Определение № 653 от 20.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 653 гр. София, 20.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000511 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 57288/15.06.2023 г., подадена от „Комплишънс Дивелъпмънт С.а р.л. – клон България“ КЧТ, гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 14, ет. 1, с ЕИК:205453686 срещу решение № 658/22.05.2023 г., постановено по търг. дело № 862/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу отказ № 20230420175630/21.04.2023 г. на длъжностно лице при

Агенция по вписванията по заявление

№

20230420175630/20.04.2023 г. за вписване промяна в обема на представителната власт на управителя на клона.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, немотивирано и несъобразено с относимите за случая законови разпоредби.

Твърди, че съдът оставил без уважение жалбата срещу отказа на длъжностното лице по регистрация по два аргумента: 1) По партида на „Комплишънс Дивелъпмънт С.а р.л. – клон България“ на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП бил вписан Д. А. П. като действителен собственик на дружеството и доколкото същият фигурирал под № 722 в забранителен списък съгласно приложение № 1 на Регламент (ЕС) № 269/2014, то не можело да се впишат каквито и да е промени по партидата на заявителя и 2) Заявеното за вписване обстоятелство не подлежало на вписване, тъй като обемът на представителната власт по аргумент от чл.

141, ал. 2 ТЗ нямал действие по отношение на третите лица.

Излага съображения за неправилност и на двата довода на съда.

По първия посочва, че съдът не се съобразил и въобще не обсъдил представените в 1 регистърното производство доказателства (заверено актуално състояние на „Комплишънс Дивелъпмънт С.а р.л. – клон България“) от които било видно, че П. не фигурирал в дружеството – акционери в последното били „Синтера Инвестмънт Систем“ ООД с ЕИК:175087301 и „ТМК Холдингс“ ООД, а управители били А. К. и Л. Й.. Освен това, управителят Л. Й. била назначена на 20.01.2023 г., т.е. по време на действие на регламента въвел забранителния списък. Дружеството майка „Комплишънс Дивелопмънт“ било със седалище в Люксембург, т.е. държава от Европейския съюз, в чиито предели също действа забранителния списък, и ако в държава членка на ЕС било допуснато вписване (назначаването на Л. Й.), то означавало, че нямало участник (собственик или лице упражняващо контрол) от забранителния списък, т.е. това било допълнително доказателство, че П. не фигурирал в дружеството майка. Съдът не обсъдил който и да било от тези доводи, а априори, без да се съобрази с доказателствата, ползвал едностранчиво аргументите, отразени в отказа на длъжностното лице по регистрация.

По втория аргумент излага съображения, че разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ, на която се позовавал съда, била неприложима в случая, тъй като тя се отнасяла за дружество с ограничена отговорност, а „Комплишънс Дивелъпмънт С.а р.л. – клон България“ не било такова, а се явявало клон на чуждестранно лице, чиято нормативна основа била заложена в чл. 17а ТЗ. Поради това и на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 17, ал. 2, т. 2 ТЗ в търговския регистър следвало да се впише и настъпила промяна относно обема на представителната власт на управителя на клона. Освен това, мотиви в отказа на длъжностното лице по регистрация, че заявеното обстоятелство не подлежи на вписване на основание чл. 141, ал. 2 ТЗ, не били изложени, а настоящото производство било охранително и съдът следвало да съблюдава законосъобразността на посоченото в акта (отказа) и да не се разпростирал извън него.

Жалбоподателят излага и съображения за неправилност на довода на съда, че в конкретното охранително производство не била уредена отговорността за разноски и такива не следвало да се присъждат. Посочва, че по аргумент от чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, въпросът за разноските бил изрично уреден и ако в общото охранително производство можело да се приеме, че разноски не се дължали, то законодателят с посочената разпоредба уредил изключение (специален ред), при който в конкретното производство се дължали разноски.

По така изложените съображения, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение, както и отказа на длъжностното лице по регистрация и да даде задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване по заявление с вх. № 20230420175630/20.04.2023 г., а така също и да уважи искането на „Комплишънс Дивелъпмънт С.а р.л. – клон България“ за присъждане на разноски както пред настоящата инстанция, така и претендираните разноски пред първата инстанция – Софийски градски съд.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по 2 чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки жалбата по същество я намира за неоснователна поради следните съображения от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства и от вписванията в търговския регистър по партидата на „Комплишънс Дивелъпмънт С.а. р.л. – клон България“ КЧТ се установява, че Агенция по вписванията е сезирана по електронен път от посочения клон на чуждестранен търговец със заявление образец А8 № 20230420175630/20.04.2023 г. за вписване промяна в обема на представителната власт на управителя на клона.

Видно от вписване по партидата на „Комплишънс Дивелъпмънт С.а р.л. – клон България“ КЧТ, извършено на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, действителен собственик на клона на чуждестранен търговец е Д. А. П.й, в качеството му на лице, упражняващо контрол по смисъла на § 1в от ДР на ТЗ – действителен собственик на Публично акционерно дружество (ПАО) „Тръбна металургична компания“ (ПАО „ТМК“).

