Решение № 1667 от 31.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1667 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия А.а

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20231100501086 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 25048681/22.06.2022 г., уточнена с молба от 24.11.2022 г., на Б. Ц. К. срещу Решение № 25037065/19.05.2022 г. по гр.д. № 24785/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 86 състав.

Въззивникът Б. Ц. К. обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена исковата претенцията по чл.149 СК за издръжка на роденото от брака на страните (прекратен със същото решение) дете Я.Д. К. за минало време в размер на 200 лева месечно за периода 29.04.2020 г. – 29.04.2021 г. и в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за издръжка на детето за бъдеще време по чл.143 СК в размер на 200 лева месечно за времето от 29.04.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до влизане в сила на решението.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение.

Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е преценил събраните по делото доказателства, въз основа на които е приел, че въззиваемата страна е изпълнявала алиментните си задължения след 29.04.2020 г. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати издръжка на детето си Я.Д. К. за минало време в размер на 200 лева месечно за 1 периода 29.04.2020 г. – 29.04.2021 г. и издръжка за бъдеще време в размер на 250 лева, считано от 29.04.2021 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Д. Т. К. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Б. Ц. К. е обжалвала и решение № 20066286/09.11.2022 г., постановено по същото гр.д.№ 24785/2021 г. на Софийския районен съд, 86 състав, с което е поправена допусната очевидна фактическа грешка в решението от 19.05.2022 г., като в тази жалба излага съображения не за липса на предпоставките по чл.247 ГПК, а за неправилност на изводите на съда за неоснователност на исковата претенция за издръжка на детето за минало време и досежно началният момент, от който се дължи издръжката за бъдеще време.

Д. Тончев К. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването и насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване актове.

С решението от 19.05.2022 г., постановено по гр.д. № 24785/2021 г., СРС, 86 състав, е прекратил брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина, постановил е след развода жената да продължи да носи брачното си фамилно име, предоставил е родителските права върху детето Я.Д. К. на майката Б. Ц. К., при която е определил местоживеенето му, а на бащата Д. Т. К. е определил режим за лични контакти и е осъдил последния да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, отхвърлил е претенцията на майката за издръжка на детето за минало време, а именно за времето от 29.04.2020 г. до 29.04.2021 г. , заместил е съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето, заместил е съгласието на всеки един от родителите детето да пътува извън пределите на РБ с другия родител, и е осъдил Д. Т. К. да заплати на СРС държавна такса върху издръжката на детето в размер на 288 лева и 25 лева - държавна такса по допускане на развода, а Б. Ц. К. - държавна такса в размер на 25 лева - държавна такса по допускане на развода.

С решение № 20066286 от 09.11.2022 г. първоинстанционният съд е отстранил допусната очевадна фактическа грешка в решението от 19.05.2022 г., състояща се в несъответствие между формираната в мотивите и отразена в диспозитива воля на съда, като е постановил в диспозитива на решението от 19.05.2022 г., на страница 3- та, редове 13-ти и 14 –ти и на страница 4 –та, редове 23-ти и 24 - ти вместо изписаното " от 29.04.2020 г. до 29.04.2021 г." да се чете "от 29.04.2020 г. до влизане на решението в сила“.

2

С определение № 20186847 от 16.09.2021 г., постановено по гр.д. № 24785/2021 г., СРС, 86 състав, на основание чл.323 ГПК е постановил привременни мерки по делото, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Я.Д. К. на майката Б. Ц. К., при която е определил местоживеенето на детето, а на бащата Д. Т. К. е определил режим за лични контакти и е осъдил последния да заплаща като привременна майка издръжка на детето в размер на 170 лева месечно, считано от 16.09.2021 г. до приключване на делото с влязло в сила решение.

Първоинстанционното решение от 19.05.2022 г. не е обжалвано в частта за прекратяване на брака, в частта за вината, в частта за фамилното име, в частта за родителските права, местоживеенето и режима на лични контакти, в частта за семейното жилище, в частта, в която е заместено съгласието на бащата за издаване паспорт на детето, и в частта, в която е заместено съгласието на всяка една от страните по реда на чл.127 а СК за пътуване на детето извън страната, в които съответни части решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото въззивно разглеждане.

Във въззивната жалба от 22.06.2022 г. са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото, които са основателни.

Установеният пред първата инстанция средно месечен доход на бащата е в размер на 1200 лева, а този на майката 1000 лева. При това положение въззивният съд приема, че правилно районният съд е приел, че във възможностите на бащата е да заплаща на детето си Я. месечна издръжка в пълня претендиран размер от 200 лева, съобразявайки се както с нуждите на детето, така и с възможностите на задължения родител.

При постановяване на решението в частта относно размера на дължимата месечна издръжка първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.

