Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1040 от 08.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1067/2026
Вид
Протокол № 1040
Подписан
08.07.2026
В сила
08.07.2026
Състав
Йордан Василев Димов

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1040 гр. Варна, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20263100101067 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

Ищецът Е. Л. Б., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. А. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ищецът Б. Б. Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ищецът М. Б. Х., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. А. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът М. В. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. С. и адв. Г. Л., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Ответникът Ю. Б. Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. П. С. и адв. Г. Л., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Ответникът Ж. И. Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Д. З. А., редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв. П.

С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Д. Н. Ф., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. П.

С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Л.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 18733/09.06.2026 г., депозирана от адв. А. Д., пълномощник на ищците, в която същият прави искане за изменение на иска, на осн. чл. 214 от ГПК.

Адв. Д.: Поддържам искането си за изменение на иска така, както е направено в моята молба.

Искам само да уточня, че към момента на завеждане на делото, единствен собственик на имота е бил брата на починалата Л., т.е. той е бил едноличен собственик към момента на завеждане на делото. Впоследствие, той като е починал, наследниците сега са настоящите ищци. Затова е безсмислено да се водят други дела. Считам, че с цел процесуална икономия, а и това ми е правната възможност да искам изменение на иска, като се добави, че предмета на спора ще е и за останалата ½ от процесния имот.

Адв. С.: Поддържам възраженията срещу исканото изменение, заявени с мои молби от 23.06.2026 г. и 26.06.2026 г.

Исканото изменение цели добавяне на идеалната част, която първоначално е била заявена като принадлежаща преди завеждане на иска на Л. Х.. Това не представлява изменение на иска на Б.лав Х., в лицето на неговите сегашни наследници, а ново основание – наследяване от Б.лав от ищците чрез него на притежаваната от Л. Х. ½ ид. част и предявяване на иск за тази ½. Това съставлява изцяло нов иск.

В становището си от 26.06.2026 г. съм цитирал накратко и неизчерпателно съдебна практика в изложения смисъл.

Моля да отклоните искането.

Адв. Л.: От развитието на делото и конкретно от връщането на делото от Апелативен съд и от предявената молба от ищците според мен няма как да се изгради извод, че се осъществяват хипотезите, предвидени в чл. 214 от ГПК.

Присъединявам се към подробно изложеното в молбите на адв. С..

Считам, че искането е недопустимо и моля да бъде оставено без уважение.

Съдът, предвид направеното искане за изменение на иска на осн. чл. 214 от ГПК, съобрази следното:

Към настоящия момент производството е разгледано на две инстанции, като във втората инстанция е констатирано, че следва да бъде обезсилено в една част, по отношение исковете заведени от ищцата Л. Х.-О., която е починала преди завеждането им, а в другата 2 част следва да бъде обезсилено, защото има произнасяне по искове, предявени от другия ищец, който междувременно преди постановяване на решението е починал, като във връзка с това не са били конституирани неговите наследници и делото е върнато, за да бъде разгледано в тази част.

Направените възражения от страна на представителя на ответниците относно обстоятелството дали може да бъде изменян иска пред първата инстанция, след като делото е било гледано във въззивната, съдът намира за неоснователни. В това отношение има разнообразна практика, която е и в двата смисъла, но доколкото има резонни основания да се приеме, че смисъла на Закона предвижда спестяване на процесуални действия на страните и изнасяне на делото за решаване с единно решение по конкретен предмет и улесняване на страните в тази връзка, съдът се придържа към практиката, която дава възможност при връщане на делото от въззивната инстанция да се допусне изменение на иска. В тази насока е Тълкувателно решение № 32/1955 г. по ч. гр. д. № 11/1955 г. на ОСГК, което се произнася в подобен смисъл, по напълно идентичния текст със сегашния чл. 214 от ГПК по чл. 116 на тогава действащия ГПК (отм.).

На това основание, съдът не приема, че не може да допусне изменение на иска и счита, че може да допусне такова изменение.

За да бъде допуснато обаче такова изменение, трябва да сме в хипотезите на чл. 214 от ГПК, т.е. да има или изменение на основанието, или изменение на петитума на иска. В настоящия случай са налице и двете неща, доколкото първоначално предявения предмет на иска, с който съда в момента е сезиран касае само ½ ид. ч. от имотите. Въвеждането на нов иск за друга ½ част е упражняване на различни, отделни права, които имат собствено основание. Ако се разгледа по- прецизно какво е настъпило за наследниците на първоначалния ищец в настоящия процес, за тях е настъпило законово процесуално правоприемство на упражнените от него права – да заведе иск по отношение на установяване собствеността на ½ от имотите.

Към момента на завеждане на делото, ищецът в качеството си на наследник на вече починалата друга ищца би могъл да предяви и иск за собственост върху другата ½ част от имота, но това не е било сторено. В крайна сметка, предявяването на искане за нова ½ част от правото на собственост върху имота в настоящото производство означава добавяне на ново основание с друг петитум, т.е. желае се завеждане на нов иск.

От трета страна, следва да се приеме, че към настоящия момент искането за изменение на иска не отговаря на всички изисквания на закона. Когато се предявява искане за изменение на иска, трябва да бъдат отстранени всички основания за допустимост на иска.

