Решение № 3752 от 22.10.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 784/2026
- Вид
- Решение № 3752
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Любомира Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4, ал. 2, пр. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "з · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 6 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3752
Плевен, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
При секретар ИРЕНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20267170700784 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 172 от Закона за движение по пътищата.
Производството е образувано по жалба с вх.№ 5562/08.09.2026 г. подадена от Х. К. Г. [ЕГН], от [населено място] б., обл. Плевен, [улица], /адрес/, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0374-000118/03.09.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор Л. В. към ОДМВР Плевен, РУ Ч. б., с която на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц. А.. Поддържа жалбата и претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по делото мл. автоконтрольор Л. В. към ОДМВР Плевен, РУ Ч. б., не се явява, не се представлява.
Административен съд-Плевен, десети административен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
ПАМ е наложена на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б.з)гг от ЗДвП, поради това, че на 02.09.2026 г. около 16,56 ч. жалбоподателят е управлявал МПС, което не е негова собственост, за което е нямало сключен и действащ договор за застраховка "гражданска отговорност", поради което автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 01.09.2026 г. (лист 5, гръб).
На 02.09.2026 г. в 19,05 ч. е сключена застраховка за автомобила (лист 5).
На следващия ден 03.09.2026 г. издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ (лист 5, гръб и лист 6).
Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" - "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.
В случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, за което съобразно посочената разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство", като нарушена разпоредба обаче е посочена тази на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Установява се от приложения АУАН (лист 6, гръб) и данните по делото, и не се оспорват тези обстоятелства, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация на 01.09.2026 г., като посоченото фактическо основание за прекратяване на регистрацията е липса на застраховка "ГО" за автомобила.
Описанието на нарушението съответства на нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, според която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Няма данни по делото кога е получено уведомление за липсата на застраховка.
Съобразно чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.
Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 /относимата за случая/, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията.
По делото няма доказателства собственикът на автомобила ЕТ “Й. Г. М. 91“ да е бил уведомен. Задължението е нормативно, липсва основание за съда да не приложи нормативната разпоредба, тъй като същата не противоречи на съществуваща законова такава, само в който случай съобразно чл. 15, ал. 3 от ЗНА съдът не следва да приложи подзаконовата правна норма.
С Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд /ТП № 2/, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. ", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва.
В този смисъл е изцяло посоченото Тълкувателно решение. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл. 18б, ал. 2 във вр. с чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него по какъвто и да е начин, "деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно"/ТП № 2/.
Жалбоподателят не е собственик на превозното средство, а щом собственикът не е уведомен за прекратената регистрация и спрямо него не е налице съставомерно деяние, на още по-голямо основание съдът приема, че не е налице деяние на жалбоподателя като водач на чуждо МПС, което да е предпоставка за прилагане на ПАМ спрямо него.
В случая процесната ПАМ е наложена за "нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП", като санкцията за това нарушение е предвидена в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Видно е, че за прилагане на ПАМ е необходимо извършване на нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а деянието на лицето в случая е несъставомерно.
Предвид горното не са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, нито същата е в съответствие с преследваната от закона цел.
Съобразно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което се преустановява нарушението „движение на ППС без регистрация“, с което се постигат разписаните цели в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП.
В случая от 19,05 ч. в деня на установяване на нарушението 02.09.2026 г. е в сила сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (лист 5).
Издаването на заповедта за прилагане на ПАМ е на следващия ден 03.09.2026 г., когато вече очевидно са отпаднали всички последици на нарушението и няма какво да се предотвратява. Това сочи на очевидна несъразмерност и санкционен характер на ПАМ, а не превантивен, преустановителен или възстановителен, каквито са разписаните по закон цели на ПАМ. В този смисъл ЗППАМ се явява постановена и нарушение на основни правни принципи - чл. 4, ал. 2, пр. 1 и чл. 6 от АПК, тъй като издаденият административен акт не съответства на целите на прилагането на ПАМ, издаден е при формално прилагане на закона, като органът не е упражнил правомощията си по разумен начин, така че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта на закона.
С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Направено е искане от жалбоподателя за възстановяване на сторените деловодни разноски, което при този изход от спора е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, десети административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0374-000118/03.09.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор Л. В. към ОДМВР Плевен, РУ Ч. б., с която на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг от ЗДвП на Х. К. Г. [ЕГН], от [населено място] б., обл. Плевен, [улица], /адрес/ е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] [ЕИК] да заплати на Х. К. Г. [ЕГН], от [населено място] б., обл. Плевен, [улица], /адрес/ сумата от 105,11 евро (сто и пет евро и 11 е.ц.), включваща държавна такса от 5,11 евро и възнаграждение за адвокат от 100 евро.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