Определение № 1307 от 06.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1307 гр. София, 30.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Магдалена Лазарова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20241000601564 по описа за 2024 година

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

Производството е по Глава 22 вр.чл.243 ал.8 НПК.

Образувано е по протест на и.ф. окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Видин, срещу Определение № 126/02.10.2024г. по ЧНД №20241300200294 по описа на Окръжен съд - Видин, с което е било отменено постановление на Окръжна прокуратура Видин №2122/2016 от 20.08.2024г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ214/2016г., по описа на ОД на МВР – Видин, на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С протестирания съдебен акт са дадени задължителни указания за прилагане на закона, във връзка с предмета на разследване по делото – за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

По делото е постъпило възражение срещу протеста, представено от адв.Д. – САК, упълномощен от пострадалите лица Н. П. М., Е. М. Д., Р. М. Р., Н. М. Р., с което се иска да бъде потвърдено определението на ОС Видин.

С отмененото постановление на ОП Видин, наказателното производство водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК поради това, че деянието извършено от В. П. Б., не съставлява престъпление.

Протеста е допустим, доколкото е подаден в седмодневния срок по чл.243 ал.7 НПК, срещу Определение на ОС гр.Видин, което подлежи на обжалване, но разгледан по същество е неоснователен.

По делото се установява, че е било образувано и водено наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 29.08.2016г. на главен път Е 79, на разклона за град ***, при управление на товарен автомобил „Волво“, модел FH12, с peг. № ********, водачът на автомобила В. П. Б. от гр. Видин блъснал велосипедиста М. Р. М. с ЕГН ********** от гр. ***, следствие на което на 15.09.2016г. причинил смъртта му. С постановление №2122/2016 от 20.08.2024г., Окръжна прокуратура Видин, е прекратила на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по ДП № ЗМ-214/2016г., по описа на ОД на МВР – Видин.

1

При проведеното разследване, за времето от 29.08.2016г. до 20.08.2024г., в продължение на 8 (осем) години, за изясняване на фактите за механизма на ПТП, освен оглед на местопроизшествието от 29.08.2016г., отразен в протокол, чието съдържание е ръкописно и нечетливо, е бил извършена разпит само на един от двамата очевидеци свидетеля М. К. М., който е бил разпитан на 13.09.2016г. (л.34-л.35 ДП). На 14.09.2016г. е била назначена автотехническа експертиза, която е била представена на 17.10.2016г. пред разследващия орган. В задачите на тази експертиза е била и изготвянето на схема на ПТП, което не е направено.

Това са единствените доказателствени източници, които в продължение на осем години, досъдебното производство е установило за изясняване механизма на ПТП. Налице е приложено „сведение“ (л.31 ДП), от съдържанието на което, обосновано може да се предположи, че е известен още един свидетел, очевидец на ПТП с имена Т. М. Т. с ЕГН **********, който не е бил разпитан в качеството му на свидетел. Същевременно отговорите експертизата не изясняват категорично нито един от съществените динамични и статични фактически и обстоятелствени елементи от механизма на ПТП, които изискват специални знания и са от съществено значение за изясняване на делото.

За 8 (осем) години разследване са били разпитани като свидетели дъщерята на починалия М. М. - Е. М. Д. – на 30.08.2016г. ( л.36-л.27 ДП) и съпругата на починалия М. Н. П. М. – на 30.08.2016г. ( л.38-л.39). На 15.07.2021г. са били разпитани сина на пострадалия М., свидетеля Р. М. Р. (л.217-л.218г.) и дъщерята Н. М. Р. (л.221-л.222), които разбираемо, не допринасят с нищо за изясняване на фактите по предмета на делото.

На 01.09.2016г. е била представена химическа експертиза за установяване на алкохол в кръвта на пострадалия велосипедист М. М., в която било установено с алкохолно съдържание 1.5 промила.

На 14.11.2016г. е била изготвена нова физикохимична експертиза №16/ФЗХ-494 на пострадалия М., от втората иззета проба, която не установява алкохол в кръвта, като пробата е описана като годна и неопорочена.

При тези различни данни е била назначена ДНК експертиза, за установяване, дали кръвните проби са от кръвта на пострадалия М., която е била депозирана на 31.08.2018г., която установява, че кръвта е именно на М.. На 16.01.2019г. е бил приобщен акт за смърт на пострадалия М..

Едва на 22.04.2024г. е била представена съдебно медицинска експертиза на трупа на пострадалия М. (л.324-л.326ДП) и епикриза изготвена за престоя му в болнично заведение от 31.08.2016г. до смъртта му на 15.09.2016г. (л.327-л.328).

От 31.07.2024г. е започнало предявяване на така описаните следствени действия, като от повереника - адв.Д., са били направени съществени и значими искания за поставяне на допълнителни задачи на автотехническата експертиза, които са останали без последствие, за което е изготвен доклад от разследващия орган – (л.354 – л.355) ДП.

За да прекрати наказателното производство, поради липса на деяние, което съставлява престъпление по чл.24 ал.1 т.1 НПК, прокурорът е приел, че пред товарния автомобил управляван от водач В. П. Б. от гр. Видин, на кръстовището между главен път Е79 и второстепенен път за гр. *** (в близост до мотел “Чолакис“) е навлязъл без предимство велосипедиста М. Р. М.. Установено е от извършения оглед, че кръстовището е било регулирано от чл.45 ал.2 ППЗДвП, с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, който указва за липса на предимство на второстепенният път, от който се твърди да е навлязъл без предимство управлявайки велосипед пострадалия М..

