Решение № 5238 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5238 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100513114 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 15321/21.09.2023 г. по гр. д. № 1015/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, „Електроразпределителни мрежи запад” АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“) е осъдено да заплати на В. Г. К. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 179,18 лева – представляваща платена без основание сума, начислена като корекция по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35 от 2019 г.) с фактура № 0003387924/15.10.2021 г. по партида с кл. № 530001868413 за обект с адрес: с.

Громшин, ул. „*******, за стойност на електроенергия за периода от 18.06.2021 г. до 17.09.2021 г., ведно със законна лихва от 11.01.2022 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Г. К. не дължи на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“) сумата от 54 лева за извършени разходи за проверка на средства за търговско измерване от Български институт по метрология, от които 24 лева, начислени с фактура № 2177164/15.10.2021 г. и 30 лева с фактура № 2177166/15.10.2021 г.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба на „Електроразпределителни мрежи запад” ЕАД, чрез юрк. Катя Марашлиева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа се, че районният съд е допуснал нарушения при изготвяне на доклада по делото, в частност - при разпределяне на доказателствената тежест, 1 тъй като на дружеството-ответник не било разпределено да доказва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва се изводът, че липсва на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за достъп и пренос на електрическа енергия. Сочи се, че договорите за достъп и пренос на електрическа енергия се сключват между електроразпределителното дружество и клиенти, които са юридически лица на свободния пазар, какъвто ищецът не е. Поддържа се, че В. Г. К. е битов потребител на електрическа енергия с доставчик „Електрохолд продажби“ ЕАД, поради което е обвързан от общите условия „Електрохолд продажби“ ЕАД и от общите условия на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, без изричното им приемане. Това обстоятелство се установявало от факта, че на негово име съществува партида в електронната система на дружеството, която би могла да се създаде само при наличие на действащо облигационно правоотношение. В случая било установено, че след извършване на проверка в системата на електроразпределителното дружество е открита партида на имота с проверявания електромер, като при извършване на проверката са били констатирани нарушения, създаващи условия за нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на електроизмервателната система. След извършената проверка се констатирало нарастване в отчитаните показания на електромера, което означава, че именно извършената промяна в схемата на свързване на електроизмервателната система е възпрепятствала правилното отчитане на електрическата енергия изцяло. Излагат се подробни съображения, че когато едно лице е ползвател на електрическа енергия, независимо дали по регулирани цени или на свободен пазар, то следва да бъде и страна по договор със собственика на електроразпределителната мрежа - който за Западна България е единствено „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД. Поддържа се, че съгласно действащите ОУ на крайния снабдител „Електрохолд продажби“ ЕАД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, като правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице, при условие че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, поради което наличието на качеството собственик, не е единственото условие и предпоставка за съществуването на облигационно отношение по доставка на електрическа енергия, както и за ползване на електроразпределителната мрежа. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за производството пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Г. К., чрез адв. Р. А., с който се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Постъпила е молба от В. Г. К., чрез адв. Р. А., съдържаща становище по хода на делото, имаща характера на писмена защита, с приложен списък по чл. 80 ГПК,с която се прави искане присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна 2 помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

Видно от материалите по делото, с определението по чл. 140 ГПК районният съд е указал на ищеца, че е в негова тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи наличието на правен интерес от предявяването му, а по иска правно основание 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗЗД - да установи извършено в полза на ответника плащане на сума в размер на процесната. На ответника е указано, че в негова тежест е да докаже по иска по чл. 124, ал.

1 ГПК съществуване на валидно възникнало правоотношение с ищеца, в рамките на което в негова полза е възникнало вземане за процесните суми, вкл. законосъобразното извършване на корекционната процедура и размера на задължението, а по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - съществуване на валидно основание за получаване на сумата в рамките на възникнало правоотношение с ищеца, вкл. законосъобразното извършване на корекционната процедура и размера на задължението.

