Решение № 198 от 16.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Ина Лазарова при участието на секретаря Христина Борисова в присъствието на прокурора Димитър Ж. Пехливанов като разгледа докладваното от Станислава Бозева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600145 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 261/16.12.2025г. по НОХД № 3613/2025г. Районен съд Пловдив е признал подс. Д. И. Д. за виновен в това, че на 26.11.2023г. в *** е причинил другиму - на В. Х. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до причиняване на трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни, поради което на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

Постановил е веществените доказателства – 2 броя CD-R, да останат по делото, както и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР – Пловдив.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. Р. Д. по електронен път, подписана с КЕП, в която присъдата се обжалва изцяло, като се сочи същата да е неправилна. Моли се присъдата да бъде отменена, а подсъдимия – оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

До даване ход на делото пред Окръжен съд Пловдив е постъпило и допълнение към въззивната жалба от подс. Д. чрез адв. Д., в което се сочи, че се поддържа подадената въззивна жалба, като се излагат оплаквания, обхващащи всички основания, посочени в процесуалния закон. На първо 1 място – нарушение на процесуалните правила, като се сочи, че мотивите към присъдата страдат от вътрешно противоречие; че фактическата обстановка е приета на база неправилна интерпретация на събраните доказателства, включително едностранчива оценка на обясненията на подсъдимия; че са били допуснати нарушения при провеждане на процесуално-следствени действия пред първата инстанция. Счита, че присъдата е и необоснована поради това, като по делото не е установено по несъмнен начин не само възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, но и приетата от съда форма на вина. Изтъкнатите пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда са довели според защитата и до незаконосъобразен извод за правната квалификация на извършеното. Предвид това се моли въззивния съд да отмени присъдата, като постанови нова оправдателна такава за подсъдимия; алтернативно – да измени присъдата, като приложи закон за по-леко наказуем състав, включително чрез преквалификация на деянието като такова по чл. 133 от НК или да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от повереника на частния обвинител – адв. Ц. К., подадена чрез електронната поща на съда, подписана с КЕП, с която присъдата се обжалва по съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като се отправя искане за изменението й със завишаване на наказанието лишаване от свобода на две години, което да бъде изтърпяно ефективно.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. К., в което се доразвиват съображенията за явна несправедливост на наложеното наказание.

Поддържа се направеното по-рано искане за завишаване на наказанието и постановяване ефективното му изтърпяване, алтернативно – размерът на наказанието лишаване от свобода да бъде увеличен до три години, а изпитателният срок – на пет години.

Приложена е и частна жалба от подсъдимия чрез адв. Д. против постановеното по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК Определение №1 от 05.01.2026г. на РС Пловдив по делото, с което съдът се е произнесъл за разноските, претендирани от частния обвинител, като е осъдил подсъдимия да ги заплати. Отправя се искане за отмяна на определението на съда и оставяне без уважение на претенцията.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив излага становище за правилност на постановената присъда, като моли да бъде потвърдена изцяло, а жалбите на частното обвинение и на защитата – за неоснователни. Счита за несъмнено установена фактическата обстановка, включително причинените на пострадалата травматични увреждания, времето, мястото и авторството на деянието. Счита и наложеното наказание за справедливо, като за постигане целите на наказанието не е необходимо ефективното му изтърпяване.

Адв. Ц. К. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея, като счита, че районният съд не е отчел с нужната прецизност отегчаващите обстоятелства и в частност – негативните последици от здравословно естество за пострадалата, поради това се моли наказанието на подсъдимия да бъде увеличено.

2

Частният обвинител К. поддържа становището на повереника си.

Защитникът на подсъдимия – адв. Р. Д. поддържа депозираната въззивна жалба, ведно с допълнението към нея, като сочи, че телесното увреждане не е причинено умишлено, а районният съд неправилно е интерпретирал доказателствената съвкупност. Поради това поддържа направените с въззивната жалба и допълнението искания, включително дали деянието не е извършено при условията на физиологичен афект.

Подсъдимият Д. Д. изразява съгласие със защитника си, сочи, че не е искал да наранява никого и не вижда как би защитил за в бъдеще дома си от „такива набези“. В последната си дума пред настоящия състав сочи, че не се счита за виновен.

Въззивните жалби на защитника на подсъдимия и на повереника на частния обвинител са процесуално ДОПУСТИМИ, като са подадени в законовия срок от правоимащи лица, а тази на повереника на частния обвинител отговаря и на изискванията на чл. 318, ал.4 от НПК.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивните жалби и допълненията към тях, както и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. Д. и постр. свид. В. К. били *** (*** на подс. Д. Д. – свид. И. Д. и **** на свид. В. К. – свид. Х. Д. са ****). На 26.11.2023г., около 19:40 часа, свид. В. К. била в дома си, находящ се в *****, когато получила съобщение на мобилния си телефон, чрез мобилното приложение „Месинджър“, от ***** - свид. Х. Д. В съобщението последната се оплакала на ****, че била хванала ***** – свид. И. Д. в изневеря с ***, на полето в близост до селото, където живеели. Тъй като ***** – свид. Х. Д била много притеснена и разстроена от постъпката на ****, свид. В. К. решила да се обади на свид. З. Д., която била ******на свид. И. Д.. Понеже свид. Х. Д. преустановила разговора по телефона твърде бързо, афектирана от случилото се с *****, свид. В. К. решила да отиде до дома на сем. Д., където лично да разговаря със **** за постъпката на *******.

Жилището, в което живеели сем. Д. се намирало в **** и представлявало едноетажна къща с изградена площадка към нея и дворно пространство. От външната, входна, врата, се влизало към вътрешността на недвижимия имот по пътека, с широчина от около 80 см. и дължина от около 19,80 метра. В края била разположена къщата на сем. Д. Площадката включвала бетонна плоча с дървен навес. Подходът към входната врата на къщата включвал две бетонни стъпала, като непосредствено след второто била разположена входната врата на жилището.

Около 20:00 часа на същата дата, свид. В. К. отишла в дома на сем. Д.

Външната /дворна/, входна, врата за имота била отключена и нямало звънец.

Тъй като двете семейства все пак били *****и се случвало и преди да си ходят на гости, свид. В. К. влязла в двора и се насочила към входната врата на къщата. Преминала през бетонните стъпала, почукала на входната врата на 3 къщата на сем. Д. и я открехнала.

По същото това време, подс. Д. Д. заедно *** - свид. З. Д. и ***- свид. С.

Д. били в дома си. Виждайки ги пострадалата свид. В. К. няколкократно подканила първите двама да отидат заедно до полето, за да видят **** свид.

И. Д. как изневерявал на ******- свид. Х. Д. Свидетелката З. Д. и подс. Д. Д. на няколко пъти категорично отказали с аргумент, че тези отношения били между **** свид. И. Д. и ***** свид. Х. Д., и не желаели да се намесват помежду им. Независимо от декларираните откази, пострадалата свид. В. К. продължила да настоява. Дори обидила ***, наричайки го на всеослушание ‘‘***‘‘.

След като чули това и като установили, че свид. В. К. нямала намерение да се отдръпне от прага на входната врата на жилището им и да напусне, докато не постигне целта си, в същото време, подс. Д. Д. станал от стола, на който седял и отишъл до нея. Започнал да я избутва навън, но тя първоначално се съпротивлявала. След кратка съпротива подс. Д. успял да я избута към края на верандата, сграбчил пострадалата свид. В. К. с двете си ръце, като я хванал отстрани в областта на раменете и със сила я избутал назад. В резултат на действията му, свид. В. К. загубила равновесие и паднала на земята, в алеята на двора, непосредствено след самата веранда. Тялото на пострадалата свид.

В. К. осъществило пряк контакт с твърдата земна повърхност, при което изпитала болка. През това време свид. З. Д. и свид. С. Д. излезли от вътрешността на дома си и видели как свид. В. К. лежала на земята.

Пострадалата свид. В. К. понечила да се изправи, но малко преди да успее, подс. Д. Д. се доближил към нея и започнал да я удря с ръце и крака в областта на торса и долните крайници, като и нанася силни удари. След това я вдигнал от земята, хващайки я с ръцете си за ревера /яката/ на връхното якето, с което била облечена, и отново я тръшнал със сила, при което тя паднала на земята.

При падането си, свид. В. К. отново усетила болка. Подс. Д. Д. започнал да влачи пострадалата свид. В. К. по земята – двора на къщата, държейки я за ревера на връхното яке, с което била облечена. Докато я изкарвал принудително от двора на къщата, на няколко пъти я хващал и хвърлял на земята, на пътеката с плочки, водеща към входната врата на недвижимия имот, като се спирал и нанасял удари с крака и ръце в областта на тялото, горните и долните крайници. От поредицата хвърляния по земята и удари по цялото тяло с ръце и крака по тялото на В. К., тя изпитала остра и нетърпима болка в областта на дясното си рамо, както и болки в областта на тялото си. По времето, през което траел побоят, свид. В. К. стенела от болка и молила нападателя – подс. Д. Д. си да преустанови агресивните си действия спрямо нея, както и призовавала роднините му да го възпрат, но това така и не се случило.

В един момент, подс. Д. Д. се обърнал към **** - свид. С. Д. с думите:

„Ела, помогни на **** да изхвърлим ***, там, където му е мястото!“. В изпълнение на *****заръка, свид. С. Д. се притекъл на помощ и така двамата със задружни усилия започнали да влачат по земята свид. В. К. в посока към входната врата на имота. Докато влачели пострадалата по земята, подс. Д. Д. отново се обърнал към ***** с думите: „Големият ***, през голямата врата ще изхвърлим!“, визирайки гаражната врата на недвижимия имот. Малко след това, когато подс. Д. вече стигнал до гаражната врата, я отворил и преминал 4 през нея, влачейки свид. В. К.. Захвърлил пострадалата свид. В. К. до кофата за боклук, която стояла непосредствено пред дома им, след което се двамата се прибрали обратно в дома си.

През цялото това време, докато траел побоя над пострадалата свид. В.

К., свид. З. Д. повтаряла на всеослушание да спре да се преструва, както и че била ‘‘***‘‘ и „***“. Също така я обиждала, казвайки, че била „***“, ‘‘***‘‘ и ‘‘***‘‘ и заради това не можела да си намери спътник в живота.

В резултат на нанесените множество удари от страна на подс. Д. Д., с крака и ръце по тялото на пострадалата, както и няколкократните хвърляния на алеята в двора и осъществения пряк и непосредствен контакт между тялото на пострадалата със земната повърхност, на свид. В. К. били причинени следните травматични увреждания: счупване на дясна ключица, счупване на трето ребро вдясно, кръвонасядане на гръдния кош в дясно, охлузване на десен лакът, кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане в областта на дясна хълбочна кост, седалището и дясното бедро; кръвонасядане на дясно бедро; кръвонасядане на лява подбедрица; охлузване на ляво коляно; контузия на главата.