Решение № 2946 от 15.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2946 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100110816 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от Р. Д. К. срещу Столична община искове, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на сумата от 40000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13,05,2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 212,58 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05,09,2024г. до окончателното изплащане на вземането, възникнали по повод настъпило на 13,05,2024 г. увреждане.

Релевират се доводи, че на 13,05,2024г., в гр. София, движейки се по ул. „Екзарх Йосиф“, с посока на движението от бул. „Христо Ботев“ към бул.„Княгиня Мария Луиза“, в района на № 11, ищцата попада в участък с неравни, неукрепени и плаващи плочки, част от тротоара, при което се спъва и пада. Причината за спъването е неподдържаната и увредена настилка на тротоара, като този участък не е бил обозначен. След падането ищцата изпитала силна болка в областта на лявата ръка и главата. Получила е спешна помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като й е поставена диагноза – фрактура на дисталния край на левия радиус и хематом в дясната зигоматична област, поставена е гипсова шина. Посочва се, че на 21,05,2024 г., след проведен контролен преглед е взето решение за приемане на ищцата за болнично лечение поради нарастването на образувалия се хематом на лицето. Проведена е оперативна интервенция, при която в дълбочина е евакуиран хематома и е поставен гофриран дрен. Навеждат се доводи, че получените телесни увреждания и проведената операция са довели до болки и страдания при ищцата, които са били със значителен интензитет. Инцидентът е довел до негативна промяна в ежедневието на ищцата – ограничаване на нейната социалната, семейна и професионална активност. Посочва се, че във връзка с проведеното лечение тя е понесла разходи в размер на 212,58 лв. Навеждат се доводи, че общината не е изпълнила законовите си задълженията по чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл.

31 от ЗП за поддържане на процесния тротоарен участък, поради което носи отговорност за обезщетяване на претърпените вреди.

1

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е възникнал фактическият състав на отговорността на общината за непозволено увреждане. Поддържа, че по делото липсват доказателства за механизма, по който е настъпило процесното увреждане. Не се индивидуализирала и конкретна неравност или място на тротоара. Твърди, че няма доказателства, че е бил посетен спешен център в деня на инцидента, като наличието на кръвоизлив и хематом се констатират едва с епикризата от 21,05,2024 г. Поддържа, че представеният към исковата молба „лист за преглед на пациент № 109200“ не съдържа дата и не може да се установи за кой момент се отнася. Не е ясно за кой период се отнасят и представените копия от страници от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.

Изложено е становище, че е възможно инцидентът да е настъпил поради разсеяност или някакъв физически дискомфорт при ищцата, напр. замайване, която не е успяла да прецени ситуацията и е загубила равновесие. Твърди, че съгласно предоставена информация от районната администрация на Столична община, на територията на която е настъпило увреждането, тротоарната настилка е в добро общо състояние и не са постъпвали сигнали във връзка с нарушена и/или опасна настилка. Твърди, че ищцата не е отдала нужното внимание и не е преценила обстановката, вследствие на което е допринесла за настъпилия вредоносен резултат. Оспорва настъпването и интензитета на твърдените от ищцата болки и страдания. Поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва извършването на претендираните разходи за лечение.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното производство приема от фактическа страна следното:

На 13.05.2024г. преди 16,00часа, в гр.София, ищцата и св. К. са вървели в посока „Халите“ по левия тротоар на ул.“Екзарх Йосиф“, в близост до пазара, когато ищцата се спънала в необезопасена неравност на тротоара/ разместени и счупени плочки/, в резултат на което е паднала. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Е. К. -очевидец на събитието.

В резултат на събитието на ищцата са причинени неимуществени вреди. От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания:

-Рефрактура на долния край на лява лъчева кост, причинила на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

-Усложнение от фрактурата -прекъсване на дългото екстензорно сухожилие за палец на лява ръка.

-Контузия и хематом/подкожен кръвоизлив / в областта на дясната скула на лицето, причинили временно разстройство на здравето.

След инцидента пострадалата посетила спешен кабинет по Ортопедия и травматология в МБАЛ„Пирогов". Извършена е рентгенография на лява гривнена става.

Установено е старо счупване на долния край на лява лъчева кост и поради болка, оток и ограничена подвижност е поставена гипсова имобилизация и определен контролен преглед на 21.05.24год. След извършване на контролен преглед е дадена препоръка за продължаване на гипсовата имобилизация с още 20 дни. След отстраняване на имобилизацията е 2 проведена рехабилитация.

Междувременно поради нарастващ хематом на дясната скула на лицето, с напрегнатост и болка пострадалата е хоспитализирана в клиниката по лицевочелюстна хирургия на датата на КП на 21,05,2024год., като на 24.05.24год. под локална и венозна анестезия е оперирана с отстраняване на хематома и дренаж. След проведената рехабилитация се установило усложнение от фрактурата, а именно невъзможност за повдигане на палеца на лявата ръка.

На 26.08.24год. е проведена консултация с ортопед в МЦ ”Св.Панталеймон". Предложено е оперативно лечение за възстановяване на прекъснатото дълго екстензорно сухожилие за палец-лява ръка, което не се спори към датата на приключване на устните състезания не е проведено.

Изложено е становище констатираните увреди да отговарят на посочения механизъм на инцидента- падане от собствен ръст с травмиране на дясна скула на лицето и лява китка.

Претърпените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, в първите 7-8 дни от поставяне на гипсовата имобилизация, след оперативната интервенция на лицето и в началото на раздвижването на ръката. Общият възстановителен период е 2.5-3 месеца.

От показанията на св.К. –ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди.

Представена е фактура №0300789054/05,09,2024год. и фискален бон за сумата от 15,00лв., разходни документи за сумата от 89,20лв., 28,38лв.-за медикаменти и консумативи и фискален бон за сумата от 80,00лв.- преглед при специалист; Съгласно СМЕ извършените разходи са необходими за лечебно възстановителния период при ищцата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД.

Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на опредЕ. работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на опредЕ. работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.

Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в отговора, вкл. ищцата да не е упражнила достатъчно внимание.

Исковата претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото настъпването на процесното събитие, в резултат на което ищцата е претърпяла врединеимуществени.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения или пътни принадлежности. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

3

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно която организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината;

Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно на §1, т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на неравност на тротоар/ наличие на съществени неравности в нивата на плочките и/или счупени плочки/, находящ се на територията на общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.

Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани. Представеното писмо от Столична община, район Възраждане към рег.№ от 11,12,2024год., сочещо, че през 2024год. не са извършвани и не са били планирани ремонтни дейности по северния тротоар на ул.“Екзарх Йосиф“, че настилката е в добро състояние не сочи на изпълнение на нормативното задължение на ответника. Не е ясно съдържанието на оценката „добро състояние“, а от друга страна липсата на извършен ремонт не обосновава извод за състояние на настилката. Липсата на постъпили сигнали във връзка с нарушена и/или опасна настилка също не обосновава извод за състоянието на същата. Още повече, че изпълнението на нормативното задължение на ответника за поддръжка на пътищата, не може да е обусловено от бъдещо несигурно събитие, като подаване на сигнали;