С обжалваното решение СРС приема за безспорно в отношенията между страните, че ответното дружество притежава лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия на територията на Западна България; че ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 179,18 лева, начислена във фактура № 0003387924/15.10.2021 г. по партида с клиентски № 530001868413 за електрическа енергия е начислена за периода от 18.06.2021 г. до 17.09.2021 г. за обект „Громшин, ул. ********“; че фактурата е издадена въз основа на констативен протокол № 3033488/17.09.2021 г. и представлява едностранна корекция на сметката по чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/2019 г.).

Въз основа на доказателствата по делото е прието за установено, че на 17.09.2021 г. служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 50481326, обслужващо обект къща на адрес: с. Громшин, ул. „******* и намиращ се извън границите на имота на стълб.

При проверката на електромера били установени нарушена пломба и стикер, а при измерване било констатирано отклонение при отчитане на консумираната енергия с около 80 % по-малко. Електромерът бил демонтиран, подменен с друг и изпратен за метрологична експертиза, при която се установило, че от вътрешната страна на клемния блок под токовата пластина, между клеми 1 и 2, допълнително е монтиран нерегламентиран мост от медна пластина, поради което е налице изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип на електромера и последният не съответства на метрологическите характеристики, на техническите изисквания и изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, а отчетената грешка е - 76,68 %. Установено е, че за извършените разходи по проверка на електромера на ищеца са фактурирани суми в размер на 24 лева с фактура № 2177164/15.10.2021 г. и 30 лева с фактура № 2177166/15.10.2021 г.

На база на приетото по делото заключение на СТЕ е установено, че е налице съществена промяна в схемата на свързване на СТИ, довела до отчитане на 23,32 % от консумираната електрическа енергия, като при извършване на корекционната процедура извършените изчисления са правилни и в съответствие с методиката, уредена в ПИКЕЕ.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на А. Н. К.а - майка на ищеца, според която нейните родители са имали къща в с. Громшин, на ул. „******* *******, която през 1990- 1991 г. са прехвърли на нейните синове. След 2013 г. била изградена фотоволтаична инсталация, от която единствено била ползваната енергия в имота.

Районният съд, отчитайки, че към датата на извършване на процесната проверка са приложими Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), с оглед на разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ, приема, че титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая - ответното 3 дружество.

Преценявайки уредбата на т. 4 от ДР на ПИКЕЕ, § 1, т. 2а и т. 27г от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, районният съд приема, че за да е легитимиран ищецът като задължено лице за претендираното от ответника вземане, е необходимо същият да е клиент на електрическа енергия а начинът, по който Законът за енергетиката урежда договора за продажба на електрическа енергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което следва да се приложат разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, тоест, че законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител.

С оглед на доказателствата по делото и на разпределената доказателствена тежест на ответника да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните, районният съд приема, че ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че именно ищецът е собственик на имота с адрес с. Громшин, ул. „*******, нито за наличие на сключен между страните договор за доставка на електрическа енергия. Прието е, че представеното по делото писмо от „Електрохолд продажби“ АД не доказва подобна облигационна връзка, тъй като е твърдение на трето, неучастващо в производството лице, което не съдържа и индивидуализация на обекта с посочените в констативния протокол и фактурите, издадени от ответника, номер и адрес, а само адрес без номер на улица (с.

Громшин, ул. „******* Божилов“) и различен вид номер (№ на бизнес партньор – 10422961). За негодни да докажат наличие на облигационно правоотношение са приети и представените от ответника заявления от ищеца или упълномощено от него лице за извършване на услуги по предоставяне на справки в периоди, последващи издаване на процесните фактури, тъй като същите не съдържат признания на неизгодни за ищеца факти, въз основа на които да се приеме, че е клиент на електрическа енергия именно за обекта на проверката.

С оглед на това се приема, че ответникът не е провел успешно пълно и главно доказване в процеса на твърдението си, че именно ищецът е субектът, задължен за заплащането на сумата, определената по реда на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, и за разходите по проверката на електромера.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи за основателност на предявените обективно съединени искове с 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първата инстанция, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът 4 намира следното: