Решение № 441 от 13.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София., 13.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII въззивен състав, в публично заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ

КЕХАЙОВА

МАРИНА ГЮРОВА при участието на секретаря Виктория

Иванова и прокурора Цанков, разгледа докладваното от съдия Захариева ВАНД № 923 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI НПК.

С решение на

Софийски районен съд, НО, 122 с-в от 06.10.2017 г. по НАХД №21018/16 г. обвиняемият М.М.Д. е признат за виновен в това, че на 28.06.2016 г. около 15,40 часа в София, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Опел“ модел „Вектра“ с рег. № ********по бул. „Андрей Сахаров“ с посока на движение от бул.

„Ал.Малинов“ към бул. „Йерусалим“, в района на № 14, е нарушил правилата на движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП): чл.116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, ....“, чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в километри в час: категория В - населено място 50 км/ч, като Д. се е движил със скорост 60 км/ч и по непредпазливост е причинил на пресичащата пътното платно за движение на бул. „Андрей Сахаров“ (с посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила) пешеходка В.Д.М.средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в: черепно мозъчна травма, проявена с тежка контузия на главния мозък в левотеменно и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в ляво слепоочно теменно - в съвкупност довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на лява хълбочна кост, счупване на лява главулечна ямка, счупване на лява седалищна кост - в съвкупност довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник (ляв крак) за срок, по-дълъг от 30 дни, изкълчване на лявата раменно лопатъчна става на главата на лявата раменна кост над ставната повърхност на лопатката с отломъчно костно счупване на двете туберкулни възвишения на раменната кост, без засягане на ставната повърхност на лопатката в съвкупност довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник (лява ръка) за срок, по-дълъг от 30 дни, счупване на тялото на единадесети гръден прешлен и травматична дискова херния Тх10-Тх11 гръдни прешлени, оток но гръбначния мозък в поддискалните костни пластини в сегмента 10-ти и 11-ти гръдни прешлени, широко изпъкване на фиброзния пръстен и пулпозното ядро на диска на Тх10 - Тх11, без фрагментация – в съвкупност довели до трайно затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, с което е осъществил престъпния състав по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, вр. чл.343, ал.1, б.Б, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и на основание чл.78а, ал.6, вр.чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го е лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

С процесното решение с оглед изхода на делото направените по делото разноски са възложени в тежест на обвиняемото лице.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. В.К. – защитник на обвиняемия М.Д., в която се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че отразената в постановлението на прокурора фактическа обстановка не се установява по категоричен начин от ангажираните по делото доказателства.

С въззивната жалба не е направено искане за допускане на нови доказателства.

В разпоредително заседание на 12.03.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваното решение е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

На 09.04.2019г. в деловодството на съда е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв. Г. В. и адв. З.Д.– упълномощени защитници на обвиняемия М.Д.. В последното се посочва, че доказателствата по делото не водят до категоричен извод за виновност на обвиняемото лице. Според защитата липсват доказателства, въз основа на който да се установи, че по време на инцидента обвиняемият Д. се е движел със скорост, превишаваща установената в закона такава – 50 км/ч за градски условия, доколкото експертът е приел, че обвиняемият е управлявал процесното МПС със скорост от 60 км/час, позовавайки се на предположения. Оспорва се използвания от експерта метод за изчисляване на скоростта, като се моли обвиняемият Д. да бъде оправдан, че е нарушил правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. По отношение на вмененото на обвиняемия нарушение на чл. 116 от ЗДвП се посочва, че погрешно съдът е приел едни хипотетични твърдения относно момента на възприемане на опасността, като не е изследвал въпроса всестранно и пълно и е изолирал дадените от обвиняемия обяснения.

Алтернативно ако се приеме, че обвиняемото лице виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в обвинителния акт, се моли да се вземе предвид обстоятелството, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на процесното ПТП и причиняване на съставомерните последици, доколкото последната е пресичала пътното платно на нерегламентирано място. В тази връзка се прави искане процесното обстоятелство да бъде отчетено при индивидуализацията на наложените на обвиняемото лице наказания.

Пред въззивната инстанция, обвиняемият Д., редовно призован, не се явява, за него се явява редовно упълномощеният му защитник – адв. Д..

В хода на съдебните прения адвокат Д. поддържа жалбата и допълнението към нея. Изразява становище, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че средната скорост, с която обвиняемото лице е управлявал процесното МПС, е била 60 км/час, тъй като видно от материалите по делото, последната е изчислена на базата на предположение, а използваният метод на „Мартинес“ за определяне на скоростта, в случая е неприложим. Във връзка с горното се твърди, че погрешно контролираната инстанция е приела, че Д. е нарушил правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, приемайки, че скоростта на движение на автомобила е била над 50 км/час, с оглед на което се моли последният да бъде оправдан по този пункт на обвинението. Оспорва се и извода на първия съд, че обвиняемото лице виновно е нарушил правилото на чл.

116 от ЗДвП. Ако все пак се приеме, че обвиняемият Д. с действията си виновно е нарушил правилата на ЗДвП, се моли да се приеме, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпването на процесното ПТП и за причиняване на съставомерните последици. Твърди се също така, че не е налице по-тежката форма на вина, а именно самонадеяност, доколкото видно от предложението на прокуратурата за освобождаване от наказателна отговорност, обвиняемото лице е действало при форма на вина непредпазливост. В заключение се иска първоинстанционното решение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено ново, с което обвиняемият бъде признат за невиновен и оправдан, алтернативно се прави искане да не бъде налагано наказанието лишаване от правоуправление на МПС, а ако все пак такова бъде наложено, последното да бъде определено в минимален размер.

Представителят на СГП моли въззивната жалба на обвиняемия да бъде оставена без уважение. Според прокурора в хода на съдебното следствие са събрани всички възможни доказателства, като последните са били подложени на коректен анализ от страна на първия съд. Изразява се становище, че фактическата обстановка по делото е правилно установена, като първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно, с оглед на което последното следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от