Решение № 13304 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13304 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110115233 по описа за 2025 година

Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „ЗД Е.“ АД да заплати на Н. Н. Н. сумата от 2556.46 евро (5000.00 лева)- част от вземане в общ размер на 16 787.63 лева, представляващо неизплатена част от обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Мерцедес V Klasse“ с рег. ................, в резултат от ПТП, настъпило на 30.11.2023г. в гр. София, на ............., на разклона за барбекю „К.“ в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. .........., чиято гражданска отговорност в това му качество била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „ЗД Е.“ АД да заплати на Н. Н. Н. и сумата от 1455.85 евро (2847.40 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 28.12.2023г. до 16.03.2025г. върху целия сочен като непогасен остатък от застрахователното обезщетение.

Ищецът твърди, че на 30.11.2023г. в гр. София, на ............., на разклона за барбекю „К.“ настъпил пътен инцидент между собствения му лек автомобил лек автомобил „Мерцедес V Klasse“ с рег. ................ и лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. .........., чийто водач, движейки се по посочената улица в посока от Околовръстен път към С.“ се ударил в бордюра вляво от пътя, при което ударил движещия се срещу него лек автомобил „Мерцедес V Klasse“ с рег. ................, в резултат от което на последния били причинени увреждания на обща стойност 21 683.39 лева, вкл. разходите за репатриране на автомобила от мястото на ПТП. С оглед на това и доколкото към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ била застрахована от ответника, последният бил поканен да заплати на ищеца стойността, необходима за възстановяване на увреденото превозно средство. За погасяване на задължението си ответното дружество изплатило в полза на ищеца като увредено лице сумата от общо 4895.76 лева. С оглед на това ищецът поддържа, че му се дължи остатък от обезщетението в размер на 16 787.63 лева, от която сума понастоящем претендира само част, възлизаща на сумата от 5000.00 лева, както и законна лихва, обезщетение за забава и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

1

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че с изплатената от него извън процеса сума е погасил изцяло задължението си да обезщети увреденото от ПТП лице за вредите по собствения му лек автомобил „Мерцедес V Klasse“ с рег. ................, като изяснява, че изплатеното от него обезщетение било определено въз основа на правилата в Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите- приложение към чл. 15, ал. 4 от Наредбата № 24 от 8.03.2006г. Счита за необосновано с оглед срока на експлоатация на увредения автомобил към датата на ПТП стойността на необходимите за ремонта детайли да бъде определяна на база цени на оригинални части, респ. на официални вносители и сервизи. Подчертава, наред с това, че недопустимо е (в материалния смисъл на понятието) обезщетението при частично увреждане да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. ..........; 2/ осъществяване на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на посочения автомобил (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени пълно и главно от ищеца.

С оглед конкретните твърдения и доводи на страните на основание разпоредбите на чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на процесния пътен инцидент гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. .......... е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че на сочените в исковата молба време и място е настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Мерцедес V Klasse“ с рег. ................ и лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. .........., като причина за това е поведението на водача на последния, че в резултат от пътния инцидент по лек автомобил „Мерцедес V Klasse“ с рег. ................ са настъпили подробно описаните в исковата молба увреждания, както и че за погасяване на задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение ответникът е заплатил в полза на ищеца като трето увредено лице сумата от общо 4895.76 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези обстоятелства с правно значение се установяват въз основа на надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните застрахователна полица за застраховка 2

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.

.........., протокол за ПТП с бланков № 1897885 от 30.11.2023г., опис на щетите по МПС, изготвен от застрахователя на 05.12.2023г., както и фактури, съдържащи данни относно вида и стойността на извършените по отношение на увредения автомобил ремонтни дейности.

Спорният между страните въпрос пред настоящата инстанция се съсредоточава върху стойността, необходима за репариране на действително нанесените в резултат от ПТП увреждания по лек автомобил „Мерцедес V Klasse“ с рег. ................, респ. на следващото се за това застрахователно обезщетение.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебноавтотехническата и оценителна експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил в състоянието му отпреди инцидента, представляваща т. нар. възстановителна стойност на имуществото по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от общо 19 951.79 лева, като, противно на поддържаното от името на ответника, тази сума не надвишава действителната стойност на МПС към датата на ПТП, която съгласно заключението на съдебно- оценителната експертиза възлиза на сумата от 48 238.00 лева.

Неоснователно ответникът претендира при определяне на възстановителната стойност на увреденото МПС да бъде взета предвид Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите- приложение към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006г.

Съгласно чл. 2 от Методиката, представляваща приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24/08.03.2006 г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд.

Тя урежда взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка п о чл. 249, т. 1 КЗ (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Методиката, както и в случаите, когато друг застраховател е встъпил в правата на третото увредено лице на основание чл. 213 КЗ (отм.);

– виж чл. 3, ал. 2 от Методиката).

Изрично в Методиката (чл. 4) е предвидено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз (каквато е представена в случая) и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Т. е. в останалите случаи остойностяването на вредата съобразно Методиката не е задължително.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)/чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото чл. 386, ал. 2 КЗ.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички 3 присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ- в този смисъл са Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК.

С оглед на изложеното и при съобразяване на извършеното от ответника преди процеса плащане за погасяване на процесното вземане в размер на 4895.76 лева непогасеният чрез плащане остатък от вземането на увреденото лице за обезщетение за претърпените от него от ПТП имуществени вреди възлиза на сумата от 15 056.03 лева, поради което и предявеният като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде изцяло уважен, а като законна последица от уважаването му в полза на ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.03.2025г., до окончателно изплащане на задължението.