Решение № 12207 от 20.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12207 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110103632 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „ЗАД Алианц България” АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** срещу ответника З. А. Д. „ОЗК – застраховане”

АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Света София” № 7, ет. 5 осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 10832,54 лева, представляваща за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 0300/21/702/500948, ведно със законна лихва за период от 21.01.2025 г. до изплащане на вземането и сумата 3474,77 лева – мораторна лихва за забава за периода от 06.07.2022 г. до 20.01.2025 г.

Ищецът „ЗАД Алианц България” АД твърди, че на 01.10.2021 г. около 13:00 часа в гр. София на ул. Здраве в кв. Лозенец е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка Фолксваген модел Туарег с рег. № СТ 5885 РВ при извършване на маневра завой надясно удря намиращия се в спряло състояние лек автомобил марка BMW модел X6 с рег. № В 6789 СА. Ищецът посочва, че ПТП-то е документирано с Двустранен констативен протокол, в който застрахования при ответника по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите водач на виновния автомобил марка Фолксваген модел Туарег с рег. № СТ 5885 РВ признава вината си за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че към датата на ПТП лек автомобил марка BMW модел X6 с рег. № В 6789 СА имал валидно сключена застраховка каско при ищеца. Твърди, че по образувана във връзка с процесното ПТП щета № 0300/21/702/500948 ищецът изплатил обезщетение в размер на 10817,54 лева за възстановяване на уврежданията по застрахования автомобил. Сочи, че ищецът като застраховател по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на 1 платеното обезщетение и обичайните разноски за определянето ми. Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцовото дружество изпратило до ответника регресна покана, но ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение. Моли съда да уважени предявените искове.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, оспорва причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите по л.а. марка BMW модел X6 с рег. № В 6789 СА. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. На следващо място, оспорва предявените искове и по размер. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, поради което и с обявения за окончателен доклад е прието за безспорно ненуждаещо се от доказване, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 01.10.2021 г. МПС BMW модел X6 с рег. № В 6789 СА е застраховано при ищеца по имуществена застраховка каско, а МПС марка Фолксваген модел Туарег с рег. № СТ 5885 РВ е застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е заплатил по процесната щета исковата сума.

По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП от 01.10.2021 г., съгласно който на 01.10.2021 г. около 13:00 часа при движение в гр. София по ул. „Здраве“ и при извършване на маневра десен завой лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег.№ СТ5885РВ управляван от водача М.

М. реализира ПТП с паркиралия отдясно, лек автомобил „БМВ Х6“, с рег.№ В6789СА с водач Ф. П..

От представените уведомление за щета, приложение към щета, списък на констатираните увреждания, доклад, фактури и платежно нареждане се установява, че по образуваната при ищеца щета № 0300/21/702/500948, застрахователят е определил и заплатил сумата от 10817,54 лева за ремонт на автомобила в сервиз.

На 06.07.2022 г. ответното дружество е постановило отказ за заплащане на регресната претенция на ищеца по процесната щета № 0300/21/702/500948.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите и обезщетени вреди по М П С „БМВ Х6“, с рег.№ В6789СА. Посоченият от 2 вещото лице размер на разходите необходими за отстраняване на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП е 10817,54 лева.

От показанията на разпитания свидетел М. М. М. се установява, че при настъпване на ПТП управлявал МПС „Волксваген“, модел „Туарег“, с per. СТ 5885 РВ в светлата част на денонощието при нелоши атмосферни условия като предприел маневра завиване надясно на Т-образно кръстовище, когато закачил спрелия автомобил „БМВ“. Поддържа, че другият автомобил бил паркиран като затруднявал движението точно преди завоя и свидетелят след потегляне от знак стоп и предприемайки маневра завой надясно, с бавна скорост поради тясното пространство го ожулил. Навежда твърдения, че щетите по другия автомобил били описани в подписания от страните протокол.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.

От протокола за ПТП, показанията на свидетеля и заключението на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на МПС Фолксваген Туарег“, с рег.№ СТ5885РВ, който на 01.10.2021 г. около 13:00 часа при движение в гр. София по ул. „Здраве“ и при извършване на маневра десен завой реализира ПТП с паркиралия отдясно, лек автомобил „БМВ Х6“, с рег.№ В6789СА. Свидетелят М. М. М. като водач на МПС Фолксваген Туарег“, с рег.№ СТ5885РВ е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД , като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез 3 обратно доказване от ответника. Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване от страна на водача на МПС „БМВ Х6“, с рег.№ В6789СА. В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява да е налице съпричиняване. Задължението по чл. 20 ЗДвП важи независимо къде се намира препятствието пред един автомобил. При липса на данни за ограничена или намалена видимост, неправилната преценка къде се намира един автомобил не освобождава останалите водачи от задължението им да не допускат съприкосновение, освен ако не е налице такова нарушение на правилата за движение, което да прави спирането обективно невъзможно (напр. внезапна маневра без подаден предходен сигнал, което не се твърди и не се установява по делото). Неправилното паркиране без блокиране на лента за движение не е основание да се приеме съпричиняване.

Поради изложеното исковата претенция по чл. 411 КЗ е изцяло установена по своето основание.

Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.

203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО/.

В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП е 10817,54 лева. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на 4 цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността, изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.

Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.