Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1076 от 21.11.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1168/2022
Вид
Определение № 1076
Подписан
21.11.2022
В сила
21.11.2022
Състав
Николай Джурковски, Емилия Колева, Александър Желязков

Цитирани разпоредби

  • чл.101, т.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.155, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.242 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.70 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.327, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1076 гр. София, 18.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20221000601168 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра от НПК.

С определение по протоколен № 3638 от 13.10.2022г., постановено по ЧНД №3962/2022г., Софийски градски съд, НО, 37 състав е допуснал по отношение на М. Е. /със снета по делото самоличност/ условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от наказание „Лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 672/2019 година на ОСХасково, за деяние по чл.242 от НК, с общ размер на остатъка от 2 години, 4 месеца и 18 дни.

В законния срок против определението на съда е постъпила частна жалба от процесуален представител на Затвора гр.*** – инспектор Т. Г.. Счита, че определението на СГС е неправилно по отношение на приетото от съда, че са налице данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение. Сочи, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен и несъмнен начин поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Поддържа, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. По делото били приложени източници на информация за поведението на осъдения, които правели неубедителен направеният от първоинстанционния съд извод.

Счита за некоректно отразени в мотивите на съда обстоятелства, които се базирали само на доклада на инспектор социална дейност и възпитателна работа, без да се отчетат становищата на администрацията на Затвора гр.***. Сочи, че оценката на риска от рецидив и вреди, изготвена на основание чл.155 и чл.156 от ЗИНЗС, се изготвя и на база на извършеното правонарушение, криминално минало, характер и тежестта на извършените 1 правонарушения, както и други обстоятелства, които към произнасяне на първоинстанционния съд са били с непроменени първоначални стойности. Декларирането на мотивация за промяна не може да обоснове извод в насока приложението на чл.70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от останалите доказателства, събрани в хода на производството. Към настоящия момент осъденото лице е с наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за притежание на неразрешени вещи със заповед № 554/06.10.2022г. на Началника на затвора гр.***. Била му е образувана и нова дисциплинарна проверка, свързана с трудовата му дейност, а именно изготвена е Докладна записка с per. № 4635/16.09.22г. от инсп. Д. Г.-инспектор „Вътрешна сигурност” при затвора гр.*** по повод на получен сигнал за неправомерно използване на парични средства /от картите на лишените от свобода/ от л.св. Е. и л.св. В. Б.-работещи и двамата в затворническа лавка и сумата надвишава 4 000 лева. Извършена е ревизия и л.св. В. Б. и М. Е. са изслушани от началника на затвора на 05.10.22г., същите са декларирали, че желаят да възстановят сумата. Относно констатираните нарушени е съставена комисия за изясняване на случая и същата е депозирала пред началника на затвора гр.*** предложение л.св. М. Е. и л.св. В. Б. да бъдат наказани на основание чл.101, т.5 от ЗИНЗС - „Лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца”, както и да бъдат освободени от работа. Поддържа, че наличието на положителни промени в поведението на осъдения не е достатъчно да се приеме, че това е достатъчно доказателство за неговото поправяне, което изисквало завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да показва съзнание за неговата укоримост, сам да осъжда това, което е сторил и да е показал, че това поведение няма да рецидивира. Счита, че в случая тези обстоятелства не са налице предвид отношението му към извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност. Поддържа, че целите на наложеното наказание по чл.36 от НК не са изпълнени. За да се приложи института на условно предсрочно освобождаване следва да е установена изключителност, а именно отличаване на лишеният от свобода от всички останали случаи на изпълнение на режимните изисквания, което в настоящия случай не било налице.

Моли да бъде отменено определението на СГС изцяло.

С жалбата се представят писмени доказателства – заповед № 554/06.10.22г. на Началника на затвора гр.***, заповед № Л-353/18.10.21г. на Началника на затвора гр.***, докладна записка № 4635/16.09.22г., протокол рег.№ 9861/05.10.22г. и писмено предложение вх. № 10353/18.10.22г.

По делото е постъпила молба от л.св. М. Е., чрез служебния му защитник адв.К., с която се оспорва жалбата и се прави искане да бъде разпитан като свидетел по делото М. П.

М., понастоящем в Затвора гр.***. Сочи се, че е обжалвано наложеното със заповед № 554/06.10.22г. на Началника на затвора гр.*** наказание. Прилага като доказателства жалба до Директора на ГД „Изпълнение на наказанията“, молби от М. М. и М. Е. и декларации от М. М..

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, вземайки предвид доводите, залегнали в 2 частната жалба и като се запозна с материалите по делото намери, че за изясняване на обстоятелствата във връзка с постъпилата молба за условно предсрочно освобождаване, както и съобразявайки принципа за непосредственост в наказателния процес, е необходимо делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание по реда на чл.345, ал.1, алт.2 от НПК.

С определението по чл.327, ал.1 от НПК е изискана от Началника на затвора гр.*** справка относно резултата от обжалването на заповед № 554/06.10.22г. на Началника на затвора гр.*** от л.св. М. Е., както и резултата от извършена проверка по отношение на него.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представляващият началника на Затвора гр.*** - инспектор Т. Г., моли да бъде отменено определението на СГС въз основа на доводите, изложени в частната жалба. В допълнение заявява, че към настоящия момент осъденото лице е с две дисциплинарни наказания, едното от които с дата 07.11.2022г. и е в резултат на извършена ревизия на работното му място.

