Решение № 260345 от 23.02.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260345 23.02.2021 г. гр. Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 5871 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „АГЕНЦИЯ

ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Д.К.К. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, оспорени по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС. Предявени са и евентуални осъдителни искове за същите суми.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с която се оспорват исковете.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.02.2018 г. между „***“, в качеството на кредитор, и Д.К.К., в качеството на кредитополучател, е подписан договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** (за краткост Договора), по силата на който дружеството се задължава да предостави на К. сумата от 15 000 лева. На същата дата сумата от 14 475 лева (приспаданата е такса ангажимент в размер на 525 лева) е преведена по банкова сметка *** К. с посочено основание „съгласно договор PLUS-***“.

Страните постигат съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия ще бъде платена директно на застрахователя. Застрахователната премия е в размер на 5400 лева и е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, застрахователното покритие се прекратява автоматично, поради което за периода от 20.10.2018 г. по задължението не са начислявани месечни застрахователни премии, съответно не се претендират от ищеца.

Според Договора годишният процент на разходите е 16,11, а лихвеният процент – 13,93. Общата стойност на плащанията по Договора е 30 332,16 лева. Кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2026 г. на 96 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 315,96 лева, при първа погасителна вноска 20.03.2018 г., съгласно погасителен план, посочен в Договора, в който е отразен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на кредита е 20.02.2026 г.

Според чл.5 от Условия по Договора при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, т.е. върху главницата и върху възнаградителната лихва.

Според същата разпоредбата, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Според чл.27 от Условия по Договора кредиторът може незабавно след сключване на Договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по него на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласие от кредитополучателя.

По кредита са платени суми от ответника в общ размер на 2229 лева (последното са платени 650 лева на 09.10.2018 г.), с които са погасени задължения по: главница по вноски с дати на падеж 20.03.2018 г. – 20.08.2018 г. и частично по вноска с падеж 20.09.2018 г.; лихва по вноски с дати на падеж 20.03.2018 г. – 20.09.2018 г.; застраховки по вноски с дати на падеж – 20.03.2018 г. – 20.10.2018 г.

На 08.04.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД между „***“ ЕАД и дружеството ищец, по силата на който вземането, произтичащо от Договора, е прехвърлено в полза на дружеството ищец изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Ищцовото дружество разполага с изрично пълномощно от цедента „***“, универсален правоприемник на „***“ ЕАД, за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

На ответника е изпратено уведомление за извършената цесия, което е получено от нейния баща на 17.04.2019 г. Въпреки това, на К. е изпратено второ уведомление за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, което е получено лично от нея на 21.11.2019 г.

Кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, т.е. от 21.11.2019 г.

Кредиторът подава на 03.07.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу К., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на РС – Бургас. На 06.07.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** за сумата от 1434,95 лева главница по Договора, за сумата от 3594,96 лева договорна лихва за периода 20.10.2018 г. – 20.06.2020 г., за сумата от 1682,67 лева обезщетение за забава, дължимо за периода 21.10.2018 г. – 12.03.2020 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Тъй като постъпва възражение от длъжника против заповедта, дружеството предявява установителни искове, по които е образувано настоящото производство.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза размерът на използвания шрифт в Договора, условията по Договора, застрахователния сертификат и общите условия към застраховката е 11,5 пункта.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване главни установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в условията на евентуалност осъдителни искове по чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Установи се, че длъжникът е уведомен за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез своя баща, като договорът за цесия не изисква съгласие на длъжника за сключването му, защото той не е страна по него.

Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ответникът по делото е уведомена от цесионера за цесията, но действащ като пълномощник на стария кредитор, т.е. К. узнава точно кое свое задължение към кой кредитор е прехвърлено.

Тъй като ответникът твърди в отговора на исковата молба, че договорът за цесия е симулативен, то съдът й указа, че в нейна тежест е да го докаже, което не бе сторено в процеса.

Обстоятелството дали Договорът е подписан от лице, което няма представителна власт по отношение на кредитора, е ирелевантен за спора, тъй като кредидодателят е търговец и по отношение на него важи презумцията на чл.301 от ТЗ, т.е. търговецът потвърждава действията, извършени от негово име.

Все в тази връзка не подлежи и на изследване въпросът дали писмо изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-*** е подписано от изпълнителен директор на дружеството ищец или не. Поради горните мотиви не подлежи на изследване и въпросът дали подписалите приложението към договора за цесия лица имат представителна власт по отношение на цедента и цесионера, тъй като последните не се противопоставят на сделката.

В Договора се съдържа клауза, според която с полагането на подписа върху документа, К. декларира, че е получила посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената от нея банкова сметка. К. не оспорва, че е подписала Договора. Тя също така декларира, че е получила преддоговорна информация в съответствие със ЗПК – стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е приет като доказателство по делото.

Установи се, че Договорът не е сключен при общи условия, поради което и такива не следва да се представят. Неразделна част от Договора са „Условия по Договора“, като всяка страница от тях е подписана от ответника.

Безспорно се установи, че длъжникът е получила сумата от 14 475 лева, която следва да й бъде предадена след приспадане на такса ангажимент.

Според Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г. на съда на ЕС в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Въпреки това в погасителния план по Договора е отразено как се намалява главницата след изплащане на всяка погасителна вноска.

В Договора ясно е отразено какви задължения се включват във всяка погасителна вноска. ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора като сума. Според разпоредбата на пар.1, т.4 от ДР на ЗПК „лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

Ето защо ясно е, че лихвеният процент по Договора от 13,93 е на годишна основа и представлява възнаграждение за кредитора. В случая той е уговорен като постоянен, а не като променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен размерът му, което е сторено в

Договора. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9а от ЗПК.

Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК не е равнозначно на погасителен план

– неразделна част от Договора при неговото сключване със съдържание, изискуемо съгласно чл.

11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно изявление на кредитора – извлечение по сметка, дължимо от него по искане на кредитополучателя по време на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване. Погасителният план е част от Договора и съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване на чл.

11, ал. 1, т. 11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.

Договорът урежда правото на потребителя да се откаже от него, срока, в който това право може да бъде упражнено, и други условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. В Договора е посочен и размерът на лихвеният процент на ден.

На следващо място, в тежест на ответника е, и това й бе указано с доклада по делото, да докаже, че е настъпило застрахователно събитие по застраховка „защита на плащанията“, респективно ищецът е получил плащане по тази застраховка. Такива доказателства по делото не бяха събрани.

Неоснователни са доводите, наведени в отговора на исковата молба за липса на яснота относно методиката на определяне на лихвения процент, както и че поради липсата на задължителни реквизити съгласно ЗПК, потребителят не можел да прецени икономическите последици от договарянето по смисъла на чл. 143, т. 18 от ЗЗП.

Уговорките, които определят основния предмет на Договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл.

145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора.