Решение № 6820 от 15.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6820 гр. С, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110102917 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията срещу Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. за сумата от общо 2217,73 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.С,бл.15,вх.А,ет.7,ап.24, аб.№ 128036 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва от 13.07.2022г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.06.2022 г. в размер на 317,02 лева, сума в размер на 58,37 лева, представляваща дължима стойност цена на извършена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва в размер на 11,17 лева за периода от 31.07.2019 г. до 23.06.2022 г.

Издадена по ч.гр.д.№ 37887/2022 г. на СРС, 118 състав е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Т С“ ЕАД

1/ срещу Е. Г. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. С, бл.15, вх.А, ет.7, ап.24, общ.

С, обл. С (столица) за сума в размер на 739,24 лв (седемстотин тридесет и девет лева и 24 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. С,бл.15,вх.А,ет.7,ап.24, аб.№ 128036 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва от 13.07.2022г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.06.2022 г. в размер на 105,67 лв (сто и пет лева и 67 стотинки), сума в размер на 19,45 лв (деветнадесет лева и 45 стотинки), представляваща дължима стойност цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 13.07.2022г. до изплащане на вземането и 1 мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 23.06.2022 г. в размер на 3,73 лв (три лева и 73 стотинки);

2/ срещу Х. Д. Ж. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. С, бл.15, вх.А, ет.7, ап.24, общ. С, обл. С (столица) за сума в размер на 739,24 лв(седемстотин тридесет и девет лева и 24 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. С,бл.15,вх.А,ет.7,ап.24, аб.№ 128036 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва от 13.07.2022г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.06.2022 г. в размер на 105,68 лв(сто и пет лева и 68 стотинки), сума в размер на 19,46 лв(деветнадесет лева и 46 стотинки), представляваща дължима стойност цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 13.07.2022г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 23.06.2022 г. в размер на 3,72 лв(три лева и 72 стотинки);

3/ срещу Л. Д. Ж. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С ,ж.к. С,бл.15,вх.А,ет.7,ап.24, общ.

С, обл. С (столица) сума в размер на 739,25 лв (седемстотин тридесет и девет лева и 25 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. С,бл.15,вх.А,ет.7,ап.24, аб.№ 128036 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва от 13.07.2022г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.06.2022 г. в размер на 105,67 лв (сто и пет лева и 67 стотинки), сума в размер на 19,46 лв (деветнадесет лева и 46 стотинки), представляваща дължима стойност цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 13.07.2022г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 23.06.2022 г. в размер на 3,72 лв (три лева и 72 стотинки)/.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необхоД изричното им приемане.

Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като са собственици на имота. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от дружеството, което претендира да бъде привлечено като трето лице помагач. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците. Оспорва 2 се ответниците да са потребители на ТЕ. Х. Ж и Л. Ж поддържат, че ответницата Е. Жа единствено ползва имота, поради което те не дължат заплащане на топлинна енергия.

Навеждат възражение за недължимост на процесните вземания поради погасяването им по давност. С допълнителна молба от 13.12.2023 г. ответницата Е. А. твърди, че не е собственик на имота, нито негов ползвател.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК 130036512 не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Установява се от представения от Нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/, строен върху държавна земя, придобит чрез ЖСК № 78, том 99, дело № 1925/1975 г. от 26.12.1975 г., че Д Х.в Ж. е придобил собствеността върху недвижим имот, съставляващ апартамент №24 с адрес: гр. С, ж.к. С , ул. ЙЙ №14-16, бл. 15, ет. 7 Видно от представеното удостоверение за наследници Д Х.в Ж. е починал на 05.01.1992 г. и е оставил за свои наследници своите наследници Х. Д. Ж., А Д. Ж. и Л. Д.

Ж., като след смъртта му тримата са придобили в съсобственост при квоти по 1/3 процесния имот. Установява се от удостоверение за наследници изх. № 470/13.04.2020 г., че А Д. Ж. е починал на 20.03.2020 г. и е оставил за свой наследник Е. Г. А., поради което същата е наследила притежаваните от него права – 1/3 ид. ч. от съсобствеността, както и задълженията, възникнали до 20.03.2020 г., в негова тежест.

Не се твърди и не се установява от събраните доказателства някой съсобствениците да е извършвал разпоредителни сделки с правото на собственост или да е учредявано право на ползване или за имота.

Предвид посоченото Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ в рамките на целия процесен период за топлоснабдения имот – ап. 24 с адрес: гр. С, ж.к.С,бл.15,вх.А,ет.7, аб.№ 128036, а Е. Г. А. след 20.03.2020 г., като за периода от 01.05.2019 г. до 20.03.2020 г. клиент е бил А Д. Ж. като съсобственик, а Е. А. като негов наследник е придобила задълженията, възникнали в неговия патримониум като такъв до 3 смъртта му.

Потребителите като страна по правоотношение с топлопреносното предприятие по см. на чл .150 ЗЕ дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Ответниците не въвеждат възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия в посочените с исковата молба стойности, като не се установява и да са оспорени съставените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач, съдът приема, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и остойностено коректно. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. От приложените към исковата молба извлечения и представените от третото лице помагач изравнителни сметки се установява, че дължимата сума за доставена топлинна енергия за имота за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., възлиза на 2217,75 лева с ДДС, от които 1375,46 лева /1146,22 лв без ДДС/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и 842,29 лева /701,91 лева без ДДС/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. От общата дължима сума всеки от отвениците дължи по 1/3 – 739,25 лева - Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. като клиенти на ТЕ, а Е. А. – като клиент на ТЕ след 20.03.2020 г. и наследник на клиента на ТЕ А Д. Ж. до тази дата.

Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Следователно всеки от ответниците дължи и припадащата му се според идеалните части в съсобствеността, респ. наследствените права сума за стойност на извършената услуга за дялово разпределение в размер на общо 58,37 лева.

Не се установяват конкретни плащания на задълженията в така установените им размери, поради това съдът приема, че вземанията са валидно възникнали и не са погасени чрез плащания.

По възражението за изтекла погасителна давност

С отговора на исковата молба от ответниците е своевременно релевирано възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за част от процесния период, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване на вземания в полза на ищеца срещу ответниците.

4

При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл.

111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.