Решение № 148 от 09.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора С. Черешарова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за възобновяване № 20245000600321 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения С. А. Д. за възобновяване на ВНОХД № 752/2023 г. по описа на ОС- Хасково, с решение по което е била изменена в наказателно-осъдителната част присъда № 54/26.10.2023г., постановена по НОХД № 64/2023г. по описа на РС – Хасково.

В искането са наведени оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила както в хода на досъдебното производство, така и в производствата пред двете предходни съдебни инстанции. Отстояват се и оплаквания за неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилна фактическа установеност на извършеното и последващо неправилно приложение на материалния закон с признаването на Д. да виновен по предявеното му обвинение и ангажирането на наказателната му отговорност. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на въззивния съд и на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна присъда, тъй като обществената опасност на 1 инкриминираното деяние съответства на чл. 9, ал. 2 от НК. Алтернативно е отправено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Хасково.

В съдебно заседание осъденото лице поддържа искането изцяло.

Представителят на АП-Пловдив пледира за отхвърляне на претенцията за възобновяване, като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване , намира за установено следното:

С присъда № 54/26.10.2023г., постановена по НОХД № 64/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, подсъдимият С. А. Д. е признат за виновен в това, че на 20.05.2020 год. в с. Ж., общ. С., обл. Х е причинил на М.Я.М. от гр. Х средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, при което на осн. чл. 129, ал 2, вр. ал.

1 вр. чл. 54 НК от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.

В негова тежест са били възложени направените по делото разноски.

По жалба на подсъдимия Д. присъдата е била предмет на въззивна проверка. С решение №16/05.02.2024г. по ВНОХД № 752/2023 г. на ОСХасково присъдата е била изменена, като наказанието на Д. е определено при условията на чл.55 ал.1 т. 2 б. „б” от НК- наложено му е наказание „ пробация“, включващо само задължителните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично“ за срок от 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Решението не е подлежало на касационна проверка и е придобило стабилитет.

Искането за възобновяване на производството по делото е направено в срок и е допустимо, тъй като е депозирано в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимиран субект и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество, искането на

2 осъденото лице за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

I.Възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

I.1.Несподеляеми са аргументите за съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, поради игнориране на задължението по чл. 107, ал. 1 от НПК в тази фаза на процеса.

Досъдебното производство има само подготвителен характер- чл. 7, ал. 2 от НПК. По силата на чл. 7, ал. 1 от НПК ц ентрално място в наказателния процес заема съдебната фаза. Именно в съдебното производство, в условията на пълно разгръщане на основните принципи на наказателния процес- непосредственост, устност, състезателност, публичност, се събират и проверяват доказателствени материали . Не съществува каквато и да е било пречка в тази фаза на процеса да се събират нови доказателства, както по искане на страните, така и служебно от съда, да се подлагат на проверка вече събрани на досъдебното производство доказателства, да се извършват нови процесуално-следствени действия или да се преповтарят вече осъществени такива / с изключение на уникалните по своя характер/. В този смисъл, дори и да се приеме, че в досъдебната фаза е допуснато нарушение на правилата за събиране на доказателствата, то е сред онези нарушения, които могат да бъдат компенсирани в съдебната фаза на процеса.

I.2.Напълно лишени от основание са и доводите за съществени процесуални нарушения поради ограничаване правото на защита на Д. с липсващо дължимо съдържание на обвинителния акт /ОА/. Отстоява се отсъствие на обвинителна теза относно датата на настъпилия съставомерен резултат и механизма на причиняването му.

Такова оплакване е било наведено и пред въззивния съд, при което е получило аргументиран отговор. На стр. 6 от решението е изложено виждането, че обвинителният акт, макар и лаконичен, е съответен на изискванията за съдържание дадени в чл.246 от НПК и Т.Р. № 2/02г. на ОСНК на ВКС, този въпрос е бил подложен на обсъждане и в разпоредителното заседание, първата инстанция е дала отговор, който е споделен от въззивната.

3

И според настоящия състав на съда това оплакване е неоснователно.

