Решение № 3831 от 15.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3831 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211100515304 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 4139 от 23.11.2021 г., постановено по гражданско дело № 46985 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав, била оставена без уважение молбата на Г. И. Д. за издаване на заповед за съдебна защита срещу К. С. Д. и отказал да издаде заповед за защита, с която по отношение на ответницата да бъдат взети мерките по мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, като неоснователна и осъдил Г. И. Д. да заплати по сметка на СРС държавна такса за производството в размер на 25 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал Г. И. Д., молител в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото с оплаквания за допуснати процесуални нарушения, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Развива подробни съображения в подкрепа на изложените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи молбата му за издаването на заповед да съдебна защита, като определи мерки за защитата му и му присъди сторените 1 деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й по развитите в нея съображения.

Претендира направени по делото разноски, като прилага списък по чл.80 ГПК, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 36782/13.06.2022 г.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К. С. Д., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, която оспорва същата като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище и моли съда да го потвърди, като й присъди сторените по водене на делото разноски.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа заявеното в отговора си на въззивната жалба становище, като моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и справедливо. Претендира разноски по представен списък, като не прави възражения във връзка с разноските, претендирани от въззивника за процесуалното му представителство по делото.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Г. И. Д. срещу К. С. Д.. Твърдял, че с ответницата са съпрузи и родители на детето П., родено на 09.11.2007 г., като помежду им било висящо производство за прекратяването на брака им, образувано по подадена от него искова молба. Твърдял, че ответницата осъществила актове на насилие спрямо него на 17.07.2021 г.; на 18.07.2021 г., на 21.07.2021 г., на 24.07.2021 г., на 25.07.2021 г., на 29.07.2021 г., на 30.07.2021 г., на 31.07.2021 г., както и на 08.08.2021 г. и на 09.08.2021 г. Твърдял, че всички тези актове на насилие са осъществени в семейното жилище на страните, като са се изразили в отправени към него от страна на съпругата му заплахи, псувни и обидни думи, които сочи, като с изключение на актовете на домашно насилие от 18, 29, 30 и 31 юли 2021 г., всички останали били извършени в присъствието на малолетната дъщеря на страните.

Към молбата си защита представил декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като нито една от тях не съдържа посочване на акта на домашно насилие от 18.07.2021 г.

2

Ответницата оспорвала молбата и молела съда да я остави без уважение.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за безспорно, че страните са съпрузи и обитават жилище в гр.

София, ж. к. „****. Като съпрузи страните попадали в кръга на лицата по чл. 3 от ЗЗДН, като молбата била подадена в едномесечния преклузивен срок и като такава била допустима.

По делото били представени писмени доказателства – две декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане на детето П.Г. Д., удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, съдебно удостоверение, изх. № 57719/11.06.2021 г., издадено от СРС по гражданско дело № 19918/2021 г.

Други относими към предмета на доказване по делото доказателства не били представени.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд, споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, като следва да се допълни с по-разширен анализ на същите писмени доказателства, в частност на представените от въззивника декларации и на представеното съдебно удостоверение по гражданско дело № 19918/2021 г. на СРС, 89 състав. Съгласно същото удостоверение, на 08.04.2021 г., по подадена от въззивника искова молба било образувано съдебното производство по посоченото гражданско дело със страни – Г. И.

Д. и К. С. Д. и предмет – иск за развод по чл. 49 от СК, съединен с небрачни искове за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето П. на бащата и за определяне на местоживеенето му при него, определяне на режим на лични отношения на майката с детето и месечна издръжка, която същата да му заплаща; за предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се в гр.

София, ж. к. ****.

В първоинстанционното производство въззивникът представил две декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН-първата със сезиращата съда молба, а втората – с уточнителна 3 молба.

В първата декларация въззивникът посочил, че ответницата осъществила актове на насилие спрямо него, изразяващи се в следното :

На 17.07.2021 г. в 12.50 часа го псувала и заплашвала със саморазправа; на 21.07.2021 г. в 21.05 часа го обиждала с „асоциален психопат“; на 24.07.2021 г. в 10.46 го обиждала с тумор, циркаджия, тъпанар, боклук, мръсна селска твар и други; на 25.07.2021 г. го обиждала с мухльо, изрод, селянин прост, токсично лайно и други; на 29.07.2021 г. в 7.20 часа го нарекла зъл помияр; на 30.07.2021 г. в 18.45 часа го нарекла селянин прост, свиня мръсна, боклук, цирей и тумор; на 31.07.2021 г. също в 18.45 часа го нарекла селянин, боклук и передаст; на 08.08.2021 г. вечерта и на 09.08.2021 г. в 21.50 часа го псувала и обиждала с лайно, лицемер долен, малоумник, циганин, цирей, глист, пиявица и други.

