Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 267 от 20.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1973/2022
Вид
Решение № 267
Подписан
20.02.2024
В сила
18.09.2025
Състав
Райна Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 452, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.457 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.464 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.1,2 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.89 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.10 · Закон за особените залози
  • чл.10, ал.3 · Закон за особените залози
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за особените залози
  • чл.26, ал.3, т.1 · Закон за особените залози
  • чл.30, ал.3 · Закон за особените залози
  • чл.4 · Закон за особените залози
  • чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.253 · Наказателен кодекс
  • чл. 253, ал. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 58, б. "а" · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Търговски закон
  • чл.288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна С. при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Райна С. Търговско дело № 20221100901973 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба на „Ш.Ф.“ САС, опростено акционерно дружество по френското право, вписано в Търговския и дружествен регистър на Страсбург под № *******, със седалище и адрес на управление: ул. „******* Ердт, Франция, чрез адв. Д. И.-М., САК и адв. Б. Б., САК, със съдебен адрес на пълномощниците: гр. София, бул. „Патриарх *******, срещу ответниците дружеството „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „*******, представлявано от управителя С. И. И. и срещу П. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. ******* с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, вр. чл. 464 ГПК, да бъде признато за установено, че в полза на взискателя П. Л. Б., ЕГН ********** като привиден кредитор не съществува вземане от 220 000 лева към дружеството „С.“ ЕООД, ЕИК *******, произтичащо от Договор за търговско упълномощаване от 22.08.2018 година, обезпечен с Договор за особен залог от 23.08.2018 година, вписан в ЦРОЗ на 28.08.2018 година.

Ищецът твърди, че има вземане срещу първия ответник „С.“ ЕООД за сумата 104 474,15 евро, получена от ответното дружество при начална липса на основание. Поддържа, че в периода 23.06.2015 година - 23.07.2015 година е станал жертва на финансова измама от страна на тогавашния представител на ответното дружество „С.“ ЕООД и негови съучастници. Сочи, че по случая е 1 образувано досъдебно производство по пр.пр. №12000/2015 г. на СГП, а срещу виновните лица е внесен обвинителен акт, като осъдителната присъдата на лицето /тогавашен представител на ответното дружество/ е потвърдена от ВКС.

Ищецът твърди, че за вземането си в размер от 104 474,15 евро е завел искова молба срещу първия ответник „С.“ ЕООД, по която е образувано т.д.

№ 2759/2017 година по описа на СГС, ТО, VI-9 състав. В рамките на това производство, с Определение № 5636/2017 година на основание чл.389 и сл.

ГПК, съдът е допуснал обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество „С.“ ЕООД в „Юробанк България“ АД до размера на исковата претенция от 104 474,15 евро и издал обезпечителна заповед. Въз основа на издадената обезпечителна заповед, по искане на ищецът е образувано изпълнително дело № 20178590400595 по описа на ЧСИ С.С., по което на 15.11.2017 година е наложен запор на банковите сметки на ответното дружество „С.“ ЕООД в „Юробанк България“ АД.

Ищецът сочи, че единственият актив на първия ответник „С.“ ЕООД са наличните по банковата му сметка в „Юробанк България“ АД парични средства в размер от 203 636,99 лева, които са запорирани както от него, така също и по реда на ЗМИП.

В исковата молба се твърди, че производството по т.д.№ 2759/2017 г., СГС, ТО, VI-9 състав е приключило с влязло в сила на 22.02.2019 година решение, с което искът му за неоснователно обогатяване за сумата от 104 474,15 евро е уважен, като се е снабдил с изпълнителен лист.

Ищецът излага, че въз основа на изпълнителния лист и по негова молба с вх. № 2133/27.06.2019 година е образувано изпълнително дело № 20198590400376 по описа на ЧСИ С.С., рег.№859, по което на 16.09.2019 година ответникът П. Л. Б. е направил искане до съдебния изпълнител и с постановление на последния от 18.09.2019 година е присъединен като взискател по изпълнителното дело с вземане в размер от 220 000 лева, произтичащо от договор за търговско упълномощаване от 22.08.2018 година, обезпечен с договор за особен залог от 23.08.2018 година, вписан в ЦРОЗ на 28.08.2018 година.

