Решение № 1023 от 20.05.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Пловдив, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330201165 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М. Д. Д., против Наказателно постановление № 21- ***/08.02.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на М. Д. Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 2 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото 1 потвърждаване по следните съображения:

На 29.12.2021г., между 14,00 и 15,00 часа, жалбоподателката Д. била заедно с нейна приятелка св. А. в кафене „Мемо“ в хотел „Санкт Петербург“, като пили заедно кафе. В даден момент тръгнали да си ходят, като се качили в лек автомобил „Мерцедес“ ЦЛС 380 ЦДИ, черен на цвят, с рег. № ****, собственост на жалбоподателката, който бил спрян на паркинга. Св. А. се качила на пасажерското място, а жалбоподателката Д. се качила да управлява автомобила. След като излезли на бул. България, жалбоподателката престроила колата в средна лента, след което на пътя се появил полицейски автомобил, който дал звуков сигнал за спиране на автомобила.

Жалбоподателката спряла автомобила, полицейските служители от патрула поискали документите на двете жени, след което поканили жалбоподателката в Трето РУ-Пловдив, за да й направят тест за употреба на наркотици. Жалб. Д. и св. А. придружили полицейските служители до сградата на Трето РУ. По пътя към полицейското управление, жалбоподателката позвънила на св. Д., с когото живее във фактическо съжителство, и му разяснила за предстоящата проверка, като същият я посъветвал да откаже да се тества предвид състоянието й на бременна жена, тъй като по негово мнение много често ставали грешки с пробите. При пристигането до управлението, жалбоподателката влязла заедно с полицейските служители, а св. А. останала да я чака в колата.

Вътре в сградата, жалбоподателката била поканена от св. М., работещ на длъжност „***“ към Трето РУ-Пловдив, да й бъде извършена проба с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000. Същата попитала дали може да откаже да бъде изпробвана и какви са последствията, като св. М. й разяснил, че ако откаже да бъде тествана с техническо средство, ще й бъде съставен акт по ЗДвП и ще й бъде наложено наказание две години лишаване от право да управлява МПС и две хиляди лева глоба. Жалбоподателката поискала да разговаря по телефона, като й била предоставена такава възможност, след което се върнала при полицейските служители и пред тях отказала да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества с техническо средство. За така извършения отказ св. М. съставил АУАН № 229258 и издал Талон за изследване № 074588, в които отразил отказа, като в Талона вписал, че предоставя 45 минути от връчването му за явяване на жалбоподателката в 2

УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, в случай че същата желае да даде кръвна проба за изследване. Жалбоподателката подписала акта без възражения, след което излязла от районното управление и отишла при свидетелката А., като я помолила да я закара вкъщи.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателката, която впоследствие е подала възражение в 7-дневния срок за това, но в същото не се съдържат оплаквания във връзка с гореизброените факти, описани и в АУАН, а сторените възражения са във връзка с прилагането на процесуалния и материалния закон.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на актосъставителя М., който дава подробни обяснения за случилото се. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля като последователни, убедителни и подкрепящи се с останалите доказателства по делото. Свидетелят М. пространно разяснява за извършването на проверката, как е бил повикан, за да тества жалбоподателката, както и какви разяснения й е дал. Посоченото от свидетеля се потвърждава и от докладната записка на И.Т.., в която са посочени номерът и марката на автомобила, проведеният разговор с водача, установен като жалбоподателката, и отвеждането й до сградата на Трето РУ, където да бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотици. Посоченото от свидетеля се потвърждава и от представения по делото Талон за изследване № 074588, в който е отразен отказът на жалбоподателката да се тества с техническо средство и предоставената й възможност да се яви в лечебно заведение – УМБАЛ „Св. Георги“ на ***, в случай че желае да даде кръвна проба за изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следва да се посочи и че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка по отношение на управлението на автомобила и на направения отказ не се оспорва от жалбоподателката нито в срока за възражения след съставянето на АУАН, нито в жалбата, нито в съдебното заседание. Не са представени и доказателства, оборващи 3 констатациите в АУАН, като липсват и твърдения лицето да се е явило в посочения в талона период в лечебното заведение за даване на кръвна проба.