Уточнил, че всички случаи на вербална агресия са в семейното им жилище, като и преди това, от средата на месец март 2021 г. съпругата му му отправяла псувни, клетви, закани и обиди.

С представената допълнителна декларация уточнил, че мястото на извършване на домашно насилие на 17, 21, 24, 25, 29, 30, 31 юли и на 8 август 2021 г. е семейното им жилище в гр. София, ж. к. ****, хола, коридора и кухнята на същото жилище.

Уточнил също, че на актовете на домашно насилие от 17, 21, 24, 25 юли и на 8 август 2021 г. свидетел е дъщерята на страните П., която е малолетна. Посочил, че на 17.07.2021 г. съпругата му го обиждала с думите курвенска душичка, смотаняк, дребно гнусно същество, ненаял се смешник, пундьо, изрод, свиня мръсна, селянин прост и други. Бил псуван на майка и съпругата му заявила намерение за смяна на патрона и го заплашила, че ще изхвърли всичките му вещи. Заплашила го също, че ще го изкара принудително от семейното жилище. На 08.08.2021 г. съпругата му също му отправила обидни думи.

Във въззивното производство не са ангажирани други относими доказателства за твърденията на страните, като от твърдения им е видно, че въззиваемата е ответник по гражданско дело № 46988/2021 г., по описа на СРС, 149 състав, което е с предмет защита на дъщерята на страните П.Г. Д. от домашно насилие, упражнено над нея от страна на К. Д., което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Между страните не е спорно, че част от сочените актове на домашно насилие са твърдените процесни актове на домашно насилие, осъществени в присъствието на малолетната П..

4

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните правни изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.

На първо място следва да се отбележи, че въззивникът не е проявил необходимата процесуална активност и не е ангажирал доказателства чрез разпит на присъствалата според твърденията му при осъществяване на актовете на домашно насилие на датите 17, 21, 24, 25 юли и на 8 август 2021 г. дъщеря на страните, поради което по отношение на тези дати декларациите му не се ползват с формална доказателствена сила и не могат, при условията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да послужат за издаване на заповед за защитата му. Доводите в жалбата относно причините за този процесуален пропуск са неоснователни. В специалния закон – ЗЗДН, както и в процесуалния закон – ГПК, намиращ приложение по силата на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН за неуредените в него въпроси, няма изрично изискване за възрастта на свидетелите като основание за допускането им до разпит. Действително, съдът разяснява на свидетелите отговорността им при лъжесвидетелстване, като свидетелят обещава да каже истината. Горното обаче не изключва провеждането на разпит на малолетен свидетел, ако показанията му са нужни за изясняването на обективната истина по делото. В този случай, съдът чрез експертиза установява възможността на малолетния правилно да възприема и възпроизвежда фактите, като вместо да му разяснява отговорността за лъжесвидетелстване, го предупреждава за необходимостта да заяви пред съда истината, след което според възрастта си свидетелят също обещава да говори истината. На малолетния свидетел не се допуска задаването на подвеждащи или объркващи въпроси, той не се подлага на разпит от страните, които могат да задават въпросите си само чрез съда, като в отделни случаи разпита на свидетеля може да се проведе извън сградата на съда от определено от съда лице, като същият се наблюдава от съда и страните, без те да се намират в едно помещение със свидетеля (например при разпит в „синя стая“). Малолетният свидетел не участва в други процесуални действия като очна ставка например. В случая, въззивникът е посочил, че низходящата им П. (която е навършила 14-годишна възраст 19 дни след проведеното съдебно заседание в първоинстанционния съд) е присъствала на тези актове на домашно насилие, но е възразил срещу разпита й по делото, което е причината показанията й да не бъдат събрани и ползвани по делото. Така твърденията му за тези актове на насилие останали недоказани.