Решение № 1392 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1392 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110215591 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Й. Ф. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-024876 от 29.09.2025 г., издадено от началник сектор при О „ПП“ - СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 100 (сто лева) лв. за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията за съдържание, тъй като не е описано разбираемо нарушението. При така изложеното моли НП да бъде отменено.

В открито съдебно заседание, проведено на 02.02.2026 г., жалбоподателят, редовно призован, явява се лично като поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено, тъй като претендираната фактическа обстановка не се доказва.

АНО, редовно призован, не се изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което НП следва да бъде потвърдено. Претендира юрк. възнаграждение..

Съдът, като съобрази становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал, намира от фактическа страна следното:

На 08.09.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя от мл. автоконтрольор при О "ПП" СДВР Р., оправомощен по силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, осъществено на 08.09.2025 г. в 02.09 часа, в гр. София, при управление на лек автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***'', по бул. „Черни връх“, с посока на 1 движение от бул. „Никола Вапцаров“ към ул. „Околовръстен път“. В АУАН било посочено, че жалбоподателя е без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудван.

Срещу АУАН не са посочени са писмени възражения от жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП, в което са възприети идентични фактически и правни констатации и на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 100 (сто лева) лв. за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка, въз основа на следния доказателствен материал: показанията на свидетелите Р. и С., АУАН Серия ГА № 4347009 от 08.09.2025 г. и заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, макар същите да са неинформативни като цяло. И двамата свидетели категорично твърдят, че не си спомнят случая. Единствено потвърждават отразеното в АУАН като сочат, че пишат множеството АУАН-и на ден.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана от лице с активна легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановената форма и срок. По същество е основателна.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е от компетентен орган. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В АУАН и НП са описани обстоятелствата на твърдяното нарушение, поради което не може да се приеме, че са нарушени правата на жалбоподателя да разбере за какво деянието му е повдигнато настоящото обвинение.

На жалбоподателя е повдигнато обвинение да е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. В подкрепа на посоченото обвинение единствено се представи един брой АУАН , изготвен от свидетеля Р., докато свидетелите нямат никакъв спомен за конкретната случка. Следва да се посочи, че процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в АУАН и в Наказателното постановление фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от 2

ЗДвП касае единствено и само административно-наказателното производство пред административно-наказващия орган. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, които съда цени, не се потвърди изложената в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка.

Не се установи, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение нито от обективна, нито от субективна страна, предвид липса на доказателства, установяващи осъществяването на така вмененото му административно нарушение.

Ето защо поради недоказаност на твърдяното в атакуваното НП административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и подведеното под административнонаказателна отговорност лице не следва да носи такава по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Поради горното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление (НП) № 25-4332-024876 от 29.09.2025 г., издадено от началник сектор при О „ПП“ - СДВР, с което на Й.

Ф. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 100 (сто лева) лв. за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3