Решение № 112 от 09.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. С.З., 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

И.ела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Ваня Ст. Пеева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20255501000058 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „В.“ ЕООД против Решение № 655/02.12.2024г., постановено по гр.д. № 854/2024г. по описа на Районен съд – К., с което са отхвърлени предявените от „В.“ ЕООД, против З.

И. П., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1478,65 лева, задължение за консумирана и незаплатена питейна вода и отведена канална вода за периода от 16.07.2020 г. до 20.09.2023 г., за което са издадени 38 бр. фактури, ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 254,60 лева за периода от 28.09.2020 г. до 24.11.2023 г., за имот, находящ се с. Д., общ.

М., обл. С.З.**, партида № 140668868, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 214/15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 319/2024 г. на РС-К., както и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като са изложени подробни оплаквания относно незаконосъобразността на първоинстационното решение. Посочена е съдебна практика. Направено е искане да се отмени обжалваното решение изцяло и се постанови друго по същество на спора, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата, в 1 което е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение следва да се потвърди като законосъобразно и правилно. Взема становище във връзка с направените оплаквания във възивната жалба. Направено искане да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят разноските по делото.

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Въз основа на подадено от „В.“ ЕООД заявление е образувано ч.гр.д. № 319/2024 г. по описа на РС - К., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 214/15.02.2024г. срещу длъжника З. И.

П., ЕГН ********** за сумите: 1478,65 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и осем лева и 65 ст./ главница; 254,60 лв. - лихва за забава за периода от 28.09.2020 г. до 24.11.2023 г.; законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; разноски по делото:

34,64 лв. - държавна такса; 600,00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение за консумирана и незаплатена питейна вода и отведена канална вода по партида с №140668868 за имот, находящ се в с. Д., общ. М., **, на името на З. И. П., за периода от 16.07.2020 г. до 20.09.2023 г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на задължението.

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение. В изпълнение на указанията на съда и на осн. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „В.” ЕООД, гр.С.З. е предявило против ответницата установителни искове, по които е образувано гр.д. № 854/2024 г. на РС-К..

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал, че са били налице предпоставките за начисляване на твърдените количества вода, нито такова реално потребление да е имало, както и че са били налице условията за служебното начисляване в описаните размери и на каква база са извършени съответните записвания, и защо възлизат на този размер.

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че З. И. П. е собственик на имот, находящ се в село Д., на ** по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 30.06.2020 г. с продавач М.М.М., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том 2, рег. № 1734, нот. д. № 301/2020 г. на нотариус М.П..

За процесния имот, находящ се в с. Д., общ. М., ** открита партида с №140668868.

Видно от Заповед № 3-613/25.10.2017 г. на управителя на В. ЕООД, считано от 01.11.2017 г. при отчитане на месечното потребление от инкасаторите се преустановява използването на съществуващите карнети и се преминава на отчитане с използване на електронен карнет, от първо число на всеки месец.

2

Видно от представеното досие на абонат № 345036 за имот с адрес: село Д., на **, за абонат: З. И. П. (л.76 от първоинстанционното дело), на адреса е монтиран индивидуален водомер, номер на водомера не е посочен. В графа „състояние на водомера“ е записано „повреден“, като за исковия период – 08.03.2021 г. – 02.02.2024 г. фактурираните количества вода са начислявани служебно.

В първоинстанционното производство е изготвена съдебно-икономическа експертиза, видно от която дължимата главница и лихви върху нея по партида с № 140668868 за посочените периоди по фактури са: главница - 1478,65 лева; лихви - 247,50 лева. Вещото лице е посочило, че всички фактури били издадени по партида №140668868, за имот находящ се в с.Д., община М., **.

Първите 37 фактури са издадени на името на М.М.М. с ЕГН **********. Само последната фактура от дата 22.09.2023г. е издадена на името на З. И. П. с ЕГН **********. За периода м.август 2020г. до изготвяне на експертното заключение няма направено плащане по партидата. Потребената вода по партида №140668868 е инкасирана на база повреден водомер, като е начислена служебно. Кубиците вода са остойностени по единична цена, одобрена от КЕВР за съответния период.

