Решение № 260203 от 25.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н

И Е

Номер ІІІ-260203 25.05.2022 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд

Трети състав

На двадесет и шести април година

2022

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен

Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка

Майска-Иванова

2. Радостина Петкова

Съдебни заседатели:

Секретар

Жанета Граматикова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов в.гр.дело номер 1586 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37, РДПБЗН Бургас, против Решение № 67 от 27.03.2020 г., постановено по гр. дело № 765/2019 г. по описа на Районен съд- Поморие, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на С.П.М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. ,,А. С.“ № 8Б, сумата от 1587.92 лева(хиляда петстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 225.95 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на 1580нощен труд, положен по служебно правоотношение между страните в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., както и сумата от

197.50 лева, представляваща общия размер на мораторната лихва за забава върху дължимите суми за допълнително възнаграждение за периода от 30.01.2017г. до 21.10.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената сума за главница, считано от предявяване на иска- 21.10.2019г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение, съдът е осъдил

Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, да заплати на С.П.М., ЕГН ********** съдебно- деловодни разноски в размер на 350 лева; държавна такса по сметка на Районен съд- Поморие – 113 лева, както и възнаграждение за вещо лице- 220 лева.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, което счита за незаконосъобразно и неправилно, както и за необосновано. Страната твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба.

Моли съда за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В срока, предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия С.П.М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. ,,А. С.“ № 8Б, чрез адв.

Румяна Цветкова- БАК, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Шейново“ №50, ет.3. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Оспорва наведените във въззивната жалба доводи. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявените пред Районния съд –

Бургас искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 и ал.6 от ЗМВР.

Въззивникът твърди, че в атакуваното решение неправилно е допуснато субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.20027 г. Излага, че в чл. 199 и 200 от ЗМВР- 2006 г. е регламентирана основната заплата, а в чл.201 допълнителните възнаграждения в пет случая, подробно описани в жалбата. Счита, че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ за тези служебни правоотношения няма. Счита, че мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на спора са несъстоятелни. Посочва съдебна практика. Твърди, че е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 и това да служи за генериране на извънреден труд, тъй като това поставя работещите по трудово правоотношение в по-неблагоприятно положение спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР. Изразява несъгласие с експертното мнение по съдебно-счетоводната експертиза.

Въззиваемият твърди, в исковата молба, че в процесния период заемал длъжността ,,В. на с. а. - т. и п.“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- П. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ.

Подчертава, че поради естеството на работата си полагал 24 часови дежурства по график, включително през времето от 22.00 часа до 06.00 часа.

Посочва, че съгласно заключението на вещото лице по извършената съдебно- счетоводна експертиза, въззивникът имал право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала продължителността на работния ден.

Посредством извършената експертиза се установявало, че за процесния период(01.10.2016г. – 30.09.2019г.), ищецът(въззиваем) положил 1805,95 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневни, възлизали на 1805,95часа за целия период, което от своя страна води до 225.95 часа извънреден труд ( на стойност 1587.92 лева), който следвало да бъде допълнително заплатен. Отбелязва, че своевременно било направено увеличение на иска.

Излага, че в решението си, първоинстанционният съд потвърдил правните аргументи, изложени в исковата молба, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се регламентирала продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.143 от КТ, нощен бил труда, който се полагал по разпореждане или със знанието на работодателя извън установеното работно време.

Посочва, че при работа на смени, се предвиждало полагането на труд и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, като работното време не следвало да надвишава осем часа.

Навежда доводи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на исковия период се определяли от три подзаконови нормативни акта, издадени от министъра на вътрешните работи, а именно: Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г.;

Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г.; Наредба№8121з-776/29.07.2016г Твърди, че сумата 1587.92 лева лева представлявала възнаграждение за отчетен извънреден труд, получена чрез преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд.

Намира за основателна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от

С.П.М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. ,,А. С.“ № 8Б, чрез адв. Румяна Цветкова- БАК, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Шейново“№50,ет.3 против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов. Въззивникът твърди, че за исковия период е заемал длъжността В. на с. а. - т. и п.“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- П. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ и като такъв има статут на държавен служител. В резултат от полагани нощни дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 1576 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 1801 часа и 227 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззиваемия да му заплати сумата от 1578 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно с лихвата за забава за периода от датата на падеж на всяка главница до завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, както и 196,39 лв. мораторна лихва. Ангажира доказателства.

Въззиваемият е оспорил исковата молба. Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, въззивникът не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска.

В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 11.02.2020 г. е прието увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1587.92лв., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

Изложените в исковата молба твърдения, че въззивникът за процесния период е заемал длъжност „В. на с. а. - т. и п.“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- П. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ както и това, че страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда на чл.153 ГПК съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за процесния период е полагал дневни и нощни дежурства по график, като при полагането на нощните 8-часови дежурства се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време и затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

Тъй като производството по делото бе спряно с определение на БОС, съдът намира ,че следва да изложи мотиви във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня .Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд .В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така ,че отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав .В тази връзка са изложени мотиви в решението. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд.

Разпечатката съдържа 48 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9658e72-444f-4528-9119-cfe7608cb3f8