С приложение към Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/396 на Съвета от 09.03.2022 г. за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна е допълнен списъкът на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, поместен в приложение I към Регламент (ЕС) № 269/2014, като под № 722 е добавено горепосоченото физическо лице Д. А. П. като председател на Съвета на директорите на PJSC Pipe Metallurgic Company и председател и член на управителния съвет на Group Sinara.

Жалбоподателят е представил по делото удостоверение за актуалното състояние (с превод на български език) на принципала на клона – чуждестранния търговец „Комплишънс Дивелъпмънт“ със седалище в Люксембург, видно от което акционери в дружеството са „Синтера инвестмънт систем“ ООД с ЕИК:175087301 и „ТМК Холдингс“ ООД, а управители са А. К. и Л. Й., последната назначена в това й качество на 20.01.2023 г.

За да постанови атакувания отказ - № 20230216154049/20.02.2023 г., длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията е приело, че съгласно вписването в търговския регистър по партидата на „Комплишънс Дивелъпмънт С.а р.л. – клон България“ КЧТ действителен собственик на клона бил Д. А. П. и доколкото същият фигурирал под № 722 в забранителния списък по приложение І от Регламент (ЕС) № 269/2014, то било недопустимо да се вписват така заявените обстоятелства за промени в обема на представителната власт на физически лица, действащи от името и за сметка на принципала на клона „Комплишънс Дивелъпмънт С.а р.л. – клон България“ КЧТ.

От своя страна, за да остави без уважение подадената от заявителя жалба от 28.04.2023 г., с обжалваното решение съдът е възприел довода на длъжностното лице по регистрация да откаже вписването, като е изложил и допълнително съображение за отказ от вписването – че по аргумент от разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ промяната в обема на представителната 3 власт не било обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав приема следното:

В случая, исканото за вписване обстоятелство – промяна в обема на представителната власт на управителя на клон на чуждестранно лице, поначало подлежи на вписване съгласно законовата регламентация по глава пета от Търговския закон („Клонове“). Така, разпоредбата на чл. 17а, ал. 3, т. 1 ТЗ предвижда, че в регистъра се вписват данните, както и всяка промяна в тях, по ал. 2 на чл. 17а ТЗ, която норма пък от своя страна предвижда, че част от данните за вписване са тези, визирани в чл. 17, ал. 2 ТЗ, между които е и обема на представителната власт на управителя на клона – чл. 17, ал. 2, т. 2 ТЗ. Тези разпоредби са специални, касаещи клон на търговец и в частност клон на чуждестранно лице, поради което и общата спрямо тях разпоредба на чл. 141, ал. 2 ТЗ в настоящата хипотеза не намира приложение. Поради това и настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че процесното заявено за вписване обстоятелство не подлежи на вписване.

Следва обаче да се има предвид, че съгласно чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17.03.2014 г. относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, които са собственост или се владеят, държат или контролират от някое от физическите лица или от свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи, както са изброени в приложение I. Съгласно чл. 1, буква „е“ от цитирания регламент „замразяване на финансови средства“ означава предотвратяване на движението, прехвърлянето, изменението, използването, достъпа или боравенето с финансови средства по всякакъв начин, който би довел до промяна в техния обем, количество, местонахождение, собственост, владение, вид, предназначение или друга промяна, която би позволила използване на финансовите средства, включително управление на портфейл.

Според т. 1 от официалните тълкувателни отговори по приложението на регламента, дадени от Европейската комисия, санкциите предвидени от чл. 2 от същия се прилагат и спрямо дружества притежавани, контролирани, управлявани или свързани по друг начин със санкционирано лице.

Детайли относно понятието „контрол“ са предоставени и в становище на Европейската комисия от 19.06.2020 г. по приложението на чл. 2 от регламента като е пояснено, че в рамките на контрола върху определен субект се включват набор от критерии за това дали дадено образувание е контролирано от друго образувание, т.е. дали последното „е в състояние и ефективно упражнява решаващо влияние върху поведението на другото образувание“, между които критерии е посочен този по т. „г“, а именно: „упражняване на влияние по отношение на корпоративната стратегия, оперативната политика, бизнес плановете, инвестициите, капацитета, финансовите ресурси, човешките ресурси и юридическите въпроси;“. В заключение, едно от становищата на комисията (т. 4) се изразява в това, че ако се установи, че посоченото лице контролира субекта, тогава предоставянето на 4 услуги на субекта или извършването на работа за него, доколкото тази дейност позволява на посоченото лице да получава финансови средства, стоки и услуги, може да се приеме за косвено предоставяне на икономически ресурси на това лице като преценката дали случаят е такъв принадлежи на националните компетентни органи.

Още повече, според отговора по т. 31 от същите официални тълкувателни отговори, даден на 30.08.2022 г., след вписването на дадено лице в списъка по приложение I към регламента, не следва да бъдат извършвани промени в информацията, съхранявана в регистрите на действителните собственици на държавите-членки.