Определение № 7349 от 20.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31538/2025
- Вид
- Определение № 7349
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7349 гр. София, 20.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110131538 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Д. С., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 285, 60 евро /558, 58 лева/ – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № 232608 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.12.2024 г. до окончателното погасяване, 92, 82 лева /47, 46 евро/ – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 16.12.2024 г., 17, 35 евро /33, 93 лева/ – главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.12.2024 г. до окончателното погасяване, 3, 25 евро /6, 36 лева/ – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.05.2022 г. до 16.12.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 17.01.2025 г. по ч.гр.д. № 76874/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по отношение на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „Младост 3“ бл. 340, вх. В, ет. 9, ап. 97, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответницата е собственик на процесния имот и като такава е страна по договор за доставка на топлинна енергия и в този смисъл е клиент по смисъла на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Нелбо“ АД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.
Направено е искане от ищеца за привличане на фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ АД като трето лице-помагач на ищеца.
Направени са доказателствени искания са събиране на писмени доказателства, за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Поискано е на основание чл. 190 ГПК, алтернативно на чл. 192 ГПК, фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ АД да бъде задължена да представи документи, по реда на чл. 192 ГПК е поискано Столична община да бъде задължена да представи документи, иска се да се приложи по ч.гр.д. № 76874/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в по настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна С. Д. С., подаден лично. Ответната страна възразява, че исковата молба е нередовна, тъй като не били приложени всички описани писмени документи. Счита, че исковете са недопустими, тъй като не са представени сключени потребителски договори между страните, отделно ищецът не е легитимиран да предявява искове за цена на топлинна енергия. Счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е следвало да бъде върнато. Оспорва основателността на предявения иск. Оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно отношение, като заявява, че негов правопораждащ факт е наличието на сключен между страните писмен договор. Твърди, че при липса на договор била налице „непоръчана доставка“. Счита, че отношенията между страните незаконосъобразно се регулирали от общите условия Твърди, че в имота няма радиатори. Оспорва да е налице валидно облигационно отношение за предоставяне на услугата дялово разпределение, твърди и че претендираната цена е необосновано висока. Твърди, че с отмяната на формулата за изчисление на топлинната енергия за сградна инсталция е отменена цялата Методика към Наредбата за топлоснабдяване, възразява и срещу извършените изчисления за доставена топлинна енергия, като твърди, че същите не отчитат реално потребление.
Възразява, че не е отчитана доставената топлинна енергия своевременно. Възразява срещу претенциията за мораторна лихва и възможността върху прогнозно сметки да се начислява лихва. Възразява за изтекла погасителна давност. Иска се издадената заповед за изпълнение 2 да бъде прогласена за нищожна и да върне исковата молба като недопустима, евентуално предявените искове да бъдат отхвърлени. Настоява да бъдат наложени санкции на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с нарушаване правата на потребителите. Иска отвод на съда, поради административно назначаване на докладчика.
Излага подробни съображения относно направените доказателствени искания за събиране на писмени документи.
Иска на основание чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи протоколи от отчети на индивидиуални измервателни уреди, писмени уведомления за изменения в цената, данъчни документи, документи отразяващи извършени метерологични проверки на измервателните уреди. Иска третото лице помагач да бъде задължено да представи документи, удостоверяващо мощността на радиаторите в отопляеми имот. На основание чл.
176 ГПК иска ищецът да бъде задължен да се яви лично и да даде обяснени по поставени въпроси, без да ги формулира. Иска се задължаване на ищеца да представи заверен препис на ОУ. Протовопоставя се на исканията за назначаване на експертизи, като твърди, че са „фиктивни“ и са поставени правни въпроси. Счита, че следва да бъдат изготвени експертизи, но по различни въпроси, които формулирана неконкретизирано в отговора на исковата молба. Иска се отхвърляне на исковата молба. Иска се на основание чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригиналите на протокола и договора между фирмата за дялово разпределение и ЕС.
Описва, че прилага писмени документи, но в бележка сочи, че не ги прилага тъй като повечето от тях са публични.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
На първо място съдът намира за необходимо да се произнесе по отправеното искане за отвод от страна на ответника. Според докладчика липсва каквото и да било основание за отвод по смисъла на чл. 22 ГПК, съдията -докладчик не е заинтересувана по никакъв начин от изхода на делото. Делото по предявения установителен иск след подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение в заповедното производство е разпределено на докладчика ръчно съгласно т. 13, б.“а“ от Правилата за разпределение на дела в СРС, приети на ОС на 01.11.2016 г., доколкото заповедното производство е разпределено въз основа на случайно разпределение на настоящия докладчик.
Исковата молба е редовна и допустима.
Към исковата молба са приложени всички документи, посочени в нея и същите се съдържат в кориците на делото.
Дали ответната страна е потребител на топлинна енергия за процесния имот е въпрос по същество на спора, който ще бъде разрешен с крайния съдебен акт на съда.
Следва да бъде изготвен ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че съдът е сезиран с 3 обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл.
86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на отношение на ответниците
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, като докаже, че ответникът е потребител на топлинна енергия за посочения в исковата молба недвижим имот за исковия период, както и да докаже прекъсване/спиране на давността. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да осъществи насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже своите възражения, при установяване на обстоятелствата от страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е платил.
По доказателствените искания:
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал.1 ГПК за привличане на „НЕЛБО“ АД като помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е основателно, като съдът прави този извод само въз основа на изложените от ищеца твърдения кое е дружеството извършвало дялово разпределение, а дали неговите твърдения и доводи са основателни съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт. Направено е искане за задължаване на третото лице да представи находящи се у него документи, което също е допустимо и касае събирането на доказателства за правнорелевантни за спора факти.
Ищецът е представил писмени документи, които са относими, необходими и допустими, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране. Изложените доводи от ответника ще бъдат обсъдени при преценка на доказателствената стойност на документите.
Следва да се изискат посочените в нарочна молба по чл. 192 ГПК от Столична община документи.
Ищецът следва да бъде задължен да представи в оригинал Протокола от ОС на ЕС за избор на ФДР и договора между фирмата за дялово разпределение и ЕС.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 76874/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза следва да бъде уважено, а това за съдебно-счетоводна експертиза - не, доколкото отговорът на исковата молба не съдържа нарочни волеизявление, че не се оспорва размерът на начислените суми.
Възраженията на ответника срещу допускането на експертиза са несъстоятелни, съдът 4 намира, че поставените въпроси имат отношение към предмета на делото и кореспондират с техническата компетентност на вещото лице.
По отношение на останалите доказателствените искания на ответника – част от документите, които иска за изискани за представяне от третото лице помагач, ищецът не твърди между страните да е налице писмен договор, който да бъде изискан от съда искането по чл. 176 ГПК е приложимо по отношение на физическо лице, каквото не е посочено, нито са формулирани въпроси.
Съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства относно изпадането в забава по отношение на вземането за дялово разпределение.
Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на докладчика, направено от С. Д. С..