Прокурорът представляващ САП заявява, че се солидаризира с депозираната жалба от представителя на затвора. Счита, че представените доказателства, вкл. тези приобщени от въззивния състав, налагат извод, че осъденият не се е поправил и превъзпитал.

Служебният защитник на л.св.М. Е. – адв.К., взема становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че определението на СГС е правилно, постановено след задълбочен анализ на представените доказателства. Оспорва доказателствената стойност на представените от представителя на Началника на Затвора гр.*** документи и не счита, че същите имат качества на доказателствени източници. Сочи, че заповедта за наложено наказание не е влязла в законна сила, тъй като е обжалвана.

Оспорва представената пред въззивния съд заповед за наложено наказание. Счита, че не е изяснена обективната истина във връзка с отразения в докладна записка случай, като се позовава на саморъчно депозирани обяснения на лицето М. М..

Л.св. М. Е. в лична защита потвърждава казаното от адвоката си. Описва обстоятелствата, при които е осъществявал възложената му дейност на помощник в затворническата лавка, както и че не е материалноотговорно лице. Поддържа, че не е извършвал никакви грешки.

Бил възстановил половината от липсващите средства. Твърди, че има две деца и си е бил поставил за цел да не прави никакви грешки.

В последната си дума л.св. М. Е. заявява, че уважава решението, което ще бъде взето по отношение на него.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите, залегнали във въззивната частна жалба на процесуалния представител на Началника на затвора гр.***, становищата на страните от откритото съдебно заседание, и като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Приобщените по делото доказателства установяват следните релевантни обстоятелства:

М. Е. е осъден с определение № 4 от 04.02.2020г. по НОХД № 672/2019г. на ОСХасково за престъпление по чл.242 от НК на седем години лишаване от свобода при 3 първоначален „строг“ режим.

Видно от приложена по делото справка за изтърпяното от осъдения наказание лишаване от свобода /л.23 от първ.дело/, Е. е постъпил в Затвора гр.*** на 11.12.2019г., като с начало 22.02.19г. е приведено в изпълнение наказанието му по посоченото дело. Към датата на представената пред въззивния съд справка /л.46/ - 14.11.2022г., той фактически е изтърпял 3 г. 8 м. 22 дн., от работа 11 м. 21 дн., или всичко 4 г. 8 м. 13 дн. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 години 3 месеца 17 дн.

Като доказателства по делото, освен посочените справки от Началника на затвора гр.***, са приложени още Доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНСЗ, изготвен от ИСДВР А.Р. /л.3-6 от първ.д./ и препланиран план на присъдата / л.7 първ.д/. В цялост към делото е приложено и затворническото досие на л.св Е..

Документите, изготвени във връзка с разглеждане на молбата за условно предсрочно освобождаване, еднопосочно обективират отрицателното становището на издалите ги длъжностни лице при Затвора гр.***.

За да уважи молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване, СГС е приел, че в случая са налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК, тъй като осъденият Е. е изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода и е дал доказателства за поправянето си.

Настоящият състав на САС не се съгласява с крайния извод на първата инстанция и намери за необходимо да внесе корекции в мотивите му относно поведението на осъденото лице, както се претендира от жалбоподателя.

САС счита, че неправилно СГС е приел наличието на категорични доказателства за „добро поведение” при л.св. Е., така както е според изискванията на чл.439а от НПК.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в посочената норма, за извършването на подобен извод следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тези обстоятелства примерно са изброени - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Внимателното проучване съдържанието на приложените по делото доказателства, вкл. тези намиращи се в затворническото досие на Е. и представените пред първия и въззивния съд, доведе настоящия състав до извод, че в случая не са налице данни за трайна положителна промяна. Действително, понастоящем оценката на Е. за риск от рецидив е в ниските стойности – 20 т., но по делото са налице данни за допуснати от л.св. нарушения, за едното от които е бил санкциониран от Началника на затвора гр.*** със заповед № 554 от 08.10.2022г., представена и пред първоинстанционния съд. Въззивната инстанция не се съгласява с мотивите на СГС, с които е игнорирано доказателственото значение на тази заповед. За да изключи това писмено доказателство от доказателствената съвкупност, първият съд се е позовал на обстоятелството, че същата не е влязла в законна сила. Нещо повече, съдът е извършил недопустим коментар относно датата на издаване на 4 заповедта, в контекста на инициираното от л.св. производството по чл.70 от НК, както и е взел становище по същество на предмета на тази заповед, отправяйки упрек към дейността на служителите на затвора. Пред въззивната инстанция е представена жалба от защитника на л.св.Е. против посочената заповед, въз основа на която и при отсъствие на постъпили данни от Затвора гр.*** относно движението на административното производство, следва да се заключи, че и към настоящия момент същата е издаден акт на административен орган /какъвто се явява Началника на Затвора гр.***/, който не е придобил стабилитета влязъл в сила след осъществена процедура по обжалването му. Това налага извод, че лицето следва да се счита ненаказвано към момента, но не прави заповедта негодно писмено доказателство, както се претендира от защитата. Процедурата по обжалване е предоставена на наказаното лице възможност да се защити, но в производството по чл.70, ал.1 от НК съдът е длъжен да изследва всички обстоятелства, които имат отношение към извода за поправяне на осъдения. В тази връзка в производството са допустими всякакви доказателства, вкл. гласни като разпит на служители на затвора и други лица. Отсъствието на наказания на л.св. не налага априори извод за поправянето му по смисъла на закона, а следва да бъде извършена комплексна оценка на всички налични доказателства по делото, вкл. становищата на затворническата администрация, които първостепенният съд е игнорирал, приемайки че са необосновани.