Присъда № 16 от 15.12.2025, Районен съд - Троян

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 16/15.12.2025г. постановена по НЧХД № 283/2024г. на РС - Троян

Срещу подсъдимия Д. П. Л. от гр.Ловеч е подадена тъжба от Х. М. Й. от гр.Троян за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр.чл.146 ал.1 от НК за това, че на 04.07.2024 г. за времето от 15:30 часа до 16:00 часа в ***, обидил Х. М. Й., като в негово присъствие го нарекъл „палячо“, „дрипльо“, „боклук“ и „смешко“, с което унизил честта и достойнството му, като обидата е нанесена публично – на паркинг на „***“ ООД гр. Троян, пред множество хора По повод на престъплението е проведено съдебно следствие, по което са разпитани свидетели, представени са множество писмени доказателства и са събрани сведения за съдебното минало на подсъдимия.

С тъжбата по делото е предявен за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия Х. М. Й. срещу подсъдимия Д. П. Л. за сумата от 4000/четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.148 ал.1 т.1 във вр.чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2024г. до окончателното и изплащане. Като своевременно предявен, съдът го е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес и Х. М. Й. е конституиран в процеса като граждански ищец на основание чл.84 и сл. от НПК.

В с.з. тъжителят Х. М. Й.,р.пр.,се явява лично и с процесуалният си представител адв. С. В., който заявява, че поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д. П. Л.. В обстоятелствената част на тъжбата е изложил подробно фактическата обстановка по твърдяното обвинение.Ангажирал е гласни и писмени доказателства. Счита, че събраните в рамките на наказателното производство гласни и писмени доказателства установяват по безспорен и категоричен начин обвинението, по което подсъдимия Л. е предаден на съд.Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи справедливо наказание.Излага съображение за доказаност на предявения граждански иск, като прави искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подсъдимият Д. П. Л. се явява лично в съдебно заседание и с адв.С. С. от АК – София. Л. дава подробни обяснения за случая и оспорва отчасти фактическата обстановка, изложена в тъжбата. Излага, че когато са пристигнали в гр.Троян установили,че процесният бус, който искали да закупят не може да запали и разбрали ,че са се „разкарвали напразно“.Излага, че свидетелят Ц. П. Д. предложил да им заплати разходите за пътуването, след което при тях дошло лице, което не познават и се държало агресивно.Мъжът ги накарал да решат дали искат да закупят буса и ги обидил, че са „миризливци“, а именно че не са се изкъпали преди да „сключват сделки“. Впоследствие разбрали, че този мъж е собственикът на фирмата. Подсъдимият Л. твърди, че не го е обиждал с думите „палячо“, „дрипльо“,“боклук“ и „смешко“, само му казал, че е смешно да ги „разкарва напред – назад“. Чрез защитника си адв. С. подсъдимият Л. моли съда да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.В пледоарията си по същество адв.С.

1 излага подробни съображения.Счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин и моли подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.Алтернативно прави искане съдът да не квалифицира деянието по чл.148 ал.1 т.1 във вр.чл.146 ал.1 от НК , а именно като обида, нанесена публично, тъй като на мястото се е намирал само тъжителя, а останалите свидетели са били на разС.ие и не следва да се дава вяра на показанията им, тъй като тъжителят Й. им е работодател и те са в трудова и професионална зависимост от него.Друго алтернативно искане, направено от адв.С., е за приложение на институра на реторсията с оглед на твърденията му, че тъжителя е обидил подсъдимия Л. и сина му свидетеля П. Д. Л., че не се къпят и са „миризливци“, т.е., че миришат на пот. Излагат се и съображения, че предявеният граждански иск е изцяло неоснователен и недоказан, а определения размер завишен и е направено искане същият да бъде отхвърлен. В подкрепа на твърденията си подсъдимият е ангажирал гласни и писмени доказателства.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П.Л.П., П.Г.К.,Ц.

П. Д., П. Д. Л., Ю. Д. Е. и от приложените към делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. П. Л. е роден на *** г. в ***, български гражданин, със *** образование, ***, не работи, неосъждан, ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес *** ул. „***“ ***

Тъжителят Х. М. Й. е собственик на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление *** На 04.07.2024г. Й. се намирал в кабинета си в една от сградите на дружеството на посочения адрес.От прозореца на кабинета си видял две лица на служебния паркинг - подсъдимият Д. Л. и синът му П. Л., които пристигнали във връзка с публикувана обява за продажба на служебен бус марка ***“ с рег.№***.Между двете лица и свидетелят Ц. П. Д., който работил като административен секретар в дружеството, възникнал спор.Поводът бил, че процесният автомобил не успял да запали и съответно двамата мъже, които пристигнали от гр.Ловеч да закупят автомобила, отказали да го закупят. Първоначално опитали да свалят цената, но тъй като им било отказано поискали сума в размер на 80 -100лева, представляваща транспортни разходи за пътуването им до гр.Троян.Подсъдимият твърди, че свидетеля Д. предложил да им заплати направените разходи и влязъл в административната сграда на дружеството.Както и по-горе е посочено, розговорът между Д. и подсъдимия Л. бил наблюдаватн от тъжителя от прозореца на кабинета му. Той излязал и отишъл до баща и син Л.и.

