Решение № 76 от 28.07.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пирдоп, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100478 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: 131134023, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк.Д. И. против Г. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.************** и настоящ адрес: гр****************. Ищецът твърди в исковата молба, че „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е подало Заявление по реда на чл.417 ГПК срещу Г. Б. М., ЕГН **********, по което е образувано 576/2023г. на PC - Пирдоп. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело № 20249270400900 по описа на ЧСИ С.Л.. Със свое разпореждане, получено от дружеството им на 09.07.2024г., съдът им е предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Във връзка с предоставената им възможност, молят да се приеме за разглеждане настоящия иск. Ищецът твърди в исковата молба, че на 24.11.2022 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника Г. Б. М. ЕГН: **********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в общ размер 12987,62 лева (дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и седел лева и шейсет и две стотинки). От тази сума: 10 000 лева са отпуснати за общо ползване на потребителя; 2987,62 лева са отпуснати на застрахователя Кардиф за заплащане на застрахователни премии по избраните от потребителя услуги - застраховки BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Ищецът твърди в исковата молба, че съгласно чл. 7.2.2 от Договора, в случаите, когато Потребителят е 1 пожелал да сключи някоя от застраховките, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл. 19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка на застрахователя. Допълнителните услуги застраховки са доброволно избрани от потребителя посредством изявено от него желание и волеизявление и същите не са задължителни за сключване на договора или за сключването му при предоставяните от кредитора условия и лихвен процент. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 41,09 % (чл. 9, aл.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Договорът не е сключен при Общи условия. Общата дължима сума на Потребителя е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски - 35 вноски по 633,12 лева и последна вноска в размер на 633,10 лева. Първата погасителна вноска е на 25/12/2022 г., а последната - на 25/11/2025. Така предоставената сума. кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 49,67 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 22792,3 лева. В същия член е упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора. Длъжникът е преустановила плащанията по договора и е допуснала просрочие при изплащането на три поредни дължими вноски с падеж 25.02.2023 г.: 25.03.2023 г.; 25.04.2023, поради което кредиторът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на договора на адреса на длъжника. Същото е получено от близка на длъжника на 25.7.2023 г., видно от представената обратна разписка, считано от която дата договорът е обявен за предсрочно изискуем.

Ищецът твърди в исковата молба, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (28/08/2023). задължението на Г. Б. М.

ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по Договора, е било в размер на 12604,35 лева главница. Отделно от това, ответницата дължи и 2481,18 лева договорна лихва и 258,18 лева обезщетение за забава.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето Г. Б.

М. с ЕГН:********** в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ********** от 24.11.2022 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК:131134023 , в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 15343,92 лева. от които: 12604,35 лева главница; 2481,18 лева договорна лихва за периода от 25.2.2023 до 25.7.2023 (датата на предсрочна изискуемост на договора);

258,39 лева обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.2.2023 до 15.08.2023 (датата на извлечението от счетоводни книги); ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (28.8.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сторените от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 576/23 г. по описа на Районен съд – Пирдоп и по 2 настоящото производство.

Ответникът Г. Б. М., с ЕГН ********** в срока по реда на чл. 131 от ГПК чрез адв.Н. Б. от АК-Благоевград е дал писмен отговор, не представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че оспорва изцяло исковата претенция, като предявеният иск е допустим, но по същество е изцяло неоснователен, по следните съображения: От представените с исковата молба писмени доказателства, не се установява дали ответника е усвоил процесната сума от 12604.35 лева, както твърди ищецът.

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е сключил Договор за потребителски кредит № 3********** на 24.11.2022г, с лицето Г. Б. М..

Съгласно общите условия на договора, същият се счита за сключен с полагане на подписа на заемателя в съответното поле на група „СЪГЛАСИЕ НА ЗАЕМАТЕЛЯ" и с полагане на подписа на представител на Заемодателя в съответното поле на група „ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ЗАЕМОДАТЕЛЯ" като е уговорено, че договорът се подписва и влиза в сила при подписване на групата „УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО", към датата на получаване на сумата на заема в брой от представител на заемодателя. В тази връзка, съгласно правилата на доказване, по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия случай, ищец не е изпълнил своето задължение по договора да предаде сумата по кредита.