Ищецът поддържа, че едновременно с искането за присъединяване по изпълнителното дело вторият ответник П. Л. Б. е поискал от съдебния изпълнител да бъде наредено на третото задължено лице „Юробанк България“ АД да преведе по особената сметка на ЧСИ С. всички средства от банковата сметка на „С.“ ЕООД, след което ЧСИ незабавно да извърши разпределение на събраната сума, като му се отдели и предаде сумата, която се следва за неговото обезпечено вземане. В отговор на запорното съобщение „Юробанк България“ АД е уведомило ЧСИ С. за наличието на наложени порано запори по сметката на „С.“ ЕООД.

„Ш.Ф.“ САС твърди, че е хирографарен кредитор на ответника „С.“ ЕООД за вземането си от 104 474,15 евро по изпълнителния лист, издаден по 2 т.д. №2759/2017 година по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, а ответникът П. Л.

Б. е привилегирован кредитор на ответното дружество „С.“ ЕООД поради вписан в ЦРОЗ договор за особен залог от 23.08.2018 година като вземането му е възникнало след вземането на ищеца към същия ответник „С.“ ЕООД, включително след като е бил наложен обезпечителен запор в полза на ищеца от 15.11.2017 година.

Ищецът сочи, че вследствие на присъединяването на ответника П. Л. Б. като взискател по и.д. № 20198590400376 по описа на ЧСИ С.С., рег.№ 859, „Ш.Ф.“ САС и този ответник са станали конкуриращи се взискатели спрямо „С.“ ЕООД, с което обосновава правния си интерес за оспорване на обезпеченото с особен залог вземане на втория ответник. Позовава се на съдебна практика.

Поддържа, че вземането в размер на 220 000 лева на втория ответник П.

Л. Б. към първия ответник „С.“ ЕООД, произтичащо от сключения между тези ответници договор за търговско упълномощаване от 22.08.2018 година и обезпечен с договор за особен залог от 23.08.2018 година не съществува, респ., че П. Л. Б. е привиден кредитор.

Ищецът твърди, че към момента на сключване на договора за търговско упълномощаване и договора за особен залог между ответниците, „С.“ ЕООД не е разполагало с имущество, освен преведените от ищеца парични средства вследствие на измамата.

Твърди още, че първият ответник „С.“ ЕООД не е извършвал търговска дейност след сключване на договора за търговско упълномощаване от 22.08.2018 година до 03.09.2018 година /когато настоящият управител на дружеството е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност/, а и след това. Сочи, че „С.“ ЕООД не е извършвало търговска дейност посредством съдействието на П. Л. Б., с приходите от която може да му бъде заплатено уговореното възнаграждение. Горното налагало извода, че ответникът П. Л. Б. не е престирал по договора за управление с първия ответник, не е имал и намерение да престира каквото и да било, нито е имало какво практически да престира. Изтъква, че дружеството „С.“ ЕООД не е очаквало от П. Л. Б. да престира. Сочи, че единствената цел на ответниците била създаването на процесното привидно вземане, за да се осуети удовлетворяването на истинския кредитор - ищеца.

Моли да бъде признато за установено, че не съществува вземането от 220 000 лева на П. Л. Б., в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20198590400376 по описа на ЧСИ С.С., с рег.№ 859 в КЧСИ към „С.“ ЕООД по договор за упълномощаване от 22.08.2018 година, обезпечен с договор за особен залог от 23.08.2018 година, вписан в ЦРОЗ на 28.08.2018 година

Представя доказателства. Претендира разноски.

Ответното дружество „С.“ ЕООД, редовно уведомено /л.146/, в 3 законоустановения двуседмичен срок не депозира отговор на исковата молба.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от втория ответник П. Л. Б., който оспорва допустимостта и основателността на иска.

Поддържа, че доколкото ищецът не е носител на вземане спрямо него и не е негов кредитор, не е налице интерес от водене на делото, а от друга страна евентуалното обявяване на несъществуване на вземането му по сключения с първия ответник договор за търговско упълномощаване нямало да рефлектира в правната сфера на ищеца и нямало да доведе до благоприятни последици за него.

