както и че подсъдимата се е явила лично и с адвоката си в съдебното заседание, в което тъжителят е оттеглил частната си тъжба, не е претендирала разноски и съдът с прекратителното си определение не е присъдил такива.

По делото е постъпило писмено възражение от адв. К. Д. в качеството на повереник на подсъдимата срещу частната жалба, която по аргумент от чл.

342, ал. 2 от НПК има право на възражение. Във възражението се сочи, че правилно съдът е приложил нормата на чл. 190 НПК. Производството е било образувано по тъжба на частния тъжител, съответно прекратено поради оттегляне на частната тъжба. При тези обстоятелства законодателят 1 императивно е посочил, че разноските се възлагат на частния тъжител. Освен това се сочи, че нормата на чл. 306 НПК дава възможност съдът да се произнесе с определение по разноските.

Благоевградският окръжен съд съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и на повереника на подсъдимата, въз основа на събраните по делото доказателства и закона приема за установено следното:

Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От материалите по делото се установява, че по повод тъжба на А. О. Д. срещу С. Н. Б. е образувано н.ч.х.д. № 1447/2023 г. на Благоевградски районен съд.

Производството по делото е приключило с определение № 2459 от 21.10.2024 г., с която производството е прекратено поради оттегляне на тъжбата. С молба с вх. № 26993 от 27.11.2024 г. подсъдимата е направила искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Благоевградски районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с определение от 28.11.2024 г., с което е уважил изцяло направеното искане и на основание чл. 190 ал. 1 от НПК е осъдил частният тъжител А. О.

Д. да заплати на подсъдимата С. Н. Б. сумата от 1000 лв., представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

За да постанови атакувания понастоящем съдебен акт, районният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за уважаване на подадената молба.

Обосновал е извода си с наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 1 от НПК.

Настоящият състав на БлОС изцяло споделя този извод на съдията – докладчик от първата инстанция. Възлагането на разноските при постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на делото е предвидено в чл. 190, ал. 1 от НПК. При решаване на въпроса на кого да се възложат разноските единственото изискване е по делото да са налични доказателства за размера на разноските и за това, че те действително са заплатени. В случая от материалите по делото е видно, че по н.ч.х.д. № 2

1447/2023 г. по описа на БлРС, на л. 24, е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че на 21.11.2023г. подсъдимата С. Б. действително е заплатила в брой възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв.

В допълнение на това и в отговор на заявеното от частния тъжител в жалбата му, следва да се отбележи, че установените в ГПК правила за произнасяне по въпросите във връзка с разноските не намират субсидиарно приложение в наказателното производство, поради което в случая е ирелевантно дали от страна на подсъдимата е направено изрично искане, дали е представен списък на разноските, както и не може да бъде извършвана преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Следва да се посочи и Тълкувателно решение № 36 от 6.XI.1990 г. по н. д. № 27/90 г., ОСНК, в което е прието, че съдът е задължен служебно да се произнесе по възлагането на разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, т.е. дори и без да е направено искане от подсъдимата, съдът е бил задължен да се произнесе, като това може да стане и с отделно определение.

По гореизложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, въззивният съдебен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 689 от 28.11.2024 г. по н.ч.х.д. № 1447/2023 г. на Благоевградски районен съд, с което частният тъжител А. О. Д. е осъден да заплати на подсъдимата С. Н. Б. сумата от 1000 лв., представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3