Решение № 58 от 18.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Бургас, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100500519 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивна жалба с вх.

№44598/30.11.2022г. по описа на БРС, коригирана с молба с вх.

№8288/10.05.2023г. по описа на БОС, подадена от „Халачев Трейд Тръст“ ООД, ЕИК 201079539, представлявано от управителя М.Д. срещу Решение №2159/07.10.2022г. по гр.д. №6083/2021г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил предявените от „Халачев Трейд Тръст“ ООД, ЕИК 201079539 срещу Г. А. А., ЕГН ********** искове за установяване в отношенията помежду им, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание от наследодателя на ответника А.Ж. А., ЕГН 4609270622, починал на 29.11.2015г. на притежавания от М.М.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН ********** в условията на СИО недвижим имот, а именно *** към ***, находящи се в *** за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. и сумата от 528 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.12.2017 г. до 29.04.2020 г., които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на сключения между него и М.М.Д. и Д.Д.Д. договор за цесия от 15.04.2010 г. и анексът към него от 16.04.2010г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 2577/10.11.2020г., изменена с Разпореждане № 2563/28.02.2022 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата се съдържат оплаквания срещу постановеното от Районен съд Бургас съдебно решение, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са твърдения, че до момента на освобождаване на процесното таванско помещение – 28.07.2019г. помещението се е ползвало 1 от ответника и съответно от неговия наследодател. Изтъква се, че с нарочна молба пред районния съд бил поискан разпит на свидетели по делегация в СРС – на лицата М.Д. и М.Г.Д., но съдът необосновано не се е произнесъл по нея. Излага, че представената по делото фактура, послужила като основание за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, не е оспорена от ответника, същият е оспорил единствено обстоятелства във връзка с ползването на помещението и съобразно практиката на ВКС същата представлява доказателство за задължаването по нея като съдът бил длъжен да я приеме без да обсъжда въпроса дали има валидна цесия. Сочи, че видно от приложените два броя изпълнителни листи по други дела с предмет обезщетение за лишаване ползването от същото таванско помещение – от бащата на ответника, е видно, че същият е ползвал въпросното таванско помещение за периода от 2006г. до 2010г. Навежда, че обясненията, дадени от ответника по реда на чл. 176 от ГПК имат характер на свидетелски показания и доколкото са в обратна насока на изпълнителните листи следва да не бъдат кредитирани. Намира, че след като представената по делото фактура не е оспорена от ответника и същият е дал неверни показания по делото следва изводът, че предявените искове са основателни. Посочва, че по делото са представени влезли в сила съдебни решения, по които бащата на ответника е осъден за друг период за ползването на таванското помещение – гр.д.

№775/2015г. на БОС, гр.д. №2413/2011г. на БОС и гр.д. №873/2012 на БОС, за които се отнасят приложените изпълнителни листи. Оспорва извода на съда, че извършената между ищеца и праводателите му цесия е невалидна. Оспорва и настъпването на погасителна давност на вземанията, доколкото фактурата е издадена на 31.12.2017г., т.е. не е изтекъл петгодишния срок.

По същество се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Претендират се разноски. Направено е доказателствено искане за разпит на двама свидетели по делегация.

На основание чл. 263, ал. 1 от ГПК препис от въззивната жалба е изпратен за отговор на ответната страна чрез ЕПЕП като съобщението е получено на 23.05.2023г. В законоустановения срок липсва постъпил отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът не се явява, въззиваемият се явява лично и изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, както и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищцовото дружество е издадена Заповед за изпълнение №2577/10.11.2020г., изменена с Разпореждане № 2563/28.02.2022 г. по ч.гр.д.

5313/2020г. на РС Бургас срещу ответника Г. А. А. за сумите от 2400лв.главница, дължима съгласно фактура №20-30.12.2017г., обективираща задължение за заплащане на дължимо обезщетение за наем за ползване от 2 наследодателя на длъжника А.Ж. А. за таванско помещение №21 за периода м. януари – м. декември 2014г. и сумата от 528 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 30.12.2017г. до 29.04.2020г., което вземане е прехвърлено от кредиторите по него М.М.Д. и Д.Д.Д. в полза на „Халачев Трейдер Тръст“ ООД с договор за цесия от 15.04.2010г. и анекс към него, както и сумата от 58,56лв. – разноски. Същата е била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е обусловило и правният му интерес от предявяване на разглежданите установителни искове.

В депозирана в изпълнение на дадените от заповедния съд указания искова молба са изложени следните твърдения: Д.Д.Д. и М.М.Д. били собственици на ***, находящи се в ***, ведно с ***. На 16.08.2006г. бил извършен въвод във владение на бащата на ответника А.Ж. А. /починал на 29.11.2015г./ в ***, *** и таванско помещение № 20 като последните били обединени в едно общо помещение от Д.Д.Д. и М.М.Д.. От този момент собственото на сем. Добреви помещение № 21 се ползвало от бащата на ответника, като претенцията в настоящото производство касаела конкретно периода от м.01.2014г. до м.12.2014г. Предвид неоснователното ползване от бащата на ответника, последният по силата на наследственото правоприемство, дължал на собствениците обезщетение в размер от 2400 лева, изчислено на база месечния наем за ***. С покана от 25.03.2010г., получена от А.Ж. А. на 29.03.2010г., същият бил поканен да заплати на Д.Д.Д. и М.М.Д. дължимите суми за ползването без основание на помещение № 21, включително и за периода от м.01.2014г. до м.12.2014 г. След като задължението не било изпълнено, Добреви прехвърлили своето вземане към А.Ж. А. в размер от 2400 лева, представляващо обезщетение за ползване от А.Ж. А. без основание на *** за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. на ищеца по настоящото дело по силата на договор за цесия от 15.04.2010 г. и анекс от 16.04.2010г., като била издадена и Фактура № 20/30.12.2017г. А.Ж.

А. приживе бил уведомен за прехвърляне на вземането. След смъртта на А.Ж.

А. на 29.11.2015 г., задълженията му за периода от м.01.2014г. до м.12.2014 г. били наследени от единствения му наследник – ответникът по настоящото дело Г. А. А.. С оглед на това е поискано осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание от наследодателя на ответника А.Ж. А. на притежавания от М.М.Д. и Д.Д.Д. в условията на СИО недвижим имот, представляващ *** към *** за периода от м.01.2014 г. до м.12.2014 г. и сумата от 528 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.12.2017 г. до 29.04.2020 г., които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на сключения между него и М.М.Д. и Д.Д.Д. договор за цесия от 15.04.2010 г. и анексът към него от 16.04.2010г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна Г. А., е депозирала отговор, подаден чрез пълномощник адв. Т., в който е оспорила исковата претенция като неоснователна и е изложила подробни съображения.

Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

Съдът намира, че така предявените искове са с правна квалификация чл.

415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 вр. чл. 59 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вместо възприетата от първоинстанционния съд чл. 415 ал. 1 т. 2, вр чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, но промяната на същата не се отразява на фактите, които районният съд е указал, че следва да бъдат установени в процеса, както и на разпределената от него доказателствена тежест, поради 3 което настоящата поправка се прави само с оглед прецизност.

В подкрепа на твърденията си, страните са представили писмени доказателства. От анализа на същите се установява, че М. и Д.Д. са били признати за собственици на жилище, строено на държавно място от ЖСК „Агалина“, а именно апартамент №21, находящ се в гр. Бургас, ул.

„Шейново“ №46, ведно с таванско помещение №21 /Нотариален акт № 131/05.09.1994 г. по нот. д. № 6704/1994 г. на нотариус при РС – Бургас/.

Ответникът е собственик на апартамент №20, находящ се на същия адрес, ведно с прилежащото му таванско помещение №20 по силата на наследствено правоприемство от баща му А.Ж. А., починал на 29.11.2015г. / Нотариален акт № 30/05.11.1996 г. по нот. д. № 6704/1996 г. на нотариус М. Илчева РС – Бургас, удостоверение за наследници/. Не е спорно между страните, че от страна на сем. Добреви е било извършено сливане на двете тавански помещения – съответно №20 и №21. С протокол за въвод от 16.08.2006г. А.А. е въведен във владение в апартамент №20 и таванско помещение №20 като на заварения държател – трето лице наемател е предоставен срок да освободи помещението.

По делото са представени и два броя договори за цесия от 15.04.2010 г., идентични по съдържание, единият от които сключен между дружествотоищец, в качеството на цесионер и М.М.Д., в качеството на цедент, а другият между ищеца, в качеството на цесионер и Д.Д.Д., в качеството на цедент.

Съгласно същите вземането на цедентите срещу А.Ж. А. в размер на 18000 евро – обезщетение за ползване на *** към ***, находящи се в *** за периода от 18.06.2006 г. до 25.03.2010 г. се прехвърлят на ищеца.

По делото са представени и два броя анекси към цесионните договори от 16.04.2010г. отново поотделно сключени от ищцовото дружество, като цесионер, с М.М.Д. и с Д.Д.Д. като цеденти. Съобразно предмета на същите в полза на ищеца се прехвърлят всички вземания срещу А.Ж. А. за обезщетение за ползване на *** към ***, находящи се в *** възникнали „за напред“ след 25.03.2010г.

Спорният по делото въпрос е дали ищецът е успял да докаже наличието си на облигационно вземане спрямо ответника.

В конкретния случай от представените по делото цесионни договори и анекси не може да се направи извод, че ищецът е придобил претендираните вземания. Правилно районният съд е приел, че в случая се касае за вземания, които не съществуват към момента на прехвърлянето им. Съгласно практиката на ВКС предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Това се извежда от правилото на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание като предмет на цесионната сделка не могат да бъдат неиндивидуализирани вземания. В този смисъл и Решение №196/22.11.2018г. по гр.д. №3871/2017г., IV г.о. на ВКС.