Твърди, че ищецът не е носител на материално право или вземане спрямо другия ответник, поради което последният нямал качеството на конкуриращ се кредитор.

Сочи, че е налице влязло в сила решение постановено по гр.д. № 384/2020 година по описа на СГС, ТО, VI-21 състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове срещу същите ответници, за прогласяване на договора за търговско упълномощаване за нищожен. Излага, че с цитираното решение разглежданият в настоящото производство спор е решен и предвид законовата забраната за пререшаването му, настоящото делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на иска.

Твърди, че искът е и изцяло неоснователен. Поддържа, че сключения между него и първия ответник договор за търговско упълномощаване не противоречи на закона, не осъществява нито един от престъпните състави на „пране на пари“ или друго престъпление по смисъла на НК.

Излага, че към датата на сключване на договора за търговско упълномощаване от 22.08.2017 година, този ответник и настоящият управител на ответното дружество „С.“ ЕООД - С. И., поотделно не са знаели и не са предполагали дали преведените на 22.06.2015 година по сметката на първия ответник парични средства в размер от 104 474,14 евро са получени в резултат на престъпление или друго общественоопасно деяние по смисъла на НК и ЗМИП.

Твърди, че процесният договор за търговско упълномощаване е сключен на 22.08.2017 година, т.е.преди депозиране на исковата молба по т.д.

№ 2759/2017 година по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, преди допуснатото от съда обезпечение с Определение №5636/2017 година, по което е наложен запор на банковите сметки на „С.“ ЕООД, а също така и преди постановяване на първоинстанционното решение, издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнително дело № 20198590400376 по описа на ЧСИ С.С..

Твърди, че сключеният между него и първия ответник договор за търговско упълномощаване от 22.08.2017 година не е привидна сделка, вкл. в хипотезите на относителна или абсолютна симулация, не е нищожен и не е имал за цел да заобиколи закона.

4

Излага, че единствената цел на процесния договор е да бъдат уредени взаимоотношенията между него и дружество „С.“ ЕООД, относно съдействието му в обичайната търговска дейност на дружеството. Сочи, че като страни по договора за търговско упълномощаване и двамата ответници са желали настъпването на правните последици на това съглашение, включително възникване на вземането на този ответник в размер от 220 000 лева като възнаграждение за дейността му на търговски пълномощник.

Оспорва всички изложени в ИМ факти и обстоятелства, като поддържа, че не са се случили по описания от ищеца начин.

Не представя доказателства. Оспорва доказателствените искания на ищеца. Оспорва всички приложени към ИМ писмени доказателства като неотносими, оспорва авторството и съдържанието им.

По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът излага, че претенцията му е допустима и ясно формулирана. Сочи, че противно на застъпеното от ответника П. Л. Б., не се касае за иск за прогласяване нищожността на процесния договор по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.17, ал.1 ЗЗД или че договорът е развален по реда на чл.87 ЗЗД, или по право на основание чл.89 ЗЗД, или че вземането е погасено поради изтичане на давност.

Поддържа ИМ, както и че ответникът П. Л. Б. е привиден кредитор на „С.“ ЕООД, а вземането му не съществува. Излага, че оспорва вземането на този ответник по реда на чл.464 ГПК.

Оспорва, че разглежданият спор е идентичен с този по т.д. №384/2020 година по описа на СГС, ТО, VI-21състав, по което са отхвърлени исковете за нищожност на договора за търговско упълномощаване поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и привидност, както и за относителната му недействителност на основание чл.135 ЗЗД. Твърди, че настоящото дело е с различен предмет.

Оспорва твърдението на ответника П. Л. Б., че договорът за търговско упълномощаване е сключен на 22.08.2017 година. Твърди, че този договор е от 22.08.2018 година

Оспорва твърдението на ответника П. Л. Б., че към датата на сключване на договора за търговско упълномощаване от ответниците, управителят на ответното дружество - С. И., не е знаела и предполагала дали преведените по банковата сметка на „С.“ ЕООД парични средства в размер от 104 474,14 евро са получени в резултат на престъпление или друго общественоопасно деяние по смисъла на НК и ЗМИП.