Прокуратурата е приела, че единствения виновен е пострадалия, който е бил блъснат от предната част на товарния автомобил в лявото пътно платно (насрещното за товарния автомобил).

2

Въпреки, че е изяснено предимството за преминаване през кръстовището, прокуратурата е неглижирала изясняването на фактите, за възможностите да бъде предотвратено ПТП със спиране от страна на товарният автомобил. По фактите за предотвратимостта на ПТП със спиране, впрочем единственото легитимно задължение за водача на товарния автомобил е да намали и да спре, при възникване на опасност, а от делото е видно, че е вместо това е навлязъл в насрещното платно и там е настъпил удар с велосипедиста. Прокурорът е приел без ясни технически заключения, че велосипедиста „…е попаднал в траекторията на движение на тежкотоварния автомобил, чийто водач въпреки усилията си обективно е нямал възможност да предотврати удара…“ В експертизата липсва на първо място категоричен технически отговор за скоростта на товарния автомобил към момента, когато за първи път е можел да възприеме велосипедиста. На следващо място, липсва технически отговор за това, какво е отстоянието в този момент на предната част на товарния автомобил от линията на пресичане на траекториите на движение на двете превозни средства, в лентата за движение на товарния автомобил, за което експертизата изобщо не е дала никакъв отговор. Посоченото в експертизата, че удара е непредотвратим е изцяло декларативно, доколкото не са подложени на сравнение дължината на опасната зона за спиране посочена като 16.36м. с размера на отстоянието на предната част на автомобила от мястото на удара, която е следвало да бъде изчислена от момента, в който водачът му е можел да възприеме за първи път велосипедиста да навлиза в кръстовището, без намерение да спира. В експертизата е посочено единствено, че дължината на опасната зона за спиране при „вероятна предполагаема скорост“ от 30 км/ч. е 16.36м., което е недостатъчно за да бъде разбран извода, че удара бил непредотвратим. Изводът, че водачът на товарния автомобил „не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП“ не следва от сравняване на отстоянието на предната част на товарния автомобил, с приетата от АТЕ опасна зона на спиране – 16.36м., доколкото липсва технически извод за параметрите на „отстоянието“ на предната част на автомобила от мястото на удара, както и от мястото, където биха се пресекли в дясната лента на пътя, траекториите на движение на двете ППС, ако водача на товарния автомобил беше изпълнил легитимното изискване за реакция при опасност – само да намали и спре в лентата си за движение.

Мястото на удара по ширина и дължина на пътя не е установено. Отстоянието на предната част, от момента когато е можел да възприеме велосипедиста, следва да бъде изяснено, както за линията на пресичане на траекториите на движение на двете превозни средства в лентата за движение на товарния автомобил (първи вариант), така и при действителното поведение на водача на товарния автомобил – с оглед данни за отклоняването в ляво на товарния автомобил до мястото на удара – в насрещното платно.

Едва тогава може да се установи, дали ударът е бил предотвратим или не, ако водача на товарния автомобил е изпълнил предписанията на закона за намаляване и спиране.

На следващо място, прокурорът е посочил, че „…възприемайки опасността, водачът на автомобила е реагирал да я избегне, намалявайки правомерната си скорост и отклонявайки тежкотоварния автомобил в лентата за насрещно движение, но колоездача движейки се по път без предимство е станал опасност за движението по пътя с предимство, предприемайки внезапно навлизане именно в този път. Негово е било задължението да пропусне движещите се по пътя с предимство, което той не е сторил, и в резултат на което е настъпил удара. Именно в непредвидимото и неправомерно поведение на колоездача се корени причината за създалата се конкретна пътна ситуация и необратимите последици от същата…“

В случая твърденията на прокурора, че делото е технически изяснено не може да бъде споделено доколкото, такъв извод не може да бъде установен от съображенията на АТЕ, че ударът е непредотвратим. Дали водачът е направил всичко необходимо за да намали 3 и да спре своевременно, следва да бъде изяснено и с оглед данните, че е извършил маневра в ляво, което подлежи на оценка за това дали, ПТП не е причинено поради допуснато друго нарушение на правилата за движение, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на последиците.

По делото не са спорни фактите за предимството на товарния автомобил в дясната част на пътя по посоката му на движение, а това дали неговият водач е направил всичко необходимо за да спре и предотврати удара, независимо от това, дали правомерно или не се е появил от велосипедиста на пътя пред него не е било доказателствено изяснявано, нито експертно обсъждано в нужната степен.

В случая водачът на товарния автомобил е отклонил автомобила в насрещното платно, където няма предимство. Там предимство имат движещите се в обратна посока автомобили, поради това, че ППС се движат в дясната половина на пътя по посока на движението си – чл.8 ал.1 ЗДвП. „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.“. Това правило е конкретно регламентирано с Чл.

15. (1)ЗДвП – „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно найвдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.”. Навлизането в насрещното платно е разрешено само при маневра изпреварване или заобикаляне, където са валидни други правила за предимство и правилност на маневрата. Водачът на товарния автомобил не може да се позовава на крайна необходимост, когато сам е създал състояние на непосредствена опасност с навлизането си в насрещната лента за движение, което изисква и поставянето на съответни задачи на експертизата.