Решение № 790 от 06.07.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Велико Търново, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110103072 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Топлофикация ВТ" АД – град Велико Търново, чрез адв. М. А. – ШАК, срещу ХР. Г. Г..

Процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че ответникът е потребител на топлина енергия, доставяна му от „Топлофикация ВТ” АД за обект, находящ се в град Велико Търново, ул. „Константин Паница” № 3, вх. Б, ап.

18, като за месец ноември, месец декември 2018 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец декември 2019 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец август, месец ноември, месец декември 2020 година, месец януари, месец февруари и месец март 2021 година дължи главница в общ размер на 270.80 лева.

Последната е формирана като сбор от дължимите от ответника суми за топлинната енергия, отдадена в сградната инсталация, топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота и такса за разпределение на топлинна енергия. Твърди, че задължението на длъжника за заплащане на горните суми произтича от чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственик на жилище, което се намира в сграда – етажна собственост с работеща абонатна станция. Твърди, че на основание чл. 32, ал. 6 вр. ал. 1 от ОУ ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дневен срок от месеца, за който се отнася консумацията, поради което претендира обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху всяко главно вземане, което е в общ размер на 38.37 лева. Направено е 1 искане да бъде прието за установено, че ответника му дължи горните суми, за които има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1930/2021г., ведно със законната лихва върху главницата. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както в исковото, така и заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развити са съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Посочва, че с оглед пандемичната обстановка е било необходимо да бъде предоставена възможност на ответника за разсрочено плащане. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните по делото, че ответникът е собственик на жилище, намиращо се в град Велико Търново, ул. „Константин Паница” № 3, вх. Б, ап. 18, както и че сградата, в която се намира имотът на ответника, е свързана към топлоснабдителната мрежа на ищцовото дружество. На основание взети решения на общото събрание /ОС/ на етажната собственост /ЕС/ от 06.11.2018 година и от 20.11.2019 година /л. 16-21 и 23-27/ са подадени заявки за отопление до ищеца за отоплителните сезони 2018/2019 година /л. 22/ и 2019/2020 година /л. 28/. Страните не спорят, че за исковия период е имало топлоподаване към процесната сграда и е ползвана топлинна енергия. От Протокол № 2/25.09.2012г. от ОС на ЕС /л. 14/ се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда, притежаващи поне 2/3 от собствеността са взели решение ищеца по делото да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В тази връзка на 03.10.2012г. между него и потребителите в процесната сграда – етажна собственост е сключен Договор № ДР-1-2012 при ОУ за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия.

От приложените заверени копия на Справка за задължения на абонат за периода от ноември 2018 година до март 2021 година към 18.10.2021 година и Извлечение от сметка за топлоенергия към 28.06.2021 година /л. 10, 11/ се установява, че на ответника е начислена за плащане сумата в размер на 270.80 лева, от която сумата в размер на 6.58 лева, представляваща цена за потребена топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота за месеците 12.2018 година и 01.2019 година; сумата в размер на 244.61 лева, представляваща цената за потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през исковия период, както и сумата в размер на 30.00 лева – такса за разпределение, като върху посочените суми е начислена и лихва за забава в размер на 38.37 лева. От приложените заверени копия на Покана за доброволно плащане, изх. № 13 от 22.07.2020 година и изх. № 34 от 02.10.2020 година, ведно с 2 известия за доставяне /л. 88-91/ се установява и че ищцовото дружество е изпратило до ответника две покани за доброволно изпълнение на задължението му, но същите са се върнали като непотърсени.

