Решение № 768 от 01.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Варна, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110202262 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ЛИДЕР АМТ” ЕООД с ЕИК 201864028, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. ,Доктор Александър Недялков” № 8, ет. 3, ап. 18, представлявано от управителя си М.В.Д., депозирана чрез Л.П. - адвокат от АК - гр. Варна против Наказателно постановление №03-013404/02.12.2020 г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

С жалбата се иска отмяната на НП. Оспорва се извършването на административно нарушение и възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка. Твърди се, че В. Щ. В. не е изпълнявал трудова функция на длъжност „общ работник“ с договорено работно време и заплата изискващи сключването на трудов 1 договор. Обжалваното наказателно постановление и издадения АУАН не отговаряли на съдържателните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респективно на чл. 42, т.

4 от ЗАНН. Не ставало ясно кое действие е възприето като трудова функция, кое действие или бездействие нарушава установения ред на държавното управление и коя точно правна норма го обявява за наказуемо с административно наказание. Въпросната неяснота, формалност и лаконичност ограничавала правото ни на защита.

В съдебно заседание , въззивната страна, редовно се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото моли за отмяна на НП, както и за присъждане на сторените по делото разноски..

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.10.2020 год. служители на Д „ИТ“- Варна- свидетелите Л.Б. и Р.Б., извършили проверка на строителен обект „жилищна сграда", находящ се в гр. Варна, ул."Генерал Попов"№12. Строежът бил изпълняван от подизпълнителя „ЛИДЕР АМТ” ЕООД с ЕИК 201864028. Проверяващите установили, че в обекта, в гаражните помещения, на ниво „минус“ има няколко работници, сред които и В.В., които били облечени с работни дрехи, без конкретни обозначения по тях и извършвали разтоварване на строителни материали от палет. Лицата заявили, че работят за възз. дружество, като съобщили и първото име на св.А.Т.. В хода на проверката част от установените в обекта лица си тръгнали. На място останали три лица, сред които и В., който заявил пред проверяващите, че работи за възз. дружество на длъжност „общ работник“ от 29.10.2020г., че работното му време е от 08.00ч. до 17.00ч., че има уговорено трудово възнаграждение и почивни дни- събота и неделя. Посочил още, че няма сключен трудов договор с „ЛИДЕР АМТ” ЕООД с ЕИК 201864028. За посоченото от В. и останалите работници св.Б. съставила констативен протокол, в който св.В. се подписал лично.

Впоследствие на представител на възз. дружество била представена призовка за явяване в Д“ИТ“ и представяне на документи касателно установените в обекта лица.

От възз. дружество не бил представен трудов договор за В.В., а била представена обяснителна записка от управителя на дружеството, в която с твърдяло, че с установените лица в обекта има сключен граждански договор за полагане на мазилка в гаражните помещения на строителния обект. Впоследствие и упълномощен представител на дружеството- св.Т. представил в Д“ИТ“-Варна уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за прекратяване на трудов договор с В., към което била приложена и ябяснителна записка от Т., че за В. и за още четири лица има изготвени пълни комплекти на документи за сключване на трудови правоотношения, но лицата не са се явили да ги получат.

В хода на проверката било установено още, че след напускане на обекта в ТД на НАП били подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за регистриране на трудов договор за установените лица. Бил представен граждански договор- договор за

2 строителство, сключен на 28.10.2020г. между възз. дружество и лицето Р.А. - един от установените в обекта работници, според който той се задължавал заедно със сформирана от него бригада от работници, да положи 60 кв. м. мазилка по стените в гаражните помещения на обекта. Било вписано още, че полагането на мазилката следвало да стане с материали на възложителя. Представения договор не бил подписан от изпълнителя, а само от възложителя. Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен протокол №ПР2031915/19.11.2020г.

С оглед горните констатации, на 20.112020г. една от проверяващите –св.Б. на длъжност инспектор в Д“ИТ“-Варна съставил против въззивника АУАН за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като приела, че възз. дружество в качеството на работодател е допуснал до работа лицето В. Щ. В., с ЕГН ********** да престира труд в полза на дружеството изпълнявайки трудовите функции на длъжност „общ работник", в строителен обект-жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, ул."Генерал Попов"№12 с определено работно време 08:00 до 17:00 ч., и с договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. Актосъстовителят приел, че нарушението е извършено на 29.10.2020г. в строителен обект - жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, ул."Генерал Попов"№12, където „Лидер АМТ“ ЕООД извършва СМР, към който момент е следвало да е сключен писмен трудов договор, между страните по трудовото правоотношение и лицето е установено да осъществява трудови функции. АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ЕООД, бил му предявен и връчен, като той го подписал без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения.

АНО като цяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „Лидер АМТ“ ЕООД административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.

61, ал. 1 от КТ.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Л.Б. и Р.Б., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на св.В.В., в частта, в която сочи, че не е полагал труд за възз. дружества. В тази част показанията му са в противоречие с кредитираните от съда гласни и писмени доказателства. Видно от показанията на двете служителки на Д“ИТ“, същите са категорични, че В. е едно от лицата установени в строителния обект, осъществяващо функции на „общ работник“. Че като такъв работи, в с.з. заяви и самия В.. Двете свидетелки са категорични, че установените в обекта лица, в това число и В. са заявили, че полагат труд за възз., като са споменали и името на св.Т.. Нещо повече, показанията на В. са в противоречие и с писмените материали- протокол за извършена проверка, от който е видно, че В. се е подписал в него, което бе потвърдено и от лицето в с.з. От друга страна видно от приложените по преписката обяснителни записки от управляващата дружеството и от св.Т., за който бе установено, че представлява същото, е видно и че именно лицето В. е бил един от работниците установени в обекта, който е 3 следвало да постави мазилка в гаражите на жилищната сграда.

По отношение на св.А.Т. съдът отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност, като отчете обстоятелствот, че по делото бяха събрани гласни доказателства, че той живее на съпружески начала с управителя на възз. дружество, факт който бе премълчан от свидетеля. Съдът не кредитира показанията му в частта, в която сочи, че дружеството е имало договор със строителния обект, но не било работено от страна на работници на дружеството. В тази част показанията му са в тотално противоречие с гласните и писмени доказателства по делото. Те са в противоречие на първо място с показанията на двете проверяващи, които са категорични, че именно установените лица в обекта са заявили, че работят за възз.

Показанията му са в противоречие и с представените по делото писмени доказателства от самото дружество- граждански договор с лицето Р.А. /един от установените в обекта/ за изграждане на мазилка именно в проверявания обект. Те са в противоречие и с представените от самия него и от управителя на дружеството обяснителни записки, от които става ясно, че именно установените лица в обекта са работили за възз.

Обстоятелството, че Т. и В. твърдят, че не се познават не е от естеството да компрометира останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и еднопосочни, че именно В. е едно от лицата установени в строителния обект да полага труд за възз. Ето защо в тази им част показанията на този свидетел не се кредитират от съда.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Б., дадени в с.з. и от тези на св.Б., частично от показанията на св.В. и св.Т., АУАН, копие на граждански договор, идентификационна карта, констативен протокол, обяснителни записки, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

4

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Прочие доказателства за връчване на НП изобщо не са представени до приключване на съдебното заседание по делото. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.

В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Б., която към момента на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е бил компетентен да издава АУАН.