Решение № 106 от 07.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Велико Търново, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20214100100278 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищецът Е. Г. И. чрез пълномощника си „Адвокатско дружество Вукова и Бачева“гр.София, действащо чрез адвокат Ц. В. от САК твърди, че в качеството на пешеходец е пострадал при пътно-транспортно произшествие , възникнало на 30.07.2020 г. около 13:30 часа в гр. В.Т., на ул. „*„ № , при следните обстоятелства :

При управление на лек автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег. № ВТ **КВ, водачът му Н. Й. С. извършил грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като не го пропуска да пресече с предимство пътното платно на обозначената за това пешеходна пътека с пътна маркировка М8.1 (пешеходна пътека тип „Зебра“) и пътен знак Д17 („Пешеходна пътека“), удря го и му причинява телесни увреждания , изразяващи се в петрохантерна фрактура на дясна бедрена става, с непоправими неблагоприятни последици : скъсяване на десен долен крайник с 5 см., затрудняващо придвижването му, довело да хипотрофия на бедрената мускулатура, въпреки правилно проведеното оперативно , медикаментозно и физиотерапевтично лечение.

Претърпял е и още търпи и преживява силни първоначални физически болки/ първите няколко дни след операцията /, постепенно намаляващи и заради употреба на обезболяващи, остатъчни болки през следващите 2-3 месеца и вторични болки, които търпи и ще продължава да търпи за бъдеще, заради скъсяването на десния долен крайник, както и душевни страдания – страх от пресичане , стрес, когато види наближаващ автомобил , нежелание да излиза от дома , чувство на самосъжаление, малоценност , тъга заради обстоятелствата , че не може да ходи без помощни средства, загубата на работата си и невъзможност да започне друга такава и че от напълно здрав и пълноценен човек се е превърнал за цял живот в инвалид.

Направил е и необходими разноски , свързани с лечението /закупуване на импланти, заплатени подмишнични патерици, заплатена потребителска такса за болничен престой/, 1 възлизащи общо на сумата 1 728.60 лева, представляващи претърпяна имуществена вреда от събитието.

Причинителят на вредите към момента на събитието е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ на основание юридическия факт на сключен между него и ответника ЗД „Бул Инс“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, оформен със застрахователната полица с № BG/02/119003245273 със срок на валидност от 26.11.2019 г. до 25.11.2020 г.

Предявил е по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя писмена претенция с вх. № 390983/29.09.2020 г. за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, която не е удовлетворена в изискуемите от закона срокове .

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди застрахователя - ответник да му заплати сумата 75 000 лева /след допуснато изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК /- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата 1 728.60 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях , считано от 29.12.2020 г. / датата на изтичане на крайния срок за удовлетворяване на извънсъдебно предявената претенция / до окончателното им изплащане .

В с.з. пълномощникът му адвокат Р. Р. от ВТАК поддържа предявените искове.

Претендира присъждане на разноските по производството , както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът ЗД „ Бул Инс“ АД- гр.София чрез пълномощника си адвокат М. Г. от САК в срока по чл.131, ал.1 ГПК , а в с.з. чрез адвокат Р. Н. от САК, оспорва по размер предявения иск за неимуществени вреди с възражения да е прекомерно завишен в несъответствие с изискването за справедливото му определяне / чл.52 ЗЗД/, възприето в трайната съдебна практика за други подобни случаи ; пострадалият каузално да е допринесъл за настъпилото събитие и за вредите /чл.432, ал.2 КЗ, вр. с чл.51, ал.2 ЗЗД/ поради обстоятелствата, че е предприел пресичане на пътното платно без да се увери в собствената си безопасност и да съобрази разстоянието до приближаващото се моторно превозно средство и скоростта му на движение в нарушение на правилата на чл. 113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 ЗДвП; периодът на възстановяване на ищеца от полученото травматично увреждане не е реален , а дори ида се установи твърдяната му продължителност отговаря на действителността , то същата е в резултат на налично съпътстващо заболяване от кардиологичен характер – хронично сърце . Оспорва без изложение на конкретни възражения предявения иск за имуществени вреди.

