Решение № 380 от 11.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. ХАСКОВО, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20245600500554 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД против решение № 60 от 28.04.2024 г., постановено по гр. д. № 558 по описа за 2023 г. на Районен съд - Харманли, с което „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Д. Г. Х. на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, предл. последно от КЗ сумата от 406,25 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с рег. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2023г. около 09:30 ч., в гр. *** на ул.*** по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц220", с рег. № *** с водач - Н. Д. И. с ЕГН ********** от гр. ***, за което при ответника е била образувана преписка по щета на МПС по Полица № ***, със срок на действие от 07.09.2022 г. до 06.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване на застрахователя - 16.05.2023 г., до окончателното й изплащане; да му заплати сумата 350 лв., представляваща направени разноски 1 по делото; както и да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.” сумата в размер на 480,00 (с включен ДДС), представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство.

В подкрепа на въззивната си жалба „Дженерали Застраховане“ АД, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Искането му към Окръжен съд - Хасково е да отмени решението на РС - Харманли и вместо това, да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения срещу дружеството иск или да се намали частта на присъденото застрахователно обезщетение, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

Въззиваемият Д. Г. Х., чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно. Въззиваемият моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение, като му се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство, включително и адвокатско възнаграждение, за оказано безплатно процесуално представителство, защита и съдействие.

Третото лице помагач – Н. Д. И. не е изразил становище по депозираната въззивна жалба.

Окръжен съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Харманли е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. Х. против „Дженерали Застраховане“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, предл. последно от КЗ за заплащане на сумата от 406.25 лева (след допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 22.02.2024 г.), предявен като частичен от сумата 1000 лв. представляващ разликата между действителния размер на вредите и заплатеното от ответника обезщетение за имуществени вреди, причинени на МПС марка „Фиат“, модел „Стило“ с рег.

№ *** в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2023 г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП - 16.05.2023 г. до 2 окончателното й изплащане.

Искът се основава на следните установени по делото факти:

На 16.05.2023 г., около 09:30 ч., на улица *** в гр.*** управляващият МПС марка „Мерцедес Ц220", с рег. № *** – Н. И. не се съобразява с пътната обстановка /скоростта/ и релефа на пътя, поради което губи контрол върху управляваното от него МПС, вследствие на което се удря в паркираното в дясно на пътното платно МПС марка „Фиат“, модел „Стило“, с рег. №***, собственост на Д. Х.. Вследствие на така настъпилия пътен инцидент автомобилът, собственост на ищеца понесъл значителни материални щети. За настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП) бил съставен Протокол за ПТП от 16.05.2023 г., по описа на РУ-МВР-Харманли. Към датата на настъпване на пътния инцидент Гражданската отговорност на виновния за катастрофата водач, управляващ лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц220", с рег. ***, била при ответното дружество — „Дженерали Застраховане” АД.

В деня на произшествието, Д. Х. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, като в тази връзка била образувана преписка по щета № ***, по описа на „Дженерали Застраховане” АД. На 17.05.2023 г. експерти на „Дженерали Застраховане” АД извършили оглед на уврежданията по лекия автомобил собственост на ищеца и на 18.05.2023 г. бил съставен Опис заключение по претенция № *** г., в което са отразени увредените детайли по лек автомобил марка ,,Фиат Стило”, с рег. № ***, собственост на Д. Г. Х.. След това, на 22.05.2023 г. ищецът получил банков превод, нареден от ответното дружество, в размер на 601.56 лв., която сума представлявала стойността на определеното и изплатено застрахователно обезщетение.

Тъй като ищецът не бил съгласен с размера на определеното му и изплатено застрахователно обезщетение, за него възникнал правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за разликата между действително заплатеното от застрахователя и реално дължимото обезщетение, представляващо действителния размер на вредите съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ.

При определяне на присъденото с обжалваното решение обезщетение, Районен съд - Харманли е приел, позовавайки се на трайната съдебна 3 практика, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът е възприел заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, според която стойността на ремонта при влагане на нови авточасти, труд, материали и други разходи, необходими за възстановяването на процесния автомобил, по средни пазарни цени възлиза на 1 007.81 лева. Съответно тази сума надхвърля сумата 601.56 лв., която ответника е заплатил на ищеца във връзка с настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди на лек автомобил марка ,,Фиат Стило”, с рег. № ***, собственост на Д. Х.. Поради това Районен съд Харманли е уважил изцяло предявеният иск (след допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 22.02.2024 г.) и е осъдил ответника да му заплати сумата от 406,25 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение.