От приетата по гр.д. № 854/2024 г. на КРС съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът представлява празно дворно място без ограда, без съществуваща постройка, без чешма, тръби и водомер. Има остатъци от съборени кирпичени стаи. При извършения оглед на място се установява, че имотът не е присъединен към водоснабдителната и канализационната система. Имотът не е водоснабден. В него няма монтирани водомери. Имотът представлява празно дворно място без ограда, без съществуваща постройка, без чешма, тръби и водомер, или други консуматори на вода. Шахтата, в която е довеждащата тръба от уличната мрежа е запушена с боклуци. Има остатъци от съборени кирпичени стаи. Вещото лице е посочило, че ако по времето на процесния период имотът е изглеждал така, както по време на огледа, и това което се вижда на снимките от Приложение 1 - то не би могло да е била доставяна вода. При отправено запитване от вещото лице, от В. дружеството е изпратен писмен отговор, в който се твърди, че в процесния имот има монтиран индивидуален водомер, но той е повреден, поради което е начислявана служебно вода, съгласно чл. 39 (5) и (6) от Наредба № 4/14.09.2024 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Посочено е също, че за периода от 02.07.2021 г. до 04.09.2023 г. в имота е доставяна вода за четирима обитатели.

В хода на първоинстанционното производство са ангажирани свидетелски показания.

Свидетелят В.К.А. работи като инкасатор във „В.“ ЕООД. Посочва, че процесният имот се намира в махалата в с. Д.. Махалата била водоснабдена, но масово имотите са без водомери и вода се начислява служебно според 3 обитателите на имота. Изяснява, че когато имотът не е обитаем, се пускат заявления във В. дружеството, за да се спре да се начислява вода, което не е направено от страна на собственика, който е трябвало да впише, че имотът е необитаем. Където нямало водомери и където са повредени водомерите, инкасатор не е длъжен да ходи, а начислявал служебно вода, тъй като нямало заявление за отказ. Устно не приемала уведомления, че няма да се ползва вода, а трябвало да се подаде заявление. До имота на ищцата инкасаторката не е ходила. Сега от м. януари 2024 г. подали заявление и е отбелязано, че имотът е необитаем.

Свидетелят М.К.Д., съжител на ответницата, е посочил, че след като закупили имота, не повече от 2-3 месеца в него живели техни съседи докато си построят къща. Още на втория или третия ден след закупуването му затапил тръбата. Водомер не е имало, имало гумен маркуч. Имали хранителен магазин на съседен адрес и за да минават хората по-свободно към тях закупили имота.

Имотите на ул. ** били техни. Имотът не е обработван нито от тях, нито от предходните собственици.

Свидетелят Р.Ж.К., съседка на ответницата, посочва, че е ползвали имота за около 2-3 месеца, но нямало вода. Били под наем, след като З. купила имота.

Вода вземала от чичо си и леля си, които живеели на същата улица.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчна такава, като ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на доставената му питейна вода за посочения период. В исковата молба /лист 42 от първоинстанционното производство/ се посочва, че се касае за служебни начети, съобразно разпоредбата на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи – разходът на вода е изчислен по пропусквателната способност на водопроводната инсталация в имота на ответницата.

С оглед твърдението на ищеца, в ъзникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот в с. с.Д., община М., **, ищецът да е предоставил на потребителя посочените услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода д а е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на В. услуги на потребители от В. оператор ред; размерът на претендираните задължения за заплащане на продажна цена 4 за предоставени В. услуги, настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и размера на мораторната лихва върху главницата.

Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В. системи и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В., потребители на В. услуги са юридическите или физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В. услуги. С оглед изложеното, след като в процесния период въззиваемата страна е собственик на процесния водоснабден поземлен имот, то същата има качеството на потребител на В.-услуги за този имот/обект.

Основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на В. оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД , считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В., услугите В. се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м., като за конкретния водоснабден обект периодът на отчитане е не по-дълъг от 3 месеца.