Определение № 3463 от 20.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3463 гр. София, 20.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002902028 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от ответника и третото лице - помагач по делото, срещу въззивното решение № 65/11.04.2024г. по в.гр.д. № 70/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 148/30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 28/2023 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, и вместо това е признато за установено, че Н. Л. М. има вземане от неустойка от „Устра-Холдинг“ АД в размер на сумата от 50 000 евро, дължима съгласно пункт 4 от договор от 16.08.2019 г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот, за неизпълнение на задължението за построяване на жилищна сграда със смесено предназначение в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали, ***, и въвеждането й в експлоатация в 36-месечен срок от подписване на нотариалния акт, предвиден в пункт 3 от същия, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК под № 525/15.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1399/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Първата касационна жалба е подадена от „Устра холдинг“ АД, чрез процесуалния пълномощник на дружеството – адв. Т. Б., срещу гореописаното решение № 65/11.04.2024г. по в.гр.д. № 70/2024г. на Апелативен съд – Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че срокът по договора не е спирал да тече, тъй като е приравнил 1 уговорените „форсмажорни обстоятелства“ по пункт 3.2 от договора с понятието „непреодолима сила“ по чл. 306 ТЗ и с оглед тълкуването на клаузата е счел, че измерените валежи и температури в района на Кърджали не били нещо необичайно и непредвидимо. Счита, че горното е необосновано, като съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 50 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при извършване на СМР на открито, и за посочените части от периода е действала и нормативна забрана за работа на обекта. Жалбоподателят поддържа, че са незаконосъобразни и мотивите на съда, че не е налице забава на ищцата като кредитор поради неоказване на съдействие, тъй като са й изпращани многобройни писма за предприемане на действия, както във връзка с поправката на нотариалния акт, така и относно подписването на пълномощно.

Касаторът твърди и че в противоречие с материалния закон, въззивният съд е приел, че клаузата за неустойка е действителна, а не нищожна, като е и отказал намаляването й поради прекомерност на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

Сочи, че съдът е преценил критериите формално и не е съобразил, че клаузата за неустойка не изпълнява пропорционално функциите си. Поддържа и че е налице съществено процесуално нарушение на чл. 269, ал. 2 ГПК, тъй като без да е сезиран с такива доводи, въззивният съд е обсъждал съдържанието на клаузата на чл. 3.2 от договора. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на исковите претенции.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси:

1. „Докъде се простира възможността съдът да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се подменя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните, и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД, подлежат само неясните и двусмислени уговорки?“;

2. „Следва ли съдът да извърши преценката си относно съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави само въз основа на критериите, посочени в Тълкувателно решение на ВКС № 1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., или следва да вземе предвид и конкретните обстоятелства по делото?“, който въпрос поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №122/18.07.2019г. по гр.д. №3238/2018г., 4 г.о., решение №50047/18.01.2024г. по т.д. №2341/2021г., 2 т.о.;

3. „Въпросът за приложението на чл. 92 ЗЗД, респ. за основанията, при които неустойката може да бъде намалена поради прекомерност?“, за който сочи, че е разрешен в противоречие с решение № 122/18.07.2019г. по гр.д.

№3238/2018г., 4 г.о., решение №234/17.11.2016г. по гр.д.№ 1856/2016г., 3 г.о.;

4. „По въпроса за правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка?“ се поддържа, че съдът не се е 2 съобразил с Тълкувателното решение по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по тази касационна жалба – Н. Л. М. оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 13.09.2024г., подаден чрез процесуалния й пълномощник – адв. Д. Д.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване и да й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 960 лв.

Втората касационна жалба е подадена от „СР БИЛД“ ООД - третото лице – помагач, чрез процесуалния му пълномощник – адв. Т. Б., срещу решение № 65/11.04.2024г. по в.гр.д. № 70/2024г. на Апелативен съд – Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Твърди, че има интерес от обжалване поради установителното действие на решението в отношенията му с ищцата М.. Сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че Н. М. не е дала съгласие по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗЗД за заместването на „Устра Холдинг“ АД от „СР БИЛД“ ООД като длъжник. Поддържа и че неправилно въззивният съд е клаузата по пункт 3.2 от договора и е приел, че измерените валежи и температури в района на Кърджали не били нещо необичайно и непредвидимо, т.е. не отговаряли на изискването за форсмажорни обстоятелства. Счита, че изводът е необоснован, като съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 50 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при извършване на СМР на открито, и че за посочените части от периода е действала и нормативна забрана за работа на обекта. Жалбоподателят поддържа, че са незаконосъобразни и мотивите на съда, че не е налице забава на ищцата като кредитор поради неоказване на съдействие, тъй като са й изпращани многобройни писма за предприемане на действия, както във връзка с поправката на нотариалния акт, така и относно пълномощното. Касаторът твърди и че в противоречие с материалния закон, въззивният съд е приел, че клаузата за неустойка е действителна, а не нищожна, както и е отказал намаляването й поради прекомерност на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че съдът е преценил критериите формално и не е съобразил, че клаузата за неустойка не изпълнява пропорционално функциите си. Поддържа и че е налице съществено процесуално нарушение на чл. 269, ал. 2 ГПК, тъй като без да е сезиран с такива доводи, въззивният съд е обсъждал съдържанието на клаузата на чл. 3.2 от договора и е приел разширителното й тълкуване. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, отмяната му и отхвърляне на исковите претенции.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът „СР БИЛД“ ООД сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал.1, т. 1 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси:

1. „Докъде се простира възможността съдът да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се подменя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки 3 между страните, в това число и ясните, и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД, подлежат само неясните и двусмислени уговорки?“, който сочи, че е разрешен в противоречие с практиката по решение № 50112/18.10.2022г. по т.д.№ 1247/2021г., 1 т.о. на ВКС и др..

2. „Следва ли съдът да извърши преценката си относно съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави само въз основа на критериите, посочени в Тълкувателно решение на ВКС № 1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2009г., или следва да вземе предвид и конкретните обстоятелства по делото?“, който въпрос поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №122/18.07.2019г. по гр.д.№ 3238/2018г., 4 г.о., решение № 50047/18.01.2024г. по т.д. №2341/2021г., 2 т.о.;

3. „Въпрос за приложението на чл. 92 ЗЗД, респ. за основанията, при които неустойката може да бъде намалена поради прекомерност?“, за който сочи, че е разрешен в противоречие с решение № 122/18.07.2019г. по гр.д.

№3238/2018г., 4 г.о. на ВКС, решение №234/17.11.2016г. по гр.д. №1856/2016г., 3 г.о. на ВКС;

4. „По въпроса за правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка?“ се поддържа, че съдът не се е съобразил с ТР по т.д. №1/2013г. на ОСГТК.

Ответникът по тази касационна жалба – Н. Л. М. оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 13.09.2024г., подаден чрез процесуалния й пълномощник – адв. Д. Д.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване и да й бъдат присъдени разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационните жалби са подадени от легитимирани страни, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, и са процесуални допустими.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Апелативен съд – Пловдив е приел, че е сезиран с иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД.

Счел е, че не се спори, че по ч.гр.д № 1399/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 525/15.11.2022 г., с която е разпоредено длъжникът „Устра-холдинг“ АД да заплати на Н. Л. М. сумата от 50 000 евро главница, ведно със законната лихва и разноски, подадено е възражение по чл.

414 ГПК, и исковата молба е в срока, даден с указанията на съда.

Въззивният съд е приел, че не се спори, че между страните е сключен договор от 16.08.2019 г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот, обективиран в н.а. № 24, т. 3, рег. № 10546, н.д. № 414/2018 г., съгласно който ищцата е учредила на „Устра-холдинг“ АД правото да построи върху описания поземлен имот жилищна сграда със смесено предназначение по одобрен архитектурен проект, включваща самостоятелни обекти, подробно описани в 4 пункт 1.1 от договора, като си е запазила правото на строеж и изключителна собственост след построяването на десет обекта, описани в пункт 2 от договора, които ответното дружество се е задължило да построи със свои средства, труд и материали и изцяло за своя сметка. Задължението съгласно пункт 3 от договора трябвало да бъде изпълнено в срок от 36 месеца, считано от датата на подписване на нотариалния акт, в който срок ответникът е трябвало да построи описаната сграда, в т.ч. обектите, върху които ищцата си е запазила правото на строеж, и да снабди имота с удостоверение за въвеждането му в експлоатация /акт обр. № 16/. Посочил е, че е уговорено, че при забава или спиране на строителството поради причини, не можещи да се вменят във вина на приемателя поради форсмажорни обстоятелства, срокът за строителство спира да тече до момента на отпадане или отстраняване на причините, а при тези условия срокът за строителство се продължава автоматично с толкова, с колкото е продължила забавата или спирането, като страните могат да договорят писмено и нов срок за строителство /пункт 3.1 от договора/. Апелативният съд е приел, че в пункт 3.2 от договора е дефинирано понятието „форсмажорни обстоятелства“ като всяко събитие или явление извън контрола на която и да е от страните по договора, което е било непредвидимо, или ако е предвидимо, е било неизбежно, възникнало след влизането в сила на този договор, като например наводнение, пожар, земетресение или друго природно бедствие, епидемии, бунт, войни, ембарго /катастрофи и производствени аварии, несвързани със СМР, извършвани от приемателя на строителната площадка/ или други ограничения, наложени от правителствени органи, като при настъпване на някое от гореописаните обстоятелства сроковете за изпълнение се удължават до тяхното отстраняване или приключване, ако за страните има интерес от изпълнението, като при липса на интерес от изпълнението и настъпване на някое от посочените обстоятелства страните си дължат връщане на полученото. Въззивният съд е посочил, че е уговорено в пункт 4 от договора, че при неоснователно забавяне на строителството от страна на приемателя след уговорения срок той дължи неустойка на учредителя в размер на 50 000 евро. Съдът е отчел, че с договор от 10.10.2019 г., сключен с н.а. № 137, т. 3, рег. № 13683, н.д. № 526/2019 г. на нотариус Даниела Г., „Устра-холдинг” АД е продало на „СР билд” ЕООД правото на строеж за жилищна сграда, като последното се е задължило да спази всички уговорки.