Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2107 от 10.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52800/2023
Вид
Решение № 2107
Подписан
10.02.2025
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.150 и сл. · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2107 гр. С., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110152800 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 ГПК и във вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл. ЗЕ.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№ 266068/27.9.2023г. от ищец Т.С, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район К. село, ул.Я. № 23Б, срещу ответник В. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.К. п.-2, бл. 233, ет.1, ап.2, чрез назначен особен представител адвокат П. Т., със съдебен адрес гр.С., бул.А. С. № 40, ет.4, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 1587,47 лева/лв./, от които сумата от 1312,20 лева/лв./, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за период 1.5.2014г.-30.4.2017г., ведно със законна лихва за период от 16.1.2018г. /дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 191,57 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период 16.9.2015г.-2.1.2018г., сумата 70,01 лв. представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение / ДР/ за период 1.5.2015г.-30.4.2017г., ведно със законна лихва за период от 16.1.2018г. до изплащане на вземането, и сумата 13,69 лв. представляваща мораторна лихва върху ДР за период 10.7.2015г.-2.1.2018г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.К. п., бл. 233, ет.1, ап.2, с абонатен № 213472, инсталация № 400007523, ИД№ 135743, за които суми има издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ по чл. 410 ГПК от 19.4.2018г. по ЧГД № 3147/2018г. по описа на СРС, 148-ми състав.

Ищецът, твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по 1 смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ за периода описан в ИМ, за топлоснабдения имот описан в ИМ и в ЗИ, с абонатен № 213472, инсталация № 400007523, ИД№ 135743. Посочва, че съгласно действащите през този период Общи условия/ОУ/, чл.33, ал.1 от ОУ на ищеца, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ - по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Посочва, че сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с Т.С., като на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Т.С. е изготвяло изравнителни сметки.

Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.

Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.

Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, които да отговарят на поставените в исковата молба задачи. Прави искане по чл.190 ГПК третото лице - помагач да бъде задължено да представи посочените в ИМ документи. Моли за изискване и прилагане към настоящото дело ЧГД № 3147/2018г. по описа на СРС, 148-ми състав.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор на исковата молба/ОИМ/, чрез адв.П. Т., назначен от съда като особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че събранието на ЕС е проведено незаконосъобразно и взетите решения били нищожни, доколкото били приети от некомпетентен орган. Оспорва ищецът да е публикувал относимите към процесния период Общи условия в един централен и един местен всекидневник. Счита за недоказани твърденията, че ответникът е собственик или носител на вещно право по отношение на процесния апартамент. Твърди, че приложеният към ИМ договор с Т.С. се явява неотносим към висящи спор. Оспорва и да е изпаднал в забава за главницата за ДР, доколкото не са били публикувани дължимите суми за ТЕ и ДР в интернет страницата на ищеца. Оспорва да е налице доказателство за отправена до ответника 2 покана за плащане на главницата по ДР, поради което няма как да е изпаднал в забава.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност за сумите начислени преди 16.1.2015г.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, чрез представляващия го юрисконсулт по пълномощие, поддържа исковата молба и моли да се уважат исковите претенции, като оспорва отговора на ответник.

В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява от адвокат. С молба с вх.№ 24435/24.1.2025г., приета от съда по делото, се поддържа подадения ОИМ и се моли да се отхвърлят предявените срещу ответник искове.

В открито съдебно заседание третото лице – помагач Т.С., ЕИК ********, /3ЛП/ не се представлява. По делото е приета молба с вх.№ 350588/4.11.2024г. подадена от 3ЛП с приложени към нея писмени доказателства, която е приета от съда, като доказателствата касаят процесния аб.№ 213472.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и като взе предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 3004493/16.1.2018г. и копие от документ за платена държавна такса, по които е било образувано ЧГД№ 3147/2018г. по опис на СРС, 148 състав/л.8-12/; Молба-декларация от ответник В. К. Г., с ЕГН **********, за откриване на партида от 19.3.1993г. при ищеца за процесен имот/л.13/;

Нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 ЗПИНМ, № 151, том XXVI, дело 5151/14.8.1974г. на софийски нотариус за процесен имот/л.14-15/; Удостоверение за идентичност на имот № 68-00-1052/2/8.8.2013г. за процесен имот/л.16/; Договор между СЕС и Т.С./3ЛП/ за предоставяне на услуга дялово разпределение с № 2890/14.8.2002г./л.17-18/;

Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост/СЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение и списък на собствениците за процесен имот/л.19-27/;

Съобщения към Общи фактури от 31.7.2015г., 31.7.2016г. и от 31.7.2017г./л.28-30/;

Извлечение от сметки по месеци за процесния период за аб.№ 213472 за дължими суми на обща стойност 1587,47лв./л.31/; Договор при ОУ подписан от ищец и 3ЛП от 3.6.2020г./л.3239/; Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.“ ЕАД на потребители в гр.С. публикувано на 11.7.2016г. в пресата/л.40/; пълномощно за ищец/л.41/, справка НБД за адреси на ответника, от която е видно, че е регистрирана на адрес на процесен топлоснабден имот/л.72/.

По делото е прието предходно образуваното заповедно производство по ЧГД № 3147/2018г. по опис на СРС, 148-ми състав.

ПО делото е прието писмо с изх.№ 4830/2024г. на САК с определен адвокат, който да 3 представлява ответника в производството/л.98/.

По делото е приета молба на третото лице помагач с вх.№ 350588/4.11.2024г. ведно с приложените към нея писмени доказателства/л.138-144/, от която е видно, че за процесния апартамент по делото се води титуляр на партида отв. В. К. Г., както и че в процесния апартамент за 2016г. и 2017г. е извършен реален отчет от ФДР с положени подписи върху формуляр за отчет за аб.№ 213472 с име на клиент ответника, от което съдът достига до извод, че е извършен реален отчет след два сезона на доставка на топлоенергия за процесен апартамент.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ-л.145-158/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, заключението не е оспорено от страните, се установява, че за спорния период в имота на ответника е имало непрекъснато топлоснабдяване и че дяловото разпределение, извършено от 3ЛП за имота на ответника, е в съответствие с методиката за изчисление и цените за ТЕ през процесния период. В имота са извършвани отчети от ФДР и са били подписани от потебител, които са приложени по делото. В имота има 3 отоплителни тела с монтирани на тях топлоразпределители, но без отчетена ТЕ. Ползва се топла вода, която се отчита по водомер за топла вода. Има и щранг лира в баня, за която е начислена служебно ТЕ.

Начислена е ТЕ и за сградна инсталация за пълен обем. Общо дължимите суми за спорния период са 1297,77 лева, в които не е включена сума за лихви или суми за прихващане от предходни периоди, както и суми за отчети на уредите. Общия топломер монтиран в аб.станция е бил метереологично годен и е преминал нужните проверки.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ-л.161-168/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, заключението не е оспорено от страните, се установява, че за процесен период има частично плащане. За неплатени фактури за процесния период ответника дължи обща сума от 1382,21 лева за ТЕ, дялово разпределение/ДР/ и дължими лихви към главниците/таблица рекапитулация/. След 1.12.2014г. общо дължима е сумата 1165,55лв.

По делото са приети представени от ищец писмени документи във връзка подписано споразумение между страните за разсрочено заплащане на дължимите суми /процесните суми/ от 31.8.2023г., по което ответника е спряла да заплаща сумите в срок/л.172-179/.

По делото е прието подадено от ищец становище с вх.№ 369345/15.11.2024г./л.185-188/, с което е уточнено какви суми се претендират от ответник след като е извършила частично плащания по Споразумение от 31.8.2023г.

Други относими към спора доказателства не са приети от съда.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по чл.414 ГПК.

4

За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът, от своя страна, е длъжен, в случай че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

В разглеждания случай, ответникът в качеството си на ползвател на процесния топлоснабден имот има качеството „клиент“ по смисъла на чл.150, ал.1 ЗЕ, поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период. Самия ответник с действията си сам е признал доказаните по делото факти, че е бил в облигационна връзка с ищеца при Договор при ОУ за процесния период, за процесния апартамент, защото е извършил частични плащания, а също така е подписал с ищец Споразумение на 31.8.2023г. за разсрочено погасяване на дължими суми, с което извънсъдебно е признал наличието на облигационна връзка между страните. Следователно основните възражения наведени с ОИМ са оборени от събрания по делото доказателствен материал.