Решение № 1534 от 02.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1534 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110115647 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът К. Т. М. твърди, че е страна по договор с ответника „Е.-П.П.“ АД по повод преноса и доставката на ел. енергия до обект на потребление, находящ се в гр. *******, абонатен № **********, клиентски № *******.

Заявява, че на 17.05.2022 г. заплатил без основание в полза на ответното дружество сума в размер на 19 лева, за която е издадена фактура № **********/17.05.2022 г. Сочи, че същата представлява такса за възстановяване на ел. захранване, прекъснато поради неплащане в срок на задължение за потребена електроенергия.

В исковата молба са развити подробни съображения за недължимост на процесната сума. Сочи се, че липсват доказателства за извършването на разходи от ответника, които да оправдаят изискваната парична престация от абоната. Навеждат се доводи за нищожност на клаузата от Общите условия за продажба на ел. енергия на „Е.-П.П.“ АД, която предвижда начисляването на такса за възстановяване на захранването. Ищецът счита, че същата противоречи на чл. 122-124 от Закона за енергетиката. Поддържа, че чрез посочената клауза е предоставена възможност на ответното дружество едностранно да определя обезщетение за вреди, поради което и същата е неравноправна. Ищецът посочва, че ответното дружество няма правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването.

Отправя искане до съда за осъждане на „Е.-П.П.“ АД да му заплати сумата от 19 лева, представляваща платена без основание сума за 1 възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № **********, клиентски № *******, начислена по фактура № **********/17.05.2022 г.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск.

Поддържа, че прекъсването на захранването на абоната е следствие от виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Излага, че е налице правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на електрическа енергия. Позовава се на чл. 34 от Общите условия, съгласно който „Е.-П.П.“ АД има право да поиска от „Е.

С.“ АД да прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия, в случай че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми, като в процесния случай е налице такова просрочие. Посочва, че съгласно чл. 37, ал. 1 ответното дружество изисква от „Е. С.“ АД възстановяване преноса на електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като възстановяването се извършва след заплащане на цена, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на захранването. Счита, че процесната такса представлява заплащане на вид мрежова услуга по смисъла на т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия и на основание чл. 28, ал. 1 ПТЕЕ се дължи на крайния снабдител - „Е.-П.П.“ АД, независимо че разходите по прекъсване и възстановяване на преноса на ел. енергия се понасят от „Е.

С.“ АД.

Оспорва да е налице противоречие на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със Закона за енергетиката. Заявява, че ответникът е изпълнил задължението, вменено му е чл. 124 ЗЕ, като е възстановил електроснабдяването в имота.

Посочва, че ЗЕ не отрича възможността за възстановяване на вредите, понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Поддържа, че плащането на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия, като снабдяването на обекта с ел. енергия се изразява в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава. Пояснява, че посочената такса е част от ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат е запознат със съдържанието му.

Развива доводи за липса на противоречие на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със Закона за защита на потребителите. Намира за бланкетни и необосновани аргументите на ищеца в тази насока. Счита, че посочената клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а предвижда ангажиране на гражданската му отговорност за виновно неизпълнение на договорните му задължения, същата не ограничава правата на потребителя, произтичащи от ЗЕ, а само допълва разпоредбите на закона. Оспорва да е налице противоречие с чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена таксата, е публично известен и абонатът е бил предварително уведомен за размера . Поддържа, че клиентът е имал възможност да влияе върху съдържанието на общите условия, но не се е възползвал от нея, като в 2 предвидения в общите условия срок от влизането им в сила не е подал заявление, с което да предложи специални условия. Посочва, че клаузата, предвиждаща начисляване на процесната такса, има неустоечен характер и има за цел не само поправяне на вредите, но стимулиране на абоната да не допуска виновно неизпълнение на задълженията си по договора. Намира за неотносимо цитираното от ищеца решение на ВКС, като посочва, че то касае общите условия на различен доставчик.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи, че е заплатил процесната сума в полза на „Е.П.П.“ АД. В тежест на ответника е да докаже, че плащането е извършено на валидно правно основание.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните наличието на облигационно отношение между тях, както и заплащането на претендираната сума от страна на ищеца в полза на ответното дружество. В случая спорът между страните е съсредоточен върху наличието на правно основание за начисляването на процесната сума.

Ответникът се позовава се на чл. 34 и чл. 37 от Общите условия на дружеството, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. Същите са публично известни, поради което съдът с доклада е указал на страните, че съдържанието им не подлежи на доказване. Съгласно чл. 34, ал. 1 „Е.-П.П.“ АД има право да поиска от „Е. С.“ АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел. енергия, в случай че битов потребител допусне забава в плащанията на дължими суми.

След отпадане на основанията за прекъсването в съответствие с чл. 37, ал. 1 „Е.-П.П.“ АД изисква от „Е. С.“ АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия. В случай че прекъсването е по вина на потребителя, ОУДПЕЕ предвиждат, че снабдяването се възстановява, след като последният заплати на „Е.-П.П.“ АД и „Е. С.“ АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването /чл. 37, ал. 1, изр. второ/.

На първо място, съдът намира, че дължимостта на посочената такса е обусловена от виновно неизпълнение на договорните задължения на потребителя, както и от извършването на разходи от страна на доставчика на електроенергия за прекъсване, респ. възстановяване на захранването.

Същевременно, по делото липсват каквито и да било доказателства за действителното предоставяне на претендираната мрежова услуга, респ. за извършването на разходи от страна на ответното дружество.

На следващо място, облигационните отношения между потребителите и доставчика на ел. енергия попадат в предметния обхват на Закона защита на потребителите, поради което и абонатите се ползват със специалната закрила 3 по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор, като т. 2 визира клаузи, които изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон. В Глава Девета, Раздел XI от Закона за енергетиката са уредени правилата за прекъсване снабдяването с ел. енергия. Съгласно чл.

123, ал. 1 доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. В тези случаи законът обвързва задължението на енергийното предприятие за възстановяването на снабдяването единствено с отстраняване на причините, довели до преустановяването му /арг. от чл. 124 ЗЕ/. Т.е. законът не поставя други условия като заплащането на такса и др. под. за възстановяване на захранването. В този смисъл цитираната по-горе клауза на чл. 37, ал. 1 от ОУДПЕЕ ограничава правата на потребителя, произтичащи от ЗЕ и се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП.

Наред с изложеното, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. Както по-горе бе изложено, за да възникне в полза на енергийното предприятие вземане по повод възстановяване на електроподаването, следва да се установят действително извършени разходи вследствие виновното неизпълнение на договорни задължения от страна на абоната. Като позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата на чл. 37, ал. 1 предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди поради включване и изключване на снабдяването. Ето защо тя е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. В този смисъл – цитираното от ищеца Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I т.о.

Макар същото да е постановено по повод общите условия на друго енергийно предприятие, в него е обсъждана клауза с аналогично съдържание на процесната.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП посочената клауза е нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по облигационното отношение. В този смисъл и извършеното от ищеца плащане се явява лишено от правно основание, като заплатената сума подлежи на 4 връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Видно от представеното от ищеца писмено доказателство – платежно нареждане от 20.12.2024 г. /л. 30/, ответното дружество му е възстановило процесната сума след получаването на препис от исковата молба. Предвид извършеното в течение на производството пълно погасяване на вземането, което съдът взе предвид съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Тъй като причина за отхвърляне на иска е извършено в хода на процеса плащане, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева във връзка с осъществената правна защита и съдействие по уважения иск, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Т. М., ЕГН **********, от гр. *******, срещу „Е.-П.П.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

*******, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 19 /деветнадесет/ лева, представляваща платена без основание сума за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № **********