Решение № 983 от 17.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000501272 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на двете страни в производството.

С Решение № 263252/04.11.2022г. по гр.д.№ 3530/19 по описа на СГС, I-3 състав е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на Б. А. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда , ведно със законната лихва, считано от 14.10.2015 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в частта за разликата до сумата общо 72 835 лв. имуществени и неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

В жалбата си, подадена чрез адв. В., ищецът твърди, че обжалва решението в неговата отхвърлителната част, като твърди, че макар и правилно да е установил фактите по делото, СГС неправилно е приложил принципа на чл. 52 от ЗЗД относно размер на обезщетението и е определил занижено такова. Моли за уважаване на иска в пълен размер.

1

В срок не е постъпил отговор на жалбата.

В жалбата си ответникът ПРБългария, обжалва решението в осъдителната част, като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че не следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата за вредите от лошите условия в следствения арест по време на изтърпяването на мярката „задържане под стража“ от страна на ищеца, како и вреди от изпълняваната спрямо ищеца мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“, която е била взета от съда. Твърди, че не са били доказани от ищеца претендираните вреди във връзка с прекомерния срок на наказателното преследване, тъй като делото е било забавено в съдебна фаза. Твърди, че искът е недоказан. Счита размер на определеното обезщетение за завишен и несъответен на търпените вреди.

Твърди, че претенцията за лихви е погасена по давност отчасти. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и отхвърлени исковете изцяло или алтернативно да бъде намален размер на обезщетението.

В срок не е постъпил отговор на жалбата.

В хода на въззивното производство е починал ищецът Б. А. А. на 04.06.2023г. На негово място са конституирани неговите наследници по закон С. Б. А. и С. Б. А., малолетен, чрез неговата майка и законен представител М.

Н. В.. Новоконституираните ищци, чрез пълномощника си адв. В., твърдят, че поддържат въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира след като извърши служебна проверка на обжалваното решение, констатира, че същото е валидно, но недопустимо.

Б. А. А. е депозирал искова молба срещу Прокуратурата на Република България, в която е изложил от фактическа страна твърдения, че с Постановление от 22.11.2012 г. по Досъдебно производство № БОП - 40/2012 г. по описа на сектор БОП - Видин, респ. пр. пр. № 2168/2012 г. по описа на ср БОП - Видин, е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 354А, ал.2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и е бил задържан под стража. На 28.03.2013 г. наложената му мярка била заменена с „домашен арест“, която, от своя страна била заменена с парична гаранция в размер 1 500 лв. от Видински окръжен съд на 25.09.2013 г.

На 29.05.2013 г. в Окръжен съд Видин е бил внесен обвинителен акт срещу ищеца, по който било образувано НОХД № 158/2013 г. на ОС, Видин.

На 22.04.2014 г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.

2

242, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и осъден с наказание лишаване от свобода за срок от 11 години и глоба в размер 100 000 лв. Признат бил за виновен и за извършено престъпление по чл. 354А, ал. 2 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 шест години, като, на основание чл. 23 ал.1 НК му било определено едно общо по - тежкото наказание а именно лишаване от свобода за срок от 11 години и глоба в 100 000 лв.

Отделно от това спрямо ищеца била наложена допълнителна мярка по НК - забрана за напускане на пределите на страната наложена с определение от 19.09.2013 г. влязло в сила на 26.09.2013 г. постановено по НОХД №158/2013 г. по описа на ВОС.

ВКС се произнесъл с Решение № 325 от 14.10.2015 г. по к.н.д. № 929/2015 г., с което е потвърдил изцяло присъдата на Софийски апелативен съд от 11.03.2015 г. по ВНОХД № 782/2014 г., с която ищецът е бил изцяло оправдан по повдигнатите и описани по - горе обвинения.

Твърди, че воденото срещу него наказателно производство и мерки за процесуална принуда му причинили изключително сериозни неимуществени вреди. Твърди, че наложените спрямо него мерки за процесуална принуда, а именно мярката за неотклонение „задържане под стража“ и приравнената на нея мярка „домашен арест“ за времето от 22.12.2012г. до 25.09.2013г. общо; мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 500лв., внесена от него за периода от 25.09.2013г. до 11.03.2015г. ; допълнителната мярка „забрана за напускане пределите на страната“, определена от началото на досъдебното производство и продължила през цялата фаза на производството, включително и съдебната, всички тези мерки затруднили нормалния живот на него и семейството му, включително и материалното му съществуване.

Преживял стрес, чувство на емоционална нестабилност, несигурност и психическо напрежение в резултат на воденото срещу него наказателно производство и наложените му и описани по-горе мерки за процесуална принуда. В резултат на наложените мерки не можел да работи. По време на мерките изпитвал стрес и чувство за несигурност. Твърди, че в резултат на воденото производство и наложените мерки за процесуална принуда се разделил с жената, с която живеел на съпружески начала.

Твърди, че размерът на мораторната лихва за забава върху внесената сума за гаранция от 1 500лв., за периода, за който същата е била задържана – 533 дни е в размер на 230,49 лв.

