Решение № 3599 от 10.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3599 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100501221 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Столична община, чрез процесуалния си представител - юрк. А. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу решение № 20256 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 47390/2023 г. по описа на СРС, 27-ми състав, в частта, с която са уважени предявените от ЗК „Лев инс” АД против Столична община, искове с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, за сумата 3667,21лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ клауза „Клауза 1“ по застрахователна полица № 93001710101825 във връзка с щета 0000-1261-18-254004, за нанесени имуществени вреди на МПС „Мерцедес“, модел „Г 500“, per. № ****, от ПТП на 21.11.2018 г. в гр. София, на ул. „Просвета“, в района на № 24, вследствие на навлизане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 24.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1223.24лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.07.2019г. до 23.08.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 576,00 лв., представляваща разноски по делото, като главният иск е отхвърлен за регресното вземане по изплатеното застрахователно обезщетение за разликата над присъдения размер от 3667,21 лв. до пълния претендиран размер от 3874,00 лв.

1

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Въззивникът поддържа, че по делото ищецът не е установил при условията на пълно доказване, че причина за реализиране на процесното ПТП е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.

Изтъква, че в протокола липсват данни за „участник 1“, както и че същият е съставен по данни на водача и не съдържат преки възприятия от длъжностното лице. Сочи още, че в представената застрахователна полица липсвало данни същата да е подписана от представляващия дружеството, както и че липсва подпис в графата „застрахован“.

Поддържа, че представената по делото покана не удостоверявала надлежно връчване.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди направените разноски.

Въззиваемият ЗК „Лев инс” АД, чрез пълномощника си - юриск. К. З., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата, поддържайки че решението е правилно, доколкото по делото безспорно са установени предпоставките за възникване на регресното право в полза на ищцовото дружество и не е налице основание за изключване на отговорността на Столична община.

Претендира разноски.

Решението в частта, с която главният иск е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 3667,21 лв. до пълния претендиран размер от 3874,00 лв. не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически 2 констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По наведени доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:

Във връзка с оплакванията, касаещи механизма на процесното ПТП следва да се отбележи, че по делото е представен и приет като писмено доказателства Протокол за ПТП № 1712954 от 21.11.2018г. съставен от мл. автоконтрольор при СДВР/ОПП МВР София, като противно на поддържаното в жалбата, в същия е посочено, че протоколът е съставен при посещение на място, като длъжностното лице е отразило в същия своите професионални и произтичащи от службата възприятия за механизма на ПТП.

От същият се установява, че л.а. „Мерцедес“, модел „Г 500“, per. № ****, управлявано от Н.Р.Г., на 21.11.2018г. в гр. София, на ул. „Просвета“, в района на № 24, попадна в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, като в протокола са посочени констатирани повреди - задна дясна джанта, задна дясна гума, ходова част. В конкретния случай протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице - полицай факти, относими за механизма на ПТП, вкл. по отношение на обстоятелството около наличие на необезопасена дупка на пътното платно, размерите и местоположението й, така и видимите щети по увреденото МПС. Доколкото длъжностното лице не констатирало друг участник в ПТП-то и негово виновно поведение законосъобразно не е попълнена графата за „участник 1“. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната и приета САвТЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се установява, че щетите по л.а. „Мерцедес“, модел „Г 500“, per. № **** се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.11.218 г. ПТП.

Изложеното налага обоснован извод, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателста /Протокола за ПТП и заключението на вещото лице по допуснатата и приета САвТЕ/, се установява механизмът по настъпването, причинноследствената връзка, а иемнно попадане на застрахования при ищеца по имуществена застраховка Каско на л.а. „Мерцедес“, модел „Г 500“, per. № **** в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на 21.11.2018г. в гр. София, на ул. „Просвета“, в района на № 24, следствие на което на същия са причинени материални вреди по задна дясна джанта, задна дясна гума и ходова част, поради което и оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни.

По отношение на оплакванията във въззивната жалба на ответника, че 3 представената застрахователна полица № 93001710101825, със срок на валидност от 29.11.2017г. до 28.11.2018г. не е подписана от застрахования и не е спазена писмената форма по чл. 345, ал. 1, т. 9 и т. 11 КЗ следва да се отбележи, че това възражение е неоснователно, доколкото ответникът като трето лице не може да се намесва в отношенията между застрахователя и застрахования по имуществена застраховка „Каско”. Облигационните отношения имат относително действие и трето лице не може да се намесва в чуждо облигационно отношение, освен когато това е предвидено в закона – арг. чл. 21 ЗЗД, в като КЗ не предвидена възможност за намеса на трето лице в застрахователното правоотношение. В този смисъл е и споделяната от настоящия състав на съда практика на ВКС обективирана в Решение № 25 от 17.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 411/2010 г., II т. о., ТК. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.

293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая ищецът – застраховател по Каско е заплатил застрахователно обезщетение, поради което застрахователния договор е породил действие.

Противно на поддържаното в жалбата от представения на лист 21 по делото на СРС 0 фискален бон , се установява, че поканата от 05.06.2019 г. е надлежно връчена на Столична община чрез негов служител на 07.06.2019 г.

С оглед изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, предвид липсата на други конкретни оплаквания във въззивната жалба, включително относно размера на обезщетението за причинените вреди, както и на акцесорния иск, и поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстации обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение по настоящото търговско дело не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл.

69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20256 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 47390/2023 г. на СРС, 27-ми състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Столична община, с Булстат 000696327, с адрес гр. София, ул.

„Московска“ № 33, да заплати на ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: 121130788, гр.София, бул.

Симеоновско шосе № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК, 4 сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решение № 20256 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 47390/2023 г. на С Р С , 27-ми състав в необжалваната част, с която главният иск е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 3667,21 лв. до пълния претендиран размер от 3874,00 лв. е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5