Липсват доказателства в тази посока, които по несъмнен начин на установят факта на плащане на заемната сума от заемодателя на заемателя Г. М., което обстоятелство, следва да се установи от ищеца съгласно правилата на доказателствената тежест. Представените по делото писмени доказателства: договора за потребителски кредит № ********** на 24.11.2022г. , Общите условия на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД извлечение от счетоводни книги към 15.08.2023г., Уведомление за предсрочна изискуемост /връчено на неизвестно лице С.Д., Сертификат № 1**********2022, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, не установяват при пълно и главно доказване факта на предаване на заемната сума, поради което иска е неоснователен. Договорът за потребителски кредит е реален договор, поради което елемент от фактическият състав на сключването му е предаване на заемната сума от заемодателя на заемополучателя. След като липсват данни сумата да е предадена на заемополучателя, то липсва валиден договор за кредит, който да обуслови основателността на исковата претенция. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че на следващо място исковата претенция е неоснователна и по следните съображения:

Процесният договор за потребителски кредит съдържа погасителен план, от който не се установява броят на вноските, периодичността, датите на които се дължи плащане, като по този начин е не може да се установят разходи, лихви, какви задължения и в какъв размер от тях се покриват със всяка посочена вноските. Посочено е само общата стойност на кредита, без да е уточнен техният вид, основание, размер, не са определени и в така представеният договор. Посочено е единствено размер на вноска. Относно липсата на твърдения за изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита до ответника -Г. М., твърди, че такова уведомяване не е извършено от страна на ищеца, в качеството му на кредитор. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че на следващо място наведените от 3 фактическа и правна страна обстоятелства в исковата молба не изяснява в пълна степен обстоятелства, които биха касаели законността на сключения между страните договор, към кой момент е станало изискуемо вземането, информиран ли е за това ответника Г. М., изпаднала ли е в забава при неизпълнение, за да се квалифицира обективното състояние на ответника като неизправна страна по съглашението, ведно с произтичащите от това правни последици. Така посочените твърдения и от приложените писмени доказателства по никакъв начин не изясняват налице ли е конкретен юридически факт, релевиращ на валидно облигационно обвързване, неизпълнение, начало на изискуемостта на задължението на ответника към определен момент, според договорките на страните. Не е налице информиране за изискуемостта на вземането. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че относно твърденията за настъпване на предсрочна изискуемост в исковата молба е посочено, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, с оглед на което прави следните възражения: В т. 18 на TP № 4/18.06.2014г. на ВКС- ОСГТК се дава разрешение на въпроса за предсрочна изискуемост на вземането на кредитора при договор за кредит. Съгл. т. 2 от TP № 1/2009г.на ВКС-ОСГТК постановеното в TP № 4/2014г. на ВКС-ОСГТК е със задължителен характер за съдилищата. В т.18 на Тълкувателно решение е прието, че за да упражни правото си да поиска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по счетоводни книги следва да е обявен кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.60 ал.2 от ЗКИ, поради неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост се осъществява, чрез уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, като това уведомяване следва да се извърши преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Приема се, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Извлечението от счетоводните книги не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението да се направи кредита предсрочно изискуем. Уговорката в договора за автоматична предсрочна изискуемост не поражда действие, ако изрично не е заявено, че заемодателя е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Дори да се съдържа в заявлението волеизявление, че счита вземането за предсрочно изискуемо, то същото не е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва, поради едностранния характер на производството. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е безспорно, че кредиторът НЕ Е упражнил това свое право, преди подаване на заявлението пред компетентният съд, като кредитора е трябвало да е уведомил длъжникът за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Няма приложени към исковата молба доказателства за доказване на фактът -уведомяването на кредитополучателя /заемател-ответник Г. М. по делото за настъпилата изискуемост на кредита. Въпреки постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№8/2017г. на ВКС счита, че не следва да се приема, че е налице твърдението на ищеца, че е налице обявена предсрочна изискуемост считано от 25.07.2023г. Ответникът в отговора на ИМ твърди, че възразява, да се приеме като годно писмено доказателство, приложения към исковата молба 4