В подкрепа на въззивната жалба против постановеното в посочения смисъл решение, ответното застрахователно дружество поддържа възражение, че първоинстанционния съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, което въззивникът оспорил надлежно в съдебното производство като неясно и необосновано.

Поради това районният съд постановил неправилно и необосновано решение.

Оспорва се преди всичко методиката, използвана в заключението на вещото лице, като се твърди, че същото е и немотивирано. Твърди се, че практиката на повечето сервизи в страната при извършването на ремонт на автомобили с период на експлоатация повече от 18 години била да се използват части втора употреба. Оспорва се заключението на вещото лице, поради това, че не била използвана информация от сервизи, които се намират на територията на град Харманли, поради което така определената от вещото лице средна пазарна стойност била неправилна, тъй като процесното ПТП се е случило на територията на града. Въвеждат се съображения, че заключението не било достатъчно обосновано и възниквали съмнения относно неговата правилност, тъй като същото не било изготвено от вещото лице след задълбочено проучване на реалния пазар за части, боя и сервизи, защото не били събрани достатъчно на брой оферти.

В условията на евентуалност

4 се въвеждат съображения, че първоинстанционният съд е следвало да кредитира представената от вещото лице по изготвената съдебна автотехническа експертиза стойност на вредите при използване на части втора употреба.

Окръжен съд – Хасково приема, че доколкото възраженията обективирани във въззивната жалба са свързани с размера на дължимото застрахователно обезщетение, като не са заявени каквито и да било възражения относно релевираните от ищеца факти, обуславящи възникването на застрахователната отговорност на ответното дружество, то спорен остава единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение.

Неоснователно е възражението, че приетата по делото експертиза е необоснована и непълна. Методиката, по която работи вещото лице, се избира от него именно поради това, че то разполага с необходимите специални знания, за да даде отговори на поставените му въпроси. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 ГПК при възлагане на експертизата се посочват материалите, с които вещото лице следва да се запознае при изготвяне на експертизата. В случая ответникът не е посочил конкретни сервизи, които да бъдат проверени от вещото лице, поради което и същото е извършило своето проучване върху толкова на брой сервизи, колкото е преценило за достатъчно.

В конкретният случай, назначеното вещо лице е преценило, че използваните от него за сравнение определен брой варианти на оферти за части и справки от определен брой сервизи са достатъчни, за да даде конкретен и обоснован отговор на поставените му въпроси. Вещото лице е мотивирало заключението си, като е използвало така получената от него информация. В допълнение, в съдебно заседание, проведено на 11.01.2024 г., вещото лице е отговорило на допълнително зададени с молба от 11.01.2024 г. въпроси от ответника като изрично е обосновало защо не е използвало 5 независими източника за сравнение.

На следващо място, при възражение от страна на ответника, че вещото лице не е съобразило определени сервизи или, че посочената в неговото заключение цена не отговаря на конкретни цени, при други доставчици в негова тежест е да представи доказателства за това. Доколкото в случая, не са посочени конкретни сервизи, които вещото лице е следвало да провери, нито конкретни доставчици, които предлагат процесните авточасти на различна цена, възражението срещу обосноваността на приетата експертиза се базират 5 на голословни твърдения и на предположение, че на други места цената би могла да е различна, което от своя страна би могло да повлияе на заключението. В този смисъл и това възражение е неоснователно.

Възражението, че вещото лице е използвало, за да обоснове заключението си сервизи, които се намират извън град Харманли, където е настъпило процесното ПТП, същото са неоснователно, доколкото липсва изискване вещото лице да съпоставя цената в конкретен регион. Отново не са представени доказателства, от които да се установява, че цената за подобни дейности е по-ниска в сервизи, намиращи се в град Харманли, поради което не може да се постави под въпрос достоверността на използваните от вещото лице данни от сервизи, които същото е използвало, за да обоснове заключението си.

Поради това въззивната инстанция счита, че изготвената и приета по делото експертиза е изчерпателна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. Съответно първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението, при постановяване на решението си и въз основа на това правилно е определил размера на дължимото обезщетение.

Неоснователно е и поддържаното пред двете съдебни инстанции възражение за завишена стойност на ремонта на процесния автомобил, поради изчисляването им при влагане на нови авточасти.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, с настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.