Моли да бъдат отхвърлени или евентуални уважени в по- нисък размер, с присъждане на направените по производството разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявените искове имат за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди, обезщетение за претърпени имуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ , вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Настъпилото по време, място, начин и участници /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на получените от ищеца телесни увреждания с медикобиологичното им описание по- горе, произтеклите от тях неблагоприятни последици , 2 застрахованата гражданска отговорност на водача- причинител на вредите, предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение са предмет на убедително доказване с данните извлечени от представените в заверени по чл.32 от ЗА преписи на документи /констативен протокол за ПТП от 30.07.2020 г. , протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум от 30.07.2020 г. по ДП № ЗМ 588/2020 г. по описа на РУ на МВР В.Търново, епикриза по ИЗ № 10254/2020 г.; 6 бр. амбулаторни листи; 7 броя медицински протоколи на ЛКК; болничен лист за временна неработоспособност № Е20203204839/05.01.2021 г.; експертно решение на ТЕЛК № 0430 от 025/15.02.2021 г.; 2 броя фактури; удостоверение, издадено от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, от 06.08.2020 г., заедно с фискален бон; протокол от 06.06.2020 г. по НОХД № 660/2022 г. на ВТРС ; молба до ЗД „Бул Инс“ АД; уведомление от ЗД „Бул Инс“ АД; декларация за съответствие; приемо-предавателен протокол от 20.05.22 г./ , показанията на свидетеля Д. Г. и заключението на съдебно- медицинската / разчела медицинската документация и направила съответните констатации и изводи/ експертиза , изслушана, неоспорена и приета по делото, поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства и е ненужно преповтарянето им.

По силата на определение за одобряване на споразумение по реда на чл.382 НПК № 87/06.06.2022 г. по НОХД 660/2022 г. на ВТРС, водачът на лекия автомобил „Пежо“ е признат за виновен на основание чл. 343, ал.3, пр. 3 и пр. последно, б. „а“, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2 от НК вр. чл. 20, ал. 2, изр. последно и чл. 119, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП за извършеното деяние.

Удрянето на пострадалия от лекия автомобил, управляван от лицето, чиято гражданска отговорност по повод на ползването му е била предмет на застраховане по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ е факт, който сам по себе си търпи укор за неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП, понеже обществения разум, въплатен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения по пътищата между моторни превозни средства и хора , тъй-като довеждат до травми, смърт и дори повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП. Този факт съдържа логическа тежест като правно - оценъчно градиво за наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице. Безспорно е, за че възникването на разглежданото пътно-транспортно произшествие може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен модел, която даден физически правен субект не е положил, а е могъл или е бил длъжен да положи/, предполагана, че съществува, ако доказателствата не оборват предположението – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Нещо повече – деянието, противоправният му характер/ неспазване на правилото на чл.119, ал.1 ЗДвП / и вината са установени с одобрено от наказателен съд споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда, поради което гражданският съд , разглеждащ претенциите на пострадалия към застрахователя е дължимо обвързан с тяхното установяване, такова каквото е, без да има право да преразглежда тези въпроси – чл. 300 ГПК, вр. с чл. 383, ал.1 НПК.

С други думи поведението на въпросното трето лице – водач на лекия автомобил е недопустимо да се преценява от гледна точка на обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването му е било извън неговите интелектуално-волеви способности / контрола на съзнанието/ и обективни възможности да го предотврати, попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината му.

По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ответникът - застраховател е поел задължение да покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на 3 трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност- чл. 429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът като пострадало / чл.278, ал.1 КЗ/ и съответно- увредено лице / чл.278, ал.2 КЗ/ от събитието е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените неимуществени и имуществени вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е идентично с обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ дължи и би платил, ако първият бе упражнил срещу него насрещното си произтичащо от закона субективно притезателно право, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51, чл. 52 от ЗЗД.

На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или найобщо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др.

Пряка последица от деликтното деяние на застрахованото лице, изразена като реален резултат в полученото от ищеца травматично увреждане – счупване на нивото на трохантерния масив на дясната бедрена кост, което макар и напълно зараснало е довело до остатъчно скъсяване на десен долен крайник, частично затрудняващо придвижването в пространството и ограничаващо работоспособността му / заключението на съдебномедицинската експертиза/ е засягането на правнозащитимо идеално благо , наречено здраве във физиологичния/ телесен/ смисъл на понятието, както и засягането на идеално благо, н а р е ч е н о душевно равновесие и спокойствие/ нервно-психическо благосъстояние/, неминуемо и естествено проявено в чувства на самосъжаление, малоценност, тъга и неувереност заради обстоятелствата , че не може да ходи без помощни средства, загубата на работата си и невъзможност да започне друга такава и че от напълно здрав и пълноценен човек се е превърнал за цял живот в непълноценен .