Решение № 371 от 02.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330205145 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Калиопа 7“ ЕООД с ЕИК 204555814 на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат бланкетни възражения за отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание представител на дружеството жалбоподател аргументира отмяната на обжалвания акт с изтичане на срока на абсолютна давност от датата на извършване на нарушението. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема подробно писмено становище по жалбата със съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда. Излага детайлно съображенията си законосъобразност на обжалвания акт от процесуална и материална страна, доказването на извършено нарушение и неприложимост на института на маловажния случай. В съдебно заседание изпраща процесуален представител, който поддържа законосъобразността на обжалвания акт и моли да се потвърди, а по възражението относно настъпила абсолютна давност претендира да не е изтекла, доколкото следва да се брои от датата на връчване на електронния фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и се отправя възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок предвид известието за доставяне на електронния фиш, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

ППС лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола Версо“ с рег. № ****, е собственост на дружеството жалбоподател „Калиопа 7“ ЕООД с ЕИК 204555814.

На 14.07.2020 г. в 10:09 часа е установено нарушение, регистрирано с № AA67F571C8E96D13E053031F160AFF3C, извършено с ППС лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № ****, с обща технически допустима максимална маса 2035, брой оси 2, екологична категория Евро 4, в община Марица, за движение по път А-1, км. 118+599, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на пътното превозно средство.

Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 118+599.

За така установеното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, е издаден електронен фиш срещу дружеството жалбоподател в качеството му на собственик на ППС и е отразено, че на основание с чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 1 от ЗДвП се налага имуществена санкция в размер на 300 лева.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства по делото – известие за доставяне на ЕФ, създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.

179, ал.

3-3в

№

AA67F571C8E96D13E053031F160AFF3C, статични изображения във вид на снимков материал, справка от електронната система за събиране на пътни такси за нарушителя, справка с данни за МПС , собственик и представител, данни от електронна система за ППС с рег. № ****, справка за издадени електронни фишове, протокол на управителен съвет към АПИ за утвърждаване на образец на електронен фиш, Заповед № РД-11-4 от 23.01.2020 г. на председателя на УС към АПИ, становище от УИСИ към НТУ от 03.10.2024 г.

Относно приложението на процесуалните правила:

При преценка на съдържанието на обжалвания електронен фиш съдът намери, че е налице съществено процесуално нарушение при издаването му, което представлява основание за отмяна.

Съгласно обстоятелствената част на електронния фиш „за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10. ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.“ Така цитираното съдържание на електронния фиш не отговаря на изискванията за реквизитите, визирани в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, сред които е и „описание на нарушението“. Последното следва да съдържа всички съществени признаци от фактическата страна на нарушението, за да се приеме за ясно и санкционираното лице да може да организира защита си с оглед на тях.

Изискването за описание на нарушението от фактическа страна предполага в електронния фиш по един ясен и недвусмислен начин да бъдат посочени всички съставомерни признаци на деянието, като предвид правната квалификация на 2 вмененото нарушение, спазването на това изискване по императивен път налага индивидуализиране по непротиворечив начин на вида пътна такса, която според наказващия орган е била дължима и не е била заплатена от нарушителя. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт (в случая електронния фиш), а не да се извлича от доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП, с което се е ограничило посочването на правната норма, въвеждащата задължението, „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:…“. Същевременно разпоредбата в същата й форма съдържа различни точки. В т. 1 и т. 2 на чл. 10, ал. 1 от ЗП са изброени и двата вида пътни такси: по т. 1 „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен 2 срок платената пътна мрежа“; по т. 2 „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“

Критериите дали за дадени МПС се дължи заплащане на винетна такса или на тол такса са комплексни и са изброени в чл. 10а и 10б от ЗП. Установените от законодателя два вида пътни такси, които се дължат за ползване на републиканската пътна мрежа, при това с различно приложно поле, безусловно налага при описание на съставомерните признаци на нарушението в електронния фиш да се посочи коя от двата вида пътни такси (винетна или тол) е дължи да заплати дружеството жалбоподател в качеството му на собственик върху ППС според наказващия орган и коя от тези два вида такси е останала невнесена. Подобно посочване в обжалвания акт обаче липсва, като вида на дължимата пътна такса не е посочена нито словесно, нито цифрово чрез препращане към някоя от точките на чл. 10, ал. 1 от ЗП. По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект, а от друга, прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение че приетата в електронния фиш фактическа обстановка е с неясни фактически очертания, то няма как да се установи и дали тя отговаря на доказателствата по делото. Допуснатият порок в съдържанието на електронния фиш е неотстраним в съдебна фаза чрез събиране на доказателства, оценка на събраните и установяване за първи път от съда на този етап каква е действителната форма на изпълнителното деяние, извършено от наказания субект – дали невнасяне на тол такса или на винетна такса. Това е така, доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се потвърди положението, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, така че ангажира доказателства оборващи ги или установяващи различни фактическо положение, а тяхната правна квалификация и 3 правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и правомощия на районния съд да преквалифицира (в случай на необходимост от това) извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче (в случая надлежната форма на изпълнителното деяние) единственото правомощие на съда е да отмени обжалвания акт.

Всичко изложено до този момент обосновава извод, че липсата на посочване на всички релевантни за деянието факти, възпрепятства както правото на санкционираното лице да организира по адекватен начин защитата си, така и съда по проверка осъществяването на тези факти, тъй като те изцяло липсват, а оттам и не могат да бъдат доказани. Извън правомощията на съда тази празнота за бъде запълвана от данни в наличните по делото документи, тъй като казусът се разглежда в поставените в правораздавателния акт, подлежащ на обжалване, фактически рамки и по този начин биха се смесили несъвместими функции по обвинение и безпристрастно решаване на правен спор, но и би се пропуснала една съдебна инстанция и съставомерен факт би се въвел едва във въззивното производство. По тези изображения съдът прецени, че са налице основанията за отмяна на обжалвания акт.

От правна страна съдът намира следното:

Без да се изоставя възприетото становище за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, настоящият състав приема за доказано и осъществено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател.

От приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че въпросното ППС е собственост на дружеството жалбоподател, както и че на датата на соченото нарушение е било заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път А1 км 118+599, съставляващ автомагистрала и включен в списъка, приложение към т. 1 на Решение № 101/2020 г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събират пътни такси, като отразеното в доклада на електронната система е, че няма валидна винетка.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 3 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство лек автомобил марка и модел „Тойота Корола Версо“ с рег. № ****, на 14.07.2020 г., в 10:09 часа, е преминало през км 118+599 по път А-1, с посока – намаляващ километраж, като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 20052, намиращо се на същото място. От статичните изображения е видно, че ППС е с този регистрационен номер и при засичането му безспорно се установява, че е лек автомобил и е с 2 оси. Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.