Решение № 353 от 06.08.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1157/2025
- Вид
- Решение № 353
- Подписан
- 06.08.2026
- Състав
- Мария Маркова Берберова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.17 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.17, ал.2, т.7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.17, ал.2, т.8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.17, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 353 гр. Несебър, 06.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150101157 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на С. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, подадена чрез пълномощника му – адв.Л.
Л. от АК-София, със съдебен адрес: гр. ***, против на Етажната собственост в сграда с идентификатор № ***, находяща се на адрес: гр. ***, представлявана от председателя на управителния съвет С.Д.Б., с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект, находящ се в гр. ***.
Сочи, че на 09.09.2025г. било проведено Общо събрание на етажната собственост, като излага доводи за незаконосъобразност на приетите решения. В тази връзка на първо място сочи, че при съставянето на списъка на собствениците на самостоятелни обекти, които присъствали на общото събрание, била нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗУЕС и не са били спазени изискванията на чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС относно упълномощаване на трети лица от собствениците за участие в общо събрание на ЕС.
На следващо място, ищецът оспорва наличието на изискуемия по закон кворум за приемане на решенията по т.3 до т.8 от дневния ред, като твърди, че същите били по-малко от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост в противоречие с чл.17 от ЗУЕС.
Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решенията, взети на проведеното на 09.09.2025г. Общо събрание на етажната собственост, като незаконосъобразни. Представя писмени доказателства.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната етажна собственост, подаден чрез пълномощника им – адв.З. Н. от АК-Бургас, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Сочи се, че процесното Общо 1 събрание е било свикано и проведено законосъобразно, при спазване на процесуалните правила и приложимите разпоредби на ЗУЕС – чл.12, чл.13, чл.14 и чл.15 и чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Твърди се, че общото събрание е проведено при ясен и правилно изчислен кворум, съобразно правилото на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС. На следващо място се сочи, че в списъка изрично е посочено, кое лице е присъствало лично на събранието и кое чрез пълномощник. Развива доводи относно законосъобразността на изготвения протокол и взетите решения. Обръща внимание, че ищецът не е оспорил съдържанието на протокола по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което възраженията му за нарушения на кворума и мнозинство не следвало да бъдат разглеждани. С тези доводи се моли от съда да отхвърли ищцовата претенция, като неоснователна. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане. Претендират сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, в която сочи, че поддържа исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Представя нотариален акт, доказващ правото на собственост на ищеца в процесната етажна собственост. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответната етажна собственост в съдебно заседание оспорва исковата молба и поддържа подадения писмен отговор на същата.
Ангажира гласни доказателства. В хода на делото по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан Също претендира присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
Ищецът следва да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в ответната етажна собственост, че е спазен срока за обжалване на взетите решения, както и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В негова тежест е да докаже твърдените нарушения при провеждането на процесното общо събрание, довели до незаконосъобразност на приетите на него решения.
В тежест на ответника е да докаже, че общото събрание е свикано и проведено законосъобразно, оборвайки изложените от ищеца факти. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 60 от 14.01.2026г., постановено по настоящото дело.
По делото не се спори, а и от представения от ответната страна списък на собствениците на самостоятелни обекти в ответната етажна собственост се установява, 2 че ищецът Д. е собственик на няколко самостоятелни обекта в процесната сграда /л.4041 вкл./.
Изводът, който се налага е, че иска за отмяна на решенията, взети на проведеното на 09.09.2025г. общо събрание на етажната собственост на сграда „С.“, е предявен от легитимна страна.
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба.
Възраженията на ищеца могат касаят: 1. Непосочване качеството на лицата в списъка на присъстващите, които са взели участие в процесното общо събрание, като се сочи, че това е довело до грешно изчисление на сбора на представените идеални части за всяка точка от дневния ред 2. Липса на изискуемия от ЗУЕС кворум при вземане на решенията по т.3 до т.8 от дневния ред.