Твърди, че за времето през което е бил с мярка за неотклонение 3

„задържане под стража“ и „домашен арест“ от 22.11.2012г. до 25.09.2013г. или общо 308 дни е претърпял неимуществени вреди в размер на 61 600лв.

Твърди, че за периода през който е бил с мярка „забрана за напускане пределите на страната“ от 26.09.2013г. д о 14.10.2015г. общо 749 дни е претърпял неимуществени вреди в размер на 11 235лв.

Счита, че в случая отговорност за деликта носи Прокуратурата на Република България.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати: сумата 61 600лв., представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба и мораторна лихва за периода от 14.03.2016г. до 14.03.2019г. в размер на 18 757 лв.; сумата 11 235 лв., представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба и мораторна лихва за периода от 14.03.2016г. до 14.03.2019г. в размер на 3 421 лв.; сумата 230,49 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба и мораторна лихва за периода от 14.03.2016г. до 14.03.2019г. в размер на 70 лв..

В писмения отговор, ответникът Прокуратурата на Република България е възразил, че исковата молба е неясна и неуточнена. Съдът е приел възражението за основателно и е указал в открито с.з. на 10.05.2021г. на ищеца да уточни претенцията си за неимуществени вреди, като уточни всяка от претенциите от какво произтича.

В изпълнение на указанията на съда, в срок на 17.05.2021г., ищецът Б.

А. А. е подал уточняваща молба, в която е посочил, че сумата 61 600лв., представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба и мораторна лихва за периода от 14.03.2016г. до 14.03.2019г. в размер на 18 757 лв. произтича от търпените от него неимуществени вреди по време на наложените му мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ от 22.11.2012г. до 25.09.2013г. или общо 308 дни; сумата 230,49 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба и мораторна лихва за 4 периода от 14.03.2016г. до 14.03.2019г. в размер на 70 лв. и сумата 11 235 лв., представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба и мораторна лихва за периода от 14.03.2016г. до 14.03.2019г. в размер на 3 421 лв.вреди от допълнително наложената мярка „забрана за напускане пределите на страната“ за срок от 749 дни или за периода от 26.09.2013г. до 04.10.2015г.

Бил е формулиран и съответен петитум.

В писмено становище, ответната страна е възразила, че ако се касае за иск по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както съдът е докладвал делото, то претенциите отново са нередовни, тъй като обезщетението за неимуществени вреди следва да се претендира глобално, което отново прави исковата молба нередовна.

Препис е изпратен на ищеца за становище.

На 30.06.2021г.ищецът, чрез пълномощника си адв. В. е направил уточнение, че „както с исковата молба, така и с молбата – уточнение от 17.05.2021г. са заявени претенции за различни по естеството си мерки за процесуална принуда и ограничаване на правата на ищеца в наказателното производство. Нито с исковата молба, нито с молбата-уточнение е претендирано заплащане на неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на повдигнатите му различни обвинения“.

Съдът е изменил доклада по делото в р.з. от 01.07.2021г. в посочения смисъл.

С писмено становище ответната страна е завила, че след изложеното претенцията следва да се квалифицира като такава по чл. 2 ал.1 т. 1 от ЗОДОВ и е направил възражение, че същата е погасена по давност.

С обжалваното решение, съдът е квалифицирал и разгледал предявения иск, като такъв по чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ, като такъв за присъждане на обезщетение за претендирани неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение, по което ищецът е оправдан. Присъдил е глобално обезщетение от 50 000лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва за з а б а в а , считано от 14.10.2015г. , макар че обезщетението е било претендирано с мораторна лихва, считано от 14.03.2016г.

Не е налице изобщо произнасяне по

5 претенцията за имуществени вреди.

Настоящия състав на САС намира, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено на две основания в различни негови части.

На първо място, видно от претенцията в първоначалната искова молба и особено от направеното уточнение на същата, претенцията не е за обезщетение за вреди от незаконно обвинение срещу ищеца, по което той е оправдан т.е. по чл. 2 ал.1т.3 от ЗОДОВ, както е я разгледал СГС и се е произнесъл по нея.

Видно от изложените твърдения и искания до съда, се касае за претенция за присъждане на вреди (имуществени и неимуществени), за които се твърди, че са претърпени в резултат на незаконни мерки за неотклонение по чл. 2 ал.1 т.1 пр. първо от ЗОДОВ.

Тъй като първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, следва решението в тази част да бъде обезсилено и делото върнато за произнасяне по предявения иск.

На самостоятелно основание подлежи на обезсилване решението в частта, в която съдът се е произнесъл свръхпетитум по отношение на законната лихва за забава върху претендираната сума за обезщетение за периода от 14.10.2015г. до 14.03.2016г. В тази част решението следва да бъде обезсилено, като съдът не дължи произнасяне по незаявена претенция.

Претенциите на страните за разноски пред настоящата инстанция, следва да се разгледат и решат с акта по същество, според крайния изход на делото.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 263252/04.11.2022г. по гр.д.№ 3530/19 по описа на СГС, -I-3 състав в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Б. А. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда , ведно със законната лихва, считано от 14.03.2016 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в частта за разликата до сумата общо 72 835 6 лв. имуществени и неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан, като постановено по непредявен иск.