Определение № 731 от 29.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 299/2026
- Вид
- Определение № 731
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.127, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 731 гр. Варна, 29.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20263100900299 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Акапулко“ЕООД срещу „Балканини“ЕООД, с която е предявен иск за несъществуване на арендно правоотношение по Договор за аренда с нот.заверка 37081/29.06.2021г., Анекс от 23.06.2021г. и Споразумение за частично прекратяване от 12.12.2022г. като сключени от лице без представителна власт, а евентуално за прогласяването им за недействителни като сключени във вреда на представляваното лице.
В исковата молба е направено искане с правно основание чл.213 от ГПК за съединяване за съвместно разглеждане в настоящото производство на т.д.
403/2025г. на ВОС, образувано между същите страни по искове за нищожност на договора за аренда поради накърняване на добрите нрави и за неговото разваляне. Сочи се, че отрицателният установителен иск е бил предявен като инцидентен в производството по т.д. 403/2025г. на ВОС, но същият не бил приет, като подаден след депозиране на допълнителната искова молба.
Искането с правно основание чл.213 от ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като настоящото производство е по-късно заведено.
Компетентен да се произнесе по реда на чл.213 от ГПК е съдът, разглеждащ по-рано образуваното дело. Отделно от изложеното двете производства се намират на различен етап, поради което съединяването им не е целесъобразно, тъй като ще забави разглеждането на първото по време производство. Следва да се има предвид и че връзка между делата не е налице, доколкото исковете по всяко от двете производства имат за предмет различни основания за недействителност, които подлежат на самостоятелно разглеждане и не се намират в отношения на обусловеност помежду си. Не на последно място евентуалното уважаване на искането по чл.213 от ГПК би довело до заобикаляне на забраната за последващо съединяване на искове извън хипотезите на чл.211, чл.212 и чл. 219, ал.3 от ГПК, на правилата за изменение на иска и преклузивните срокове за предявяване на инцидентни установителни искове.
При служебна проверка относно редовността на подадената искова молба, съдът констатира, че същата е нередовна, поради което на ищеца 1 следва да бъдат дадени указания с оглед отстраняване на нередовностите.
С оглед изложеното и на основание чл.129, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в исковата молба искане с правно основание чл.213 от ГПК за съединяване за съвместно разглеждане в настоящото производство на т.д.403/2025г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото разпореждане с писмена молба с преписи според броя на ответниците, да отстрани следните нередовности на исковата молба:
1 . Да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл.38 и чл.38а и да заяви дали желае връчване на посочения електронен адрес, съгл. чл.127, т.2 ГПК;
2. Да уточни поддържа ли предявения отрицателен установителен иск за признаване несъществуването на облигационното правоотношение, като съобрази, че по установителните искове правният интерес подлежи на доказване;
3. В случай, че отрицателен установителен иск всъщност не се поддържа, а главният иск има за предмет установяване недействителността на договора за аренда на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД поради сключването му от лице без представителна власт, какъвто именно петитум съответства на изложените твърдения, изрично да заяви това;
4. В случай, че въпреки горните указания, поддържа, че главният иск е за признаване несъществуването на облигационното правоотношение, да обоснове с конкретни фактически твърдения правния си интерес от предявяването му, като съобрази, че при установителните искове същият не се презумира;
5. Да посочи цената на главния иск, изчислена по чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК;
6. Да представи доказателство за платена държавна такса в размер на 4 % от цената на иска;
7. Да представи четливо копие от договора за аренда, доколкото в представения по делото препис не се разчита ръкописно изписаният текст.
8. Да представи копия от исковата молба и доказателствата за връчване на ответника.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания исковата молба ще бъде върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
След изпълнение на указанията и при положителен извод на съдебния 2 състав за допустимост на исковете производството ще бъде оставено без ход за вписване на исковата молба.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съобщението до ищеца да се изпрати ведно с препис от настоящото разпореждане.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3