До приключване на съдебното дирене пред първата инстанция (чл.214 ГПК) майката не е изменила размера на исковите претенции за издръжка на детето, поради което и въззивната инстанция намира за несъстоятелни доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд при определяне размера на издръжката е следвало да съобрази възможността на бащата да заплаща на детето си месечна издръжка в размер по –висок от претендирания, а именно в размер на 300 лева, тъй като това би довело до свръхпроизнасяне.

Установено е по делото, че след настъпилата преди около пет години фактическа раздяла между страните, детето Я. е било отглеждано, възпитавано и издържано основно от майка си.

Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. В настоящия случай с исковата молба, депозирана на 29.04.2021 г., ищцата Б. Ц. Кисова е поискала ответникът Д. Т. К. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето Я. в размер на 200 лева, считано от 29.04.2020 г.

3

Първостепенният съд е следвало да уважи исковата претенция за издръжка на детето Я., за минало време, защото пред първата инстанция въззиваемият не е ангажирал доказателства, че е изпълнявал алиментното си задължение към малолетната си дъщеря след 29.04.2020 г. до 28.04.2021 г. Такива не са представени и пред въззивната инстанция, а началният момент само на служебно присъдената издръжка на дете (тогава, когато няма предявен иск за издръжка) е влизането в сила на решението в частта относно местоживеенето на детето.

В тази връзка следва да се отбележи, че пред първата инстанция, действително, въззиваемият е представил доказателства, от които се установява, че след 15.05.2020 г. до 31.08.2021 г., е превеждал суми по сметка на Я.А.П. (бабата на детето Я. по майчина линия), както следва : 100 лева на 15.04.2020 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 30.04.2020 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 15.05.2020 г., с основание захранване на сметка; 100 лева на 29.05.2020 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 15.06.2020 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 30.06.2020 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 15.07.2020 г., основание - захранване на сметка; 100 лева на 14.08.2020 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 01.09.2020 г., с основание - захранване на сметка; 160 лева на 15.09.2020 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 30.09.2020 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 16.10.2020 г., с основание - захранване на сметка ; 100 лева на 30.10.2020 г., с основаниезахранване на сметка; 100 лева на 13.11.2020 г., с основание захранване на сметка; 100 лева на 01.12.2020 г., с основание – захранване на сметка; 100 лева на 16.12.2020 г., с основание захранване на сметка; 100 лева на 30.12.2020 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 15.01.2021 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 01.02.2021 г., с основание, захранване на сметка; 100 лева на 15.02.2021 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 26.02.2021 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 16.03.2021 г., с основание захранване на сметка; 100 лева на 01.04.2021 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 16.04.2021 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 29.04.2021 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 14.05.2021 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 31.05.2021 г., с основание - захранване на сметка; 232 лева на 04.06.2021 г., с основание - зелено училище; 100 лева на 15.06.2021 г. , с основание - - захранване на сметка; 100 лена на 30.06.2021 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 16.07.2021 г., с основание - захранване на сметка; 100 лева на 30.07.2021 г., с основание захранване на сметка; 100 лева на 16.08.2021 г., с основание - захранване на сметка; 90 лева на 18.08.2021 г., с основание - зъболекар Я.; 200 лева на 31.08.2021 г., с основание захранване на сметка.

Платените от въззиваемия по сметка на бабата на детето по майчина линия Я.А.П. суми, в периода 29.04.2020 г. – 28.04.2021 г., не са за издръжката на детето, както неправилно е приел районният съд. За всички плащания, направени в този период не е посочено като основание –„издръжка на детето“. За тези плащания не е посочено конкретно основание, доколкото е посочено - „захранване на сметка“ и те са извършени по сметка на трето лице, макар и родствено на майката, поради което не се доказва (нито признава) 4 плащането на сумите да се отнася за погасяване на задължения на бащата за издръжка на детето Я. в периода 29.04.2020 г. – 28.04.2021 г., а други доказателства за изпълнение на задълженията на бащата за издръжка на детето за този период не са представени, поради което исковата претенция с правно основание чл. 149 СК се явява основателна и доказана до размера на 200 лева, месечно.

Следва да бъде отчетено, че след образуване на делото бащата е подпомогнал детето заплащайки сумата в 232 лева (на 04.06.2021 г.) за зелено училище и сумата в размер на 90 лева (на 18.08.2021 г.) за зъболечение, но тези две спорадични плащания не могат да се считат за погашения на задължение за издръжка и не следва да бъдат съобразявани като такива.

Както бе споменато налице е определение от 16.09.2021 г., с което са постановени привременни мерки за упражняване на родителските права и за издръжката на роденото от брака дете, които действат до влизане в сила на решението по бракоразводното дело, по което съдът се произнася и за окончателната издръжка след прекратяване на брака и след определяне на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права.