Решение № 465 от 08.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Пловдив, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300502385 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от С. Г. П., ЕГН **********; против решение № 2977/11,06,2025 г., постановено по гр. д. № 19258/2024 г. на РС Пловдив. Решението се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От въззивния съд се иска да го отмени и вместо това – да уважи предявените искове.

Ответникът по жалбата „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437; заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Ответникът по жалбата „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899; не заявява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен 1 акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС е образувано по обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 26 ал. 1 пр. първо от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК; чл. 26 ал. 2 пр. четвърто от ЗЗД; и чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД. Предявени от С. Г. П., ЕГН **********; против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437; и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899. От съда се иска да постанови решение, с което: 1/ да признае за установено в отношенията между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № **** г. е нищожен поради противоречие със закона – неспазване изискванията на чл. 11 ал. 10 от ЗПК;

2/ да признае за установено в отношенията между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, че сключеният помежду им на 03,11,2022 г. Договор за предоставяне на поръчителство е нищожен поради липса на основание; 3/ да осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 184,69 лв. (равняващи се на 94,43 евро), представляваща възнаградителна лихва за периода от 03,11,2022 г. до 15,07,2024 г., платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № **** г., както и сумата от 2484,82 лв. (равняващи се на 1270,47 евро), представляваща възнаграждение за поръчителство, платено без основание по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 03,11,2022 г. между С. Г. П. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437; оспорва предявените срещу него искове и иска същите да бъдат отхвърлени. Счита, че не са налице твърдените от ищеца пороци на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Иска отхвърляне на исковете.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899; оспорва предявения срещу него иск и иска същият да бъде отхвърлен. Счита, че не са налице сочените от ищеца пороци на договора за кредит и същият е породил действието си, поради което и сключеният в тази връзка договор за поръчителство е действителен.

С постановеното по спора решение първоинстанционният съд е приел за недоказани предявените от ищеца основания за нищожност на процесните договори и е отхвърлили претенциите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, като извърши дължимата проверка относно приложението на императивни материалноправни норми и взе предвид заявените в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:

От събраните пред РС писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен в електронна форма Договор за потребителски кредит № **** г. Със същия заемодателят е предоставил на заемателя - ищец парична сума в размер на 6000 лв., подлежаща на връщане 8 вноски при лихва в размер на 10,09 % и ГПР в размер на 10,57 %, с посочен общ размер на всички плащания 6233,78 лв., като сумата е получена от ищеца.

Процесният договор е обезпечен с гаранция с предложения от кредитора гарант, като между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 03,11,2022 г. С него поръчителят – ответник се е задължил да сключи със заемодателя Договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с портебителя пред заемодателя за изпълнението на задълженията по посочения по-горе договор за кредит. Срещу това потребителят – ищец се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер 3813,66 лв. (съгласно Приложение№ 1 към договора за предоставяне на поръчителство), платимо на осем месечни вноски. От заключението на извършената пред РС ССЕ се установява, че възнаграждението по договора за поръчителство е заплащано от ищеца на кредитодателя заедно с погасителните вноски по кредита, като заплатената от потребителя сума за възнаграждение за поръчителство възлиза общо на 2484,82 лв.

Пред настоящата инстанция не се спори относно установеното със заключението на ССЕ пред РС обстоятелство, че в ГПР по процесния кредит е включена само договорната лихва, но не и разходите по сключения договор за предоставянена поръчителство. С включване на последните, ГПР по кредита възлиза на 95,34 %. Разходите по договора за поръчителство са включени към погасителните вноски по кредита и се изплащат чрез кредитодателя, без обаче същите да са отразени в предоставения на потребителя погасителен план.

Според разпоредбата на Чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 10: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване 3 на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

На тези изисквания сключеният между страните договор не отговаря.

Съдържащата се в същия информация относно броя и размера на погасителните вноски и ГПР, е най-обща и не съответства на изискването да е разбираема и недвусмислена.

Наред с това, в договора за кредит е посочено, че ГПР е 10,57 %, а възнаградителната лихва е 10,09 %, без да се сочи дали същата се определя на годишна база и по какъв начин се начислява. От друга страна, разходите на длъжника за предоставеното поръчителство по кредита, които са значителни, не са включени в определения с договора размер на ГПР. Посоченото възнаграждение, съгласно уговорките между страните, се заплаща по сметка на „Кредисимо“ ЕАД, който е овластен да го приеме заедно с погасителните вноски по договора, като размерът на същото не е бил взет предвид при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Независимо че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на 4 друго лице, различно от кредитора, същите са пряко свързани с договора за кредит и, съобразно императивните разпоредби на чл.19 ал. 1 от ЗПК и §1 т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а съгласно чл. 21 ал. 1от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК е създадена за защита на интересите на потребителя като икономически по-слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит, с цел да не се допусне заплащане на необосновано високо възнаграждение за предоставения кредит. В случая предвиденото при сключването на договора за кредит обезпечение под формата на поръчителство е свързано с допълнителни разходи за потребителя, които обаче незаконосъобразно не са включени в ГПР, като по този начин е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни.

Изложеното дава основание да се заключи, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит длъжникът - потребител е поставен в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването което ще дължи по кредита. Чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Ето защо съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до недействителност на договора, съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

С оглед установената нищожност на договора за кредит, нищожен поради е и акцесорният договор за поръчителство, сключен между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

С това исковете за установяване нищожност на процесните договори следва да се приемат за основателни.

По претенциите за връщане на полученото без основание:

5

Възнаградителната лихва, както и възнаграждението за поръчителство, заплатени въз основа на нищожни договори, са получени от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД при начална липса на основание. От приетото пред РС заключение на ССЕ, неоспорено от страните, се установява, че ищецът е заплатил възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство в размери, съответстващи на претендираните. С това исковете за връщане на заплатеното следва да се приемат за изцяло установени по размер и претендираните суми следва да се присъдят на ищеца.

Като е стигнал до различни правни изводи, РС е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и вместо това – предявените искове следва да се уважат.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените за производството деловодни разноски в общ размер на 508,85 евро (или 995,22 лв., в които се включват: 480,35 лв. – ДТ за първоинстанционното производство, 250 лв.

– възнаграждение за вещо лице, 264,87 лв. – ДТ за въззивното производство).