По възражението за непосочване качеството на лицата в списъка на присъстващите, които са взели участие в процесното общо събрание, съдът намира същото за неоснователно. Съображенията за това са следните:
Видно от приложения по делото Списък на собствениците на самостоятелни обекти и съответните им идеални части от общите части в процесната етажна собственост, присъствали на общото събрание на 09.09.2025г. от 09.30 часа /л.40-41 вкл./, участие са взели единствено етажни собственици – лично и такива, представлявани от пълномощници. Липсват данни по делото, на събранието да са присъствали ползватели и обитатели, поради което съдът приема, че сбора на представените идеални части от общите части на етажната собственост при вземане на решенията съответства на лицата, които са взели участие в процесното общо събрание.
Що се отнася до възражението относно липсата на мнозинство, с което са били взети решенията по т.3 до т.8 от дневния ред, за да се произнесе, съдът съобрази:
Видно от представените по делото покана и протокол от процесното ОС на ЕС /л.37-39 вкл./, горепосочените точки от дневния ред са, както следва:
Точка 3: Отчет на дейността на Управителния съвет за периода от 10.10.2024г. до 01.09.2025г.;
3
Точка 4: Приемане на бюджет на етажната собственост за календарната 2025г./2026г.;
Точка 5: Определяне на размера на паричните вноски за разходите за управление и поддържането на общите части на сградата, както и срок и начин на плащане;
Точка 6: Определяне размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, както и срок и начин на плащане;
Точка 7: Освобождаване на член на Управителния съвет и избиране на нов член на Управителния съвет;
Точка 8: Обсъждане и вземане на решение за необходими ремонти.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.3 от ЗУЕС, решенията по т.3, т.4 и т.8 от дневния ред на процесното общо събрание следва да се приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.
Съгласно чл.17, ал.2, т.8 от ЗУЕС, решенията по т.5 и т.6 следва да се приемат с мнозинство, не по-малко от 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС, решението по т.7 следва да се приеме с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.
Видно то съдържанието на Протокола от процесното общо събрание, съдържанието на който не е оспорен по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, решението по т.3 от дневния ред е било взето с мнозинство от 46,435% идеални части от общите части на ЕС, представляващи 58,54% от представените идеални части от общите части на етажната собственост, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл.17, ал.3 от ЗУЕС.
Решението по т.4 от дневния ред е било взето с мнозинство от 41,045% идеални части от общите части на ЕС, представляващи 51,75% от представените идеални части от общите части на етажната собственост, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл.17, ал.3 от ЗУЕС.
Решението по т.5 от дневния ред е било взето с мнозинство от 43,475 % идеални части от общите части на ЕС, т.е. с по-малко от 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, в разрез с разпоредбата на чл.17, ал.2, т.8 от ЗУЕС, поради което подлежи на отмяна.
Решението по т.6 от дневния ред е било взето с мнозинство от 79,32 % идеални части от общите части на ЕС, т.е. с повече от 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, в съответствие с разпоредбата на чл.17, ал.2, т.8 от ЗУЕС.
Решението по т.7 от дневния ред е било взето с мнозинство от 53,075 % 4 идеални части от общите части на ЕС, т.е. с повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, в съответствие с разпоредбата на чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС.
Гореизложеното налага извода, че изключая решението по т.5, решенията по т.3, 4, 6 и 7 са взети със законоустановения кворум. Съдът намира за нужно да отбележи, че кворумът за вземане на решението по т.5 не се определя от представените на общото събрание идеални части от общите части на етажната собственост, а от процента идеални части от общите части на ЕС и след като същите са били по-малко от 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, решението следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Решения по т.8, т.9, т.10 и т.11 от дневния ред не са взети. С оглед на това, съдът намира за неоснователни въведените от ищеца възражения за незаконосъобразност на същите, тъй като липсата на взети решения не внася промяна в съществуващото положение, не поражда правни последици и не обективира воля във връзка с управлението на етажната собственост. Предмет на отмяна могат да бъдат само приети позитивни решения. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение или не се взима решение, тъй като съдът не може да замести волята на общото събрание и не може да вземе решение вместо него. Ето защо, в тази част исковата молба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В този смисъл Определение № 50408 от 20.10.2022 г. по гр. д. № 978/2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; Определение № 4176 от 20.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2689/2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят заплатените по делото разноски за държавна такса, възлизащи в размер на 3,72 евро /три евро и седемдесет и два евроцента/, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената/оставената без разглеждане част от иска.
Съдът, като взе предвид направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна, намери същото за основателно. Съображенията за това са следните: