Решение № 269 от 06.04.2023, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Стара Загора, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Ж. М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20225530100664 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът Н. Н. С. твърди в исковата си молба, че след проведен търг по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2014 г. по изп.д.№ 20/2014 г. на ЧСИ Яна Г., вписано в Агенцията по вписванията с вх.№ 6578, т.XVIII, №168 от 20.06.2014 г. п.98669,98673, бил собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 8850.520.277, находящ се в гр.Стара Загора, ..., с площ от 327 кв.м., трайно предназначение на имота-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, заедно с реално построената в имота сграда с идентификатор ***, с площ 60 кв.м, брой етажи – 2, с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна. На 20.07.2015 г. ЧСИ Яна Г. извършила предаване на владението на имота на ищеца, за което бил съставен протокол за принудително отнемане на недвижим имот от същата дата. В постановлението било отбелязано, че било предадено владението на ищеца и е отстранен досегашният владелец Д.

М. Й., който обаче реално останал във владение на имота. Ответникът подал искова молба пред Районен съд - Стара Загора, в която се твърдяло, че е собственик на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 21 кв.м на един етаж с предназначение хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 31 кв.метра на един етаж с предназначение: постройка на допълващо застрояване, и двете сгради разположени в поземлен имот с идентификатор 8850.520.277, собственост на Н. Н. С. /след продажба от ЧСИ/, находящ се в гр.Стара Загора ..., които сгради бил получил по наследство от дядо си - Й. М. П., починал на 16.06.2011 г. За да се легитимира като собственик, към исковата молба приложил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 87 том V рег.№ 4607 1 дело № 304 от 2017г., съставен на 22.08.2017г. от нотариус П. И., вписан под № 308 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Стара Загора. В петитума на исковата молба молил съда да осъди ищеца да му предаде владението и собствеността на посочените по-горе имоти - сгради, както и да бъде осъден да му заплати обезщетение за лишаване от правото на ползване. По така подадената искова молба било образувано гр.дело № 309/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. С решение № 278 от 25.02.2020 г. по гр.д. № 309/2018 г. по описа на PC - Стара Загора бил отхвърлен предявеният иск за признаване за установено, че ответникът е собственик на двете сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор 8850.520.277 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес в гр. Стара Загора ..., а именно сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 21 кв.м на един етаж с предназначение хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 31 кв.метра на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване и осъждане на ищеца да предаде владението върху същите сгради на ищеца, като неоснователен. С решение № 951 от 05.08.2020 г. за поправка на явна фактическа грешка по същото дело PC - Стара Загора се произнесъл с диспозитив, с който отхвърлил предявените искове за присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване върху посочените по-горе имоти като неоснователни. По подадена от ответника въззивна жалба срещу решението на Старозагорския районен съд, с което бил отхвърлен предявеният от него иск за собственост върху сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, Окръжен съд - Стара Загора постановил решение № 260090 от 27.11.2020 г. по въззивно гр.дело № 3249/2020 г., с което потвърдил решението на СтРС в тази част. По подадена до ВКС касационна жалба с определение № 185 от 28.04.2021 г. по гр.дело № 1239/2021 г., I гражданско отделение на ВКС се произнeсъл, че не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 260090 от 27.11.2020г. на Старозагорския окръжен съд. Решението на Старозагорския районен съд по гр.д. 309/2018 г., с което бил отхвърлен искът за собственост на Д. М. Й. върху описаните по горе сгради, влязло в законна сила на 18.04.2021г. След влизане в сила на решението ищецът отправил покана до ответника, връчена чрез ЧСИ Иван Стръмски, в седемдневен срок от получаване на поканата да освободи заетите от него помещения, на която ответникът не подал писмен отговор и не върнал ключовете за външната врата. Посочените сгради нямали самостоятелно предназначение, а били построени и предназначени да обслужват недвижимия имот, предмет на публична продан.

Същите не представлявали самостоятелен обект за собственост и били принадлежност към сградата, към която били прикрепени, затова за тях била приложима разпоредбата на чл.92 от ЗС /респ.чл.98 от ЗС/. Решението на съда, тъй като било за отхвърляне на иска, а не за признаване на собственост, не можело да бъде вписано в Агенция по вписванията по силата на чл.11 и чл.12 от Правилника за вписванията. В кадастъра и в Община Стара Загора, служба „Местни данъци и такси“ също отказали по силата на мотивите на съдебното решение да се отпише като собственик Д. М. Й. и да се впише като нов собственик Н. Н. С..

Ответникът към момента продължавал да се води собственик на двете постройки, описани 2 по-горе, и по силата на издадения констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение на нотариус П. И.. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж, и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 31 кв.метра на един етаж с предназначение: постройка на допълващо застрояване, и двете разположени в поземлен имот собственост на Н. Н. С. с идентификатор 8850.520.277 по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед РД18-73/19.11.2007г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр.Стара Загора ..., на основание чл.92 и чл.98 от ЗС, като му предаде владението и собствеността на същите.

Моли съда, на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 87, том V, рег.№ 4607, дело № 304 от 2017 г., съставен на 22.08.2017г. от нотариус П. И.. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответникът Д. М. Й. оспорва предявения иск. По отношение на процесните сгради ответникът разполагал с титул за собственост, представляващ нотариален акт, издаден в полза на ответника след извършена проверка на наличието на основанията за придобиване на процесните имоти от него по силата на настъпило наследствено правоприемство и по силата на давностно владение, встъпвайки в права като наследник на дядо си - покойния жител на град Стара Загора - Й. М. П., бивш собственик на УПИ /дворното място / и на всички построени в миналото сгради върху него. От правна страна била налице изначална липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, доколкото същият очевидно не бил собственик на имотите, предмет на ревандикация по заявената искова претенция по иска с правно основание в чл.108 от ЗС. Ответникът бил придобил имотите, предмет на ревандикация, по силата на наследствено правоприемство и по осъществено давностно владение, продължило повече от 5 години, в качеството си на добросъвестен владелец на имотите, което важало и за основната сграда в имота. Имотите били данъчно декларирани съгласно закона и в предвидените срокове и били предмет на последователно данъчно облагане още от дата на признаване на правата на собственост върху имотите. Ищецът се позовавал на права, произтичащи от постановление за възлагане на недвижим имот след осъществена публична продан, извършена по изп.дело № 20/2014 година от ЧСИ Яна Г., както и на осъществено предаване на владението върху УПИ и основна сграда върху имота, без вписване на имотите, предмет на настоящата ревандикация. Така посоченото постановление за възлагане на недвижим имот не било годен титул за собственост върху процесните имоти в полза на ищеца. Постановлението за възлагане на друг имот не пораждало право на собственост за ищеца по отношение на процесните недвижими имоти.

От съществено значение било от правна страна и обстоятелството, че ищецът се позовавал и на влязло в законна сила решение № 278 от 25.02.2020 година, постановено по гр.дело № 309/2018 година по описа на Районен съд - Стара Загора. Така посоченият съдебен акт също не пораждал каквито и да е права за ищеца като решение, постановено по установителни искове. Така посоченият съдебен акт не бил задължителен за съда при проверка за 3 наличието на предпоставките за уважаване на ревандикационния иск, предявен от ищеца. Не била налице и втората кумулативно изискуема предпоставка - не била налице пасивната легитимация по иска, доколкото ответникът владеел и ползвал имота на валидно правно основание - в качеството си на собственик на имотите, с права, възникнали по силата на наследствено правоприемство, а също и при осъществяване на непрекъснато и несмущавано давностно владение върху имотите, считано от дата на смъртта на наследодателя му и до настоящия момент. При липсата на законово изискуемите предпоставки не били налице основанията за уважаване на иска за установяване на собственост и за предаване на владението по смисъла на чл.108 от ЗС, поради което тази искова претенция следвало да се отхвърли като неоснователна и изцяло недоказана. При отхвърляне на основната искова претенция не следвало изобщо да се разглежда и искът по чл.537,ал.2 от ГПК, доколкото същият иск нямал самостойно значение и било недопустимо самостоятелното му разглеждане. В хода на приключилото производство по гр.дело № 309/2018 година по описа на PC - Стара Загора нямало произнасяне за отмяна на същия нотариален акт, а също не били предявени насрещни искания от настоящия ищец, поради което не било прекъсвано и протичането на давностните срокове по отношение своене на имотите от ответника. Не били налице и основанията за твърдяното от ищеца придобиване на имотите по приращение, визирани в чл.92 от ЗС /респ. - по чл.98 от ЗС/. Напълно неправилно и недоказано било твърдението на ищеца, че двата имота не представлявали сгради и имоти със самостоятелно предназначение, били обслужващи основната сграда, поради което и не били включени и описани и оценени при провеждане на публичната продан и в последствие - при съставяне, издаване и връчване на постановлението за възлагане на имота от страна на ЧСИ. Касаело се за годни обекти на правото на собственост, отделни и различни от основната сграда в имота, които имали съответно - предназначение за жилищно ползване и за технически нужди гараж, хангар - депо и техническа пристройка. Същите били отдавани под наем и били ползвани самостоятелно. По отношение на същите недвижими имоти имало и приключило производство по административен спор, разрешен от състави на Административен съд Стара Загора с влезли в законна сила съдебни актове, с които по несъмнен начин била установена законността на построяването им, респ. годност от техническа гледна точка, както и построяването и експлоатацията им в съответствие със строителните правила и норми.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е осъдителен иск за защита правото на собственост с правно основание чл.108 от ЗС. Искът по чл.108 от ЗС представлява претенция на носителя на вещното право за връщане на вещта от лицето, което неоснователно я владее или държи. Целта на защитата е да върне фактическата власт на титуляря на вещното право, който притежава и правото да владее вещта. Уважаването на този иск е предпоставено от установяването на три кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и владението или държането да е без основание.