В съдържанието на обсъждания процесуален документ /и обстоятелствена част, и диспозитив/ ясно е заявена датата на деянието- „ около 18.20 часа на 20.05.2020 г. “ /стр. 1 от ОА/, "на 20.05.2020 г."диспозитив. Посочено е още, че Д. е ударил в областта на устата пострадалия М. М., като ударът нанесъл „ с юмрука на лява си ръка“. Ясно е описан и полученият съставомерен резултат- разклащане на първи горен десен зъб, което наложило „ зъбът да бъде екстрахиран/изваден/“. Удар с юмрук в областта на устата /след нанесен друг такъв в областта на лицето/, са приели като доказаното увреждащото деяствие и районния, и въззивния съд.

Т.е., направената и от настоящия съд проверка по така наведените оплаквания сочи, че обвинителният акт на Хасковската РП отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, изготвен е при съобразяване с правните предписания на чл. 55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР № 2/2002 г. на ВКС. Представителят на обвинителната власт е формулирал ясно своята позиция за инкриминираното престъпление с индивидуализиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, пострадал и вредоносни последици/, и субективни измерения в съзнанието на дееца; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; визирал е приложимия закон. В рамките на така предявеното с ОА обвинение е постановена присъдата на първостепенния съд, както и въззивното решение.

I.3.Неоснователни са упреците към дейността на първостепенния и въззивния съд.

Преди всичко следва да се подчертае, че в производството по възобновяване, к а к т о и в касационното производство, фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Касационният съд е съд по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от предходната инстанция, като проверява единствено доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното и убеждение при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Ето защо аргументите на осъдения във връзка с доказателствената съвкупност и с 4 приетата фактическа обстановка следва да бъдат обсъдени от гледна точка на наличието или липсата на съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд и с оценката на доказателствата и доказателствените средства.

Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ, предпоставило погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство.

Възприетата от съдилищата фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата, които са обсъдени задълбочено съобразно нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК, съответно съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК.

Изложени са съображения кои доказателства и доказателствени средства се приемат за достоверни и защо, при съответно обсъждане на установените противоречия. В мотивите на атакуваните съдебни актове са развити съображения защо се кредитират едни, а не се възприемат други доказателства. Обясненията на подс. Д., който отрича да е нанасял удар на пострадалия, както и показанията на брат му- св. Г.Д., са били подложени на анализ за съответствие с изводимото от останалите доказателствени източници- гласни и писмени. Заявеното от тях е в противоречие с показанията не само на пострадалия, но и с тези на незаинтересования от изхода на делото св.М.- очевидец, както и на полицейските служители З.З., А.И. и Р.Р., които също възприели лично уврежданията по пострадалия непосредствено след деянието, респ.- липсата на увреждания за подс. Д..

Травмите на М., констатирани с писмени доказателства /медицински документи/, са били заявени на тел. 112 още по време на инцидента от св.

А.М., който е съобщил и за сбиването „ двама срещу един“, т.е подс. Д., пътуващия с него в товарния автомобил негов брат Г.Д., респ.пострадалият, който е бил сам, а преди това е управлявал лек автомобил/л.

91-92,т. 1 от ДП/. Те са били обект на изследване от съдебно медицинските експертизи, чиито заключения са ценени.

5

В обобщение- фактическите данни от събраните доказателства категорично установяват инкриминираното по делото поведение на осъденото лице, както и причинно- следствената връзка между това поведение и полученото от М. съставомерно телесно увреждание.

Установени несъмнено са и несъставомерните такива. В резултат на насените от Д. удари в лицето на пострадалия, наред с другите травматични увреждания представляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, на М. е било причинено и изкълчване/разклащане в 3- та степен/ на 11 –ти горен преден десен зъб. Отпадането на зъба е било неминуемо, което се и случило- същият е изваден поради това, а не защото пострадалият имал заболяването пародонтит, както се твърди пред настоящия съд, обсъждано е и от въззивния, който е приел, че от това заболяване въпросният зъб не бил засегнат. Нараняването се приравнява на избиване на зъб, чиято липса в случая е довела пострадалия до затрудняване както при дъвченето във фазата „отхапване“, така и при говоренето. Налице са и обективните признаци на средната телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето или говоренето и в тази насока са спазени задължителните указания, дадени в Постановление № 3/79г. на ПлВС.

Настоящият състав не констатира допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали, преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Изключително подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт, отговорил е на всички направени пред него възражения.

Не са допуснати процесуални нарушения. На подсъдимия и на неговия защитник са предоставени в пълен обем процесуални възможности за упражняване правата им.

II.Неоснователно се претендира нарушение на материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение.