Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1147 от 30.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2705/2020
Вид
Определение № 1147
Подписан
30.03.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Светлана Кирилова Цанкова, Даниела Светозарова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.97, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1147 гр. Варна , 30.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20203100502705 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 2853/15.02.2021 г., подадена от Г. Х. К., чрез адв.

Гергана Николова, в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение № 36/06.01.2021 г., постановено по настоящото дело, посредством присъждането им в полза на молителя за две съдебни инстанции съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни Й. К. П., Д. К. П., Ц.И. П. – Христова и Д. Ц. П. не изразяват становище по молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба депозирана от Г. Х. К. срещу решение № 180/28.07.20 г., постановено по гр.д. 309/2018 г. по описа на Районен съд- гр.Провадия.

С Решение № 36/06.01.2021 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт и вместо това е отхвърлил иска предявен от Д. Ц. П., Ц.И. П.- Христова, Д. К. П. и Й. К. П. в качеството на наследници на Иван П. по отношение на собствената на Д. Ц. П. ½ идеална част и по отношение на 1/6 идеална част оставена й по наследство от починалия и съпруг И. С. П., от Ценка П.Христова по отношение на 1/6 идеална част оставена и по наследство от починалия й баща И. С. П., от Д. К. П. по отношение на 1/12 идеална част оставена и по наследство от починалия и дядо И. С. П. и от Й. К. П. по отношение на 1/12 идеална част оставена и по 1 наследство от починалия му дядо И. С. П. срещу Г. Х. К. за разваляне на сключения по между им договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран нотариален акт №136 т.111 рег.2670 дело №503 от 2012г. на нотариус Зоя А. с рег. № 333 при нот. камара, вписан под № 165, т. ІХ, н.д. № 1757/29.06.2012г. в СВ при РС Провадия, с който И. С. П. и Д. Ц. П. са прехвърлили на Г. Х. К. срещу задължение за издръжка и гледане следния недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.Провадия, ул.,,Дунав“ №70, вх.А, ет.1, ап.1 с площ от 86.87кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: ап.СХК Девня, ул.Дунав, ул. „Стамболийски“, двор на блок, отгоре –Т.П.В., долу- офисни помещения, заедно с избено помещение №12 с площ 11.30кв.м. ., на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД.

С решението е допуснато преобразуване на задължението за издръжка в натура от страна на Г. Х. К. , произтичащо от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №136 т.111 рег.2670 дело №503 от 2012г. на нотариус Зоя А. с рег. № 333 при нот. камара, вписан под № 165, т. ІХ, н.д. № 1757/29.06.2012г. в СВ при РС Провадия, с който И. С. П. и Д. Ц. П. са прехвърлили на Г. Х. К. срещу задължение за издръжка и гледане следния недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.Провадия, ул.,,Дунав“ №70, вх.А, ет.1, ап.1 с площ от 86.87кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: ап.СХК Девня, ул.Дунав, ул.

„Стамболийски“, двор на блок, отгоре –Т.П.В., долу- офисни помещения, заедно с избено помещение №12 с площ 11.30кв.м. ., на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД от такова за поемане на гледане и издръжка в негов паричен еквивалент, определяйки размера на паричната издръжка на 150.00лв., лева, считано от 06.03.2018 година до настъпване на основание за отпадане на трансформацията на натуралната грижа в парична равностойност, на осн.чл.97, ал.1 ЗЗД, поради забава на кредитора., считано от датата на постъпване на исковата молба в съда, която сума да се изплаща на първо число на текущия месец на Д. Ц. П..

При постановяване на решението си, въззивният съд не се е произнесъл относно сторените в производството разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В рамките на първоинстанционното производство страната е претендирала присъждане на разноски в размер на 2208.90 лв., включващи: заплатена държавна такса в размер на 25 лв., заплатена държавна такса за съдебно удостоверение в размер 5 лв., заплатена държавна такса за частна жалба - 15 лв., заплатен депозит за вещо лице в размер на 351.90 лв., платен допълнителен депозит за вещо лице в размер на 388 лв., заплатена държавна такса за насрещен иск по гр. д. №538/2018 г. на ПРС в размер на 184 лв., 2 допълнително платена държавна такса по насрещния иск в размер на 640 лв, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (л.192 от делото на ВРС). За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила платежни документи и договор за правна защита и съдействие от 02.07.2020 г., съдържащ разписки за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

При въззивното разглеждане на спора в открито съдебно заседание, проведено на 08.12.2020 г. въззивната страна Г. Х. К., чрез процесуален представител адв. Гергана Николова, е направила заявление, че не претендира направените пред въззивна инстанция разноски.

Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, в полза въззивната страни следва да бъдат присъдени разноски, които възлизат в размер на 2208.90 лв.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Решение № 36/06.01.2021 г., постановено по в. гр. дело № 2705/2020 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Й. К. П. с ЕГН **********, Д. К. П. с ЕГН **********, Ц.И. П. – Христова с ЕГН********** и Д. Ц. П. с ЕГН********** да заплатят на Г.Х. Касъдечева с ЕГН ********** сума в размер на 2208.90 лв. (две хидяли двеста и осем лева и 90 ст. ), представляваща направени поделото разноски, на основание чл. 78 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4