По делото са приложени и ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-ВТ“ АД на потребителите в град Велико Търново, одобрени с Решение № ОУ - 018/01.09.2008г. на ДКЕВР /л. 29-44/, които не са оспорени от ответника.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1930/2021 година на Районен съд – Велико Търново се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № 803 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 година за процесните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В този смисъл, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно отношение с ответника със съответните му съществени елементи по договор за продажба на топлинна енергия при ОУ и качеството му клиент на топлинна енергия, точно изпълнение на договорните си задължения за доставяне на топлинна енергия, начина на дялово разпределение и съответствието му с нормативно определената методика за изчисляване на сумите за отдадена топлинна енергия в сградната инсталация, както и наличието на главен дълг на ответника и настъпила забава за последния за изпълнение на паричното задължение. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно правно на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители /клиенти по сега действащата редакция на нормата/ на топлинна енергия. Следва да се отбележи и че по аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите на потребителите, последните се считат за потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В случая по делото, няма спор между страните, че ответникът е носител на 3 правото на собственост върху самостоятелен обект в жилищна сграда етажна собственост - град Велико Търново, ул. "Константин Паница" № 3, вх. Б – апартамент № 18, като няма спор, че същата е присъединена към топлоснабдителната мрежа на ищцовото дружество чрез съответната абонатна станция. Видно от приложената по делото справка /л. 10/ на ответника е начислена за плащане сумата в размер на 6.58 лева, представляваща цена за потребена топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота за месеците 12.2018 година и 01.2019 година; сумата в размер на 244.61 лева, представляваща цената за потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през исковия период, както и сумата в размер на 30.00 лева – такса за разпределение. Не е спорно по делото, че процесната топлоенергия е потребена в жилището на ответника. Освен това почти цялата част от сумата е за потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. В този смисъл, дори да се приеме, че отоплителните тела в жилището в този период са били отстранени или не са били включени, ответникът, по силата на самия закон остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Категорично се установява по делото, че през отоплителните сезони 2019/2020 година и 2020/2021 година абонатната станция на жилищната сграда е работила и потребителите са ползвали топлоенергия за отопление, която е преминавала и през сградната инсталация. Следва да се има предвид, че задължението за плащане на отдадената от последната топлинната енергия пада върху всички собственици в сградата, доколкото съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС и чл.

140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация е общата част на сградата и тази енергия се разпределя между всички абонати пропорционално на отопляемия обем на отделните имотите в сградата.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск за установяване дължимостта на сумата в размер на 270.80 лева, представляваща сбор от стойността на потребената топлинна енергия за отопление за м. 12.2018 година, м. 01.2019 година в размер на 6.58 лева; на стойността на отдадена от сградната инсталация топлинна енергия за м. 11, 12.2018 година, м. 1, 2, 3, 12.2019 година и м. 1, 2, 3, 11, 12.2020 година и м. 1, 2, 3.2021 година в размер на 244.61 лева, както и за сумата от 40.00 лева, представляваща дължимата такса за разпределение на топлинна енергия, се явява основателен и доказан, поради което и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение акцесорната претенция за мораторна лихва, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването, топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ за продажба на топлина енергия от „Топлофикация – ВТ” АД битовите потребители са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, 4 независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация. Според ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнението в срок на това задължение, купувачите дължат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. Никъде в посочените разпоредби изпадането в забава не е обвързано с получаване на някакъв вид сметка или фактура от потребителите. Липсва задължение за дружеството и за отсрочване или разсрочване на посочените задължения, в какъвто смисъл е възражението на процесуалния представител на ответника по делото и поради което, същото се явява неоснователно.

Нещо повече, по делото липсват както твърдения, така и доказателства ответникът да е отправил подобно искане към ищцовото дружество. Нито с отговора си на исковата молба, нито в съдебно заседание ответникът е оспорил, влизането в сила и действието на посочените по - горе ОУ, чрез които се регламентиран отношенията между страните. С оглед основателността на главния иск основателна се явява и претенцията за дължимост мораторна лихва в размер на 38.37 лева за периода от датата на забава за всяка една от издадените фактури до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.06.2021 година.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да бъдат възложени на ответника общо в размер на в размер на 325.00 лева, от които 75.00 лева - внесена държавна такса и 150.00 лева – депозит за особен представител, като същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в общо в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева – за внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 24 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d967b758-5003-4d7a-b1bf-9e538700b849