Представил се и им обяснил,че е собственик на фирмата, съответно на процесния бус, категорично отказал да намали предварително обявената цена за буса, както и да им заплати направените разходи за пътуването им до гр.Троян.Подсъдимият Д. Л. се ядосал и започнал да се държи агресивно и да обижда тъжителя Й., като го наричал с думите „палячо,“дрипльо“,“боклук“ и „смешко“.Й. също се ядосал и според твърденията на Л., обидил него и сина му, че миришат и трябва да се къпят като ходят да сключват сделки.Прибрал се в сградата на фирмата .Следващите около 20минути подсъдимият Л. не си тръгвал, а той и синът му се свързали със свидетеля Ц. П. Д. и му искали да им плати пари.Й. отново отишъл при баща и син Л.и.Повторил, че ако не харесват буса е тяхно право да се откажат.Отново заявил, че няма да им плати 2 пари за пътуването.В посока към служебния паркинг до тъжителя вървял и свидетелелят П.Г.К.. Подсъдимият Д. Л. продължил да вика, да обижда, да заплашва и да ръкомаха с ръце към Й..Наричал го със същите думи „палячо,“дрипльо“,“мухльо“, “боклук“ и „смешко“.Казвал му „Какъв шеф си като не можеш да извадиш 100лева?!“ и „Колко са ти жълти зъбите!“.Синът на подсъдимия – свидетелят П. Д. Л. се опитвал да успокои и удържи баща си, защото се притеснил да не стане по- голям проблем.Междувременно свършило официалното работно време в дружеството и служители и работници започнали да напускат сградата. Направило им впечатление поведението на подсъдимия Л., който викал и обиждал Й.. Свидетелят К. се качил в лекия си автомобил, но Д. Л. и П. Л. се нахвърлили върху колата му, спряли го , накарали го да слезе и започнали да го псуват.Тъжителят Й. се ядосал и предупредил Л.и, че ще подаде жалба в полицията.Това афектирало допълнително подсъдимия Л., който му казал, че познава много полицаи от гр.Троян и гр.Ловеч, че често им правел услуги, че шефа на полицията в Ловеч му е съсед и изобщо не му пукало от полицията.Й. се ужасил от поведението на баща и син Л.и, които продължили да обикалят около служебните му автомобили на паркинга, прибрал се в кабинета си и се обадил по телефона на „СОТ 161“ и помолил да изпратят патрул.Когато видели автомобила на „СОТ 161“, Д. Л. и П. Л. се качили в автомобила си и си тръгнали.

Пострадалият Х. М. Й. подал жалба до РУ Троян при ОДМВР Ловеч.С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.08.2024г. на Снежа Георгиева – прокурор при РП – Ловеч, ТО – Троян е отказано да бъде образувано ДП и е прекратена образуваната преписка вх.№ 3462/2024г. по описа на РП – Ловеч, ТО – Троян. Изложени са подробни съображания, че по преписката са налице данни за осъществен състав на престъплението обида по смисъла на чл.146 ал.1 от НК, извършено спрямо Х.

Й. от страна на Д. П. Л., като наказателното преследване за това престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия, тъй като извършеното деяние е от частен характер. Поради изложените съображения прокурорът е отказал да образува досъдебно производство по преписката и я е прекратил.

След като се е запознал с постановлението, частният тъжител Й. е подал тъжбата до Районен съд –Троян и е образувано настоящото производство.В хода на съдебното следствие са разпитани многжество свидетели и са представени писмени доказателства, от които съдът е възприел като установена гореописаната фактическа обстановка.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция може да направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимият Д. П. Л. е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 във вр.чл.146 ал.1 от НК. От обективна страна Л. на 04.07.2024 г. за времето от 15:30 часа до 16:00 часа в ***, обидил Х. М. Й., като в негово присъствие го нарекъл „палячо“, „дрипльо“, „боклук“ и „смешко“, с което унизил честта и достойнството му, като обидата е нанесена публично – на паркинг на „***“ ООД гр. Троян, пред множество хора.

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие, като на инкриминираната дата подсъдимият е изрекъл по

3 отношение на тъжителя, в негово присъствие и в присъствието на посочените по-горе свидетели многократно думите „палячо“, „дрипльо“, „боклук“ и „смешко“.Тези думи по своето съдържание са унизителни за честта и достойнството на Х. Й. с оглед на обществените разбирания за морал, приличие и почтеност.Поради това Й. се е почувствал неудобно и унизен от отправените спрямо него изрази от страна на подсъдимия.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисълподсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.Л. е съзнавал, че казаните от него думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителя.Изрекъл ги е в негово присъствие и в присъствието на множество лица, които са се намирали на паркинга на ***, включително и на свидетелите П.Л.П., П.Г.К. и Ц. П. Д., като всички присъстващи са ги възприели.Обидните думи са станали доС.ие освен на тъжителя, който ги е възприел лично и непосредствено, така и на свидетелите Д., П. и К., и на всички работници и служители в „***“ООД, които са си тръгвали от работа.Този факт формира набличието на квалифициращия признак – публичност на обидата.За да е налице публичност е достатъчно обидните изрази да са изречени на място, където е имало минимум две лица, които са могли да ги възприемат.

Съдът намира, че по време на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че подсъдимият Л. е автор на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 във вр.чл.146 ал.1 от НК и това се установява не само от твърденията на пострадалия Й., но и от показанията на свидетелите П.Л.П., П.Г.К. и Ц. П. Д., които са непоследствени очевидци на инцидента, и от писмените доказателства и доказателствени средства, приложени към прокурорската преписка. Съдът счита, че показанията на разпитаните по делото свидетели са логични, правдоподобни и непротиворечиви, взаимно се допълват и описват по един и същ начин фактическата обстановка, поради което следва да ги кредитира като достоверни, тъй като те кореспондират с всички доказателства по делото.Свидетелят Ц. П. Д. разказва, че именно той е дал обявата за продажба на бус марка ***“ с рег.№***, собственост на „***“ООД.Твърди, че проблемът със запалването на буса е възникнал когато Л.и са пристигнали на място в гр.Троян, за да го закупят.Започнали преговори за сваляне на цената, след което били поискани пари за пътуването.В дискусията се включил и тъжителят Й., като категорично отказал да заплати разходите за пътуването им. Подсъдимият Л. се ядосал, започнал да ръкомаха нервно към тъжителя.Й. се прибрал в сградата, след което отново излязъл при подсъдимия Д. Л., който не си тръгнал, а продължил да иска пари за пътуването.Свидетелят Д. наблюдавал от прозореца и чул обидите , отправени от Л. към Й., като най-силно впечатление му направили думите „дрипльо“, „боклук“, „палячо“, и „Колко са ти жълти зъбите!“.Свидетелят Д. уточнява, че не е чул Й. да отправя обидни думи към подсъдимия.Като свидетел е разпитан и П.Л.П. - портиер в дружеството.П. бил на работа на портала във фирма „***“ООД на 04.07.2024г. Станал очевидец на разговора на Д. Л. и свидетеля Д. и на спорът им за цената на процесния бус.Излага, че при тях слязъл от кабинета си на втория етаж тъжителят Й.. Д. Л. и П. Л. искали Й. да им заппати разходите за пътуването.Той културно им обяснил, 4 че това няма да се случи и че като не ги устройва цената на буса, могат да си ходят. След това Д. Л. започнал да го обижда с думите „дрипльо“, „смешко“, „смешник“.Казал му, че не е никакъв шеф, щом не може да поеме 100лева разходи.Свидетелят П. излага, че тъжителя се прибрал в сградата, а баща и син Л.и продължили да обикалят на паркинга около служебните автомобили.Около 16.00часа свършило работното време и работници започнали да напускат. Й. отново излязъл да види какво става.Пред работниците били повторени обидните думи към тъжителя. Пристигнал екип на „СОТ 161“ и едва тогава Л.и си тръгнали.Като свидетел е разпитан и П.Г.К., който след края на работното време на 04.07.2024г. си тръгнал от работа. След него вървял тъжителя Х. Й., който се спрял при двама души, които го заплашвали .По- възрастният бил агресивен, а младият се опитвал да задържи другия. К. чул, че наричат тъжителя с думите „боклук“ и „мухльо“.К. излага, че Й. не ги е обиждал, а напротив - държал се много спокойно и културно.В този момент излизали много хора от „***“ООД и станали свидетели на случващото се.К. обяснява, че „господата“ споменали няколко пъти сексуално и неговата майка, а именно напсували го.