Към настоящият момент по този нов иск не е представено доказателство за внесена държавна такса. Такава трябва да се внесе, защото първоначалния иск е разгледан и производството по него е било прекратено, а претенциите на ищците към момента включват ново основание, макар и по отношение на същия обект, но в друга част, което основание е свързано с тяхното наследствено правоприемство на дяловете им придобити по наследство.

3

Предвид това, искането е недопустимо и неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, направеното от адв. А. Д., пълномощник на ищците с Молба с вх. № 18733/09.06.2026 г. искане за изменение на иска, на осн. чл. 214 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Адв. Д.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора на исковата молба, подаден от пълномощника на ответницата Д. А. и от Д. Ф..

Желая да се приемат, представените с исковата молба доказателства. Те са описани в исковата молба и допълнително представените доказателства с уточнителните молби.

За улеснение на съда, всички тези доказателства, които са описани в исковата молба и в допълнителните молби са приети в съдебни заседания от 24.10.2023 г., 06.02.2024 г. и 20.12.2024 г. Пълномощникът на ищцовата страна е представил съответните доказателства и те са приети на датите, на които са провеждани и съдебните заседания.

Желая да се допусне съдебно – техническа експертиза със задачи, подробно уточнени в исковата молба и Молба вх. № 26555/01.11.2023 г. Никога първоинстанционния съд не допусна исканите от ищцовата страна задачи така, както са упоменати в цитираната от мен молба и исковата молба. Желая, вещото лице да вземе предвид наличния картен материал в Община Варна, Общинска служба по земеделие към гр. Варна, Агенция по геодезия кадастър и картография, Държавен геодезически картографски и кадастрален фонд /Геокартфонд/; Областната управа и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и всички приложени към делото документи.

Желая, да се изискат три дела от Варненски окръжен съд или да ми се издаде удостоверение да се снабдя с документи от тези дела. Това са гр. д. № 620/2009 г.; гр. д. № 1403/2011 г. и гр. д. № 815/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Това са дела, които е водила ответницата Д. А. срещу Държавата и срещу Общината. С тези дела ще установя обстоятелството, че имотът, който претендират ищците е идентичен с имота, който е завладян от ответницата Д. А., тъй като се спори, че ищците имат собственост върху съвсем друг имот, различен от собствеността на ответницата, различен от имот № ***. В тези дела, в самата искова молба, Д. А., когато е завеждала делата е казала, че това е един и същ имот.

В съдебните заседания също са разпитвани свидетели и от самите протоколи става ясно, че става въпрос за идентичен имот. Има и технически експертизи, които също установяват факта, че имотът, за който претендират ищците и имота, който е завладян от ответницата е идентичен. Става въпрос за един и същ имот, затова искам тези дела.

Ако делата са унищожени, моля да ми издадете удостоверение да получа от Окръжен 4 съд – Варна актове за унищожаване на тези дела. В публичното пространство, примерно в Службата по вписванията има исковите молби, аз съм се снабдил с някой от документите и ще ги представя, но не всички документи имаме от тези дела. Предполагам, че делата са унищожени, но все пак да видим, защо след като през 2023 г. ние пуснахме по две от делата молба за отмяна на влязло в сила решение, защо след като преди две години приключиха делата пред ВКС, защо са унищожени. Делата са приключили през 2024 г. и не знам защо веднага са унищожени.

Желая да се изиска от Служба по земеделие преписката по Решение № 184/23.02.1994 г. или да ми се издаде удостоверение, по силата на което да се снабдя с документите по тази преписка.

Желая да ми се издаде удостоверение, за да ми послужи пред Областния управител на Област Варна, за да се снабдя със Заповед № РД 117706-36/28.01.2011 г. на Областния управител, с която е одобрен плана за новообразуваните имоти за местност „С.“ /С.С./ и частта от регистъра към плана на новообразуваните имоти, касаещ поземлен имот № *** – процесния имот по настоящото дело.

Желая да ми се издаде удостоверение, за да се снабдя от Министерството на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-89/19.01.1999 г. на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството за местност „С.“, с която заповед е одобрен Кадастралния регистър на Кадастрален план на местност „С.“.

Представям копия от документи, които не са представяни пред първата инстанция, съгласно опис на тези документи. Уточнявам, че 3-4 от решенията по делата, които цитирах преди малко са представени пред първата инстанция, но не са представени решенията на въззивната и на касационната инстанция. Например, по гр. д. № 620/2009 г. е представено само решението на първата инстанция, но не представено решението на Апелативния съд и на Върховния касационен съд. За яснота и за по- голяма прецизност, представям решение по гр. д. № 620/2009 г., което го има по делото и двете други решения на Апелативен съд и на Върховен касационен съд. Описал съм всички доказателства. Това са нови доказателства. В настоящото производство нямам копия за насрещните страни, но съда ако ми даде срок ще представя.

По представените с отговорите на исковата молба документи и на процесуалния представител на ответницата Д. А. и на Д. Ф., искам да кажа, че оспорвам твърденията и в двата отговора. Оспорвам, описаните от т. 3 до т. 24 от отговора на Д. А. доказателства, с изключение на удостоверението за брак и удостоверението за раждане, което е описано в т. 3.