Съдът кредитира и показанията на св. А. и св. Д. като кореспондиращи с останалите събрани доказателствени материали. Същите дават яснота по отношение на състоянието на жалбоподателката, което се установява и от представения по делото амбулаторен лист № 000261/30.12.2021г. като св. А. потвърждава и че жалбоподателката е управлявала МПС-то на процесната дата.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя се установява от Заповед № 8121з515/14.05.2018г. – т. 1.4. (доколкото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. е влязла в сила от 01.01.2022г., т.е. преди съставяне на АУАН).

Компетентността на административно-наказващия орган произтича от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. – т. 3.9. Издателят на НП Г.Р.Г. е изпълнявал длъжността Началник на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ - Пловдив видно от Заповед № 8121к – 8883 от 2020г. Издателят на АУАН – Н.М., е упражнявал длъжността „***“ към сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ при ОДМВР-Пловдив, за което свидетелства той и което се установява и от Заповед № 317з-11675-31.12.2021г., както и от Протокол №2 от 22.12.2021г., видно от който същият е бил на длъжност мл.

ПИ от сектор „ОП“ при Трето РУ, т.е. явяващ се компетентен да издава АУАН-и по ЗДвП.

По отношение на въпроса за възможността на актосъставителя да използва технически средства за установяване на употреба на наркотични вещества, видно е от Протокол № 2/22.12.2021г., че същият е участвал при проведен изпит от тази дата и е бил обучен да използва технически средства за измервания и контрол. Същевременно, в нормативната уредба липсва ограничаване на това кои лица са компетентни да извършват проверка за установяване на наркотични вещества, респ. конкретно пред кои полицейски служители лицето следва да направи отказа за тестване. Налични ограничения са предвидени например в чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, но те се отнасят само 4 до полицейските служители, които следва да установяват концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор, но не и до тези, които могат да извършват проверка за наркотици.

Такива ограничения не се съдържат и в Заповед № 8121з515/14.05.2018г. В нея са описани единствено в т. 5 полицейските органи, които могат да установяват употреба на алкохол с доказателствен анализатор, сред които са и заемащите длъжност „***“, какъвто е бил актосъставителят. В т. 4.3. от Заповедта е дадено указание към полицейските органи за използване по съответния ред на технически средства и системи за измервания и контрол, 1. одобрени по реда на Закона за измерванията и 2. притежаващи удостоверения за одобрен тип средство за измерване. Такива средства, използвани от полицейските служители, са например скоростомерите (чл. 745 и сл. от Наредбат а за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). Не такива се явяват обаче техническите средства за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, видно както от Закона за измерванията, така и от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В същите нормативни актове са изчерпателно изброени всички технически средства, подлежащи на контрол по Закона за измерванията. Такива са например анализаторите за алкохол в дъха – чл. 765 и сл. от Наредбата. В Наредбата обаче не са включени средствата за установяване наркотици, видно и от служебно извършената проверка на сайта на БИМ, при която се установи, че не са били издавани удостоверения за одобрен тип средства за измерване за средства от такъв тип, в частност и за Дрегер Дръгтест 5000. В тази насока и в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е предвидено задължение със заповед на министъра на вътрешните работи да се определят само техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта , след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. Отделно от това видно от чл. 1, ал. 5 от Наредбата със Заповед е предвидено да се определят и тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, като за тях няма изискване да са одобрени по реда на Закона за измерванията. Поради това и т.

4.3. от Заповедта също не се отнася до полицейските органи, които са оправомощени да използват технически средства за установяване на употреба 5 на наркотични вещества.

Отделно от това, следва да се посочи, че в случая административнонаказателната отговорност е ангажирана за извършен отказ на лицето да се тества за употреба на наркотични вещества, а не за извършено тестване на лицето, поради което ирелевантно се явява обстоятелството кое лице може да извърши проверката с техническото средство, след като такава въобще не е била осъществена. В тази връзка следва да се отбележи, че съществено процесуално нарушение би имало само в случаите, когато не е изпълнена процедурата по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 29.12.2021г., за нарушение от същата дата, а НП - на 08.02.2022г., тоест преди погасяване на административно-наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.

Разпечатката съдържа 28 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d95c230b-8c91-4220-bb1b-1a98b41ea909