Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 321 от 20.11.2025, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 252/2025
Вид
Решение № 321
Подписан
20.11.2025
Състав
Недко Цолов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 144, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 43 · Закон за измерванията
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 313 · Наказателен кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Ботевград, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20251810200252 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Ц. И., с ЕГН ********** – законен представител на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез адв. Х. П. П. от САК против електронен фиш серия К №****, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде отменен поради незаконосъобразност и като издаден при допуснати съществени неотстраними процесуални нарушения. Претендира разноски.

В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба и писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя, в които са изложени допълнителни доводи за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 1 от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт Поля Иванова наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесния електронен фиш и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на ****г. в 16.37 часа, в Софийска област, община П., АМ-Хемус 56+500 км посока от гр. София към гр. Варна, при ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Фолксваген пасат, с регистрационен номер ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. При разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 130 км/ч (след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%) при измерване на скоростта) е установена превишена стойност на скоростта 40 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на търговско дружество „****“ ЕООД, с ЕИК **** с негов законен представител Т. Ц. И., с ЕГН **********.

По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на законния представител на дружеството, което е собственик на автомобила.

Жалбоподателят, които е виззивник понастоящем, е депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, посочвайки, че на процесната дата въпросният лек автомобил е бил управляван от лицето Г. И. Г., ЕГН **********. Съответно, органите на МВР са уведомили Т. Ц. И., че електронният фиш няма да се анулира, доколкото не са изпълнени 2 изискванията на чл. 189, ал. 5 от закона (не е представено СУМПС на Г. И. Г. и е представен нищожен договор неотговарящ по законната форма, основание за неговата действителност).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № ****г.; ежедневна ведомост на отчет образец №11 отразен в ЕФ; удостоверение за преминало обучение за работа с „ARH CAM S1”; заповед № ****г. и заповед №****г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата ****г., справки за собственост на МПС; докладни записки; справкаотговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 56+500 на АМ Хемус с посока на движение към гр.

Варна; заявление за регистрация №**** от ****г.; разрешение за временно движение № ****; италиански регистрационен талон; фактура № **********/****г.; писмен договор за покупко-продажба на фолксваген пасат рама № **** от ****г. между „****“ ЕООД, с ЕИК **** с управител Т. Ц. И. и Г. И. Г.; удостоверение № **** от ****г.; фактура № **** от ****г. за продуктова такса; декларация към чл. 11 на съгласно разпоредбите на глава втора от НАРЕДБА № **** г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) и др., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От справката на АПИ и схемата към нея се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /****г./ при км 56+500 пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 90км/, монтиран на км 55+600 и обхват на действие от км 55+600 до км 57+160, тоест 1560 метра. Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е 3 управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 23.08.2024г.

Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.

Ето защо възражението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.

За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението ****г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към ****г. не е било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.

Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От удостоверението за извършено обучение в Академия на МВР, се 4 установява, че полицейският служител е преминал необходимото обучение за работа с АТС „ARH CAM S1”.

От справка за първоначална регистрация се установява, че по заявление рег.№ **** от ****г. на „****“ ЕООД, с ЕИК **** и управител Т. Ц. И. е регистрирано МПС -фолксваген пасат с рама № ****, с рег. № ****, със собственик „****“ ЕООД, за което е и издаден талон за разрешение за временно движение за срок от ****г. до 21.08.2024г. /видно от съдържанието на приложения на л. 75 по делото талон за първоначална регистрация/.

Според съдържанието на представения по делото на л. 80 от делото договор за покупко-продажба от ****г. /който не е нотариално заверен/ „****“ ЕООД, с ЕИК **** с управител Т. Ц. И. е прехвърлил собствеността на фолксваген пасат с рама № **** на Г. И. Г..

От справка за регистрация се установява, че по заявление рег.№ **** от ****г. на Г. И. Г. е регистрирано МПС - фолксваген пасат с рама № ****, с рег.

№ **** и собственик Г. И. Г.. Отразено е че старият регистрационен номер на автомобила е бил рег. № ****.

От справката на началника на РУ-П. /л. 45 от д./ се установява, че в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят е представил писмена декларация /която не може да представи, тъй като е изпратена по компетентност на ****П. за извършване на проверка по установени данни за извършено престъпление по чл. 313 от НК от жалбоподателя/, в която е посочил, че на посочената дата автомобилът е бил управляван от Г. И. Г.. Освен това, към декларацията като доказателство бил приложен Договор за покупко-продажба от ****г./който не е нотариално заверен/, но не е приложил копие на свидетелството за правоуправление на посоченото в декларацията лице.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно 5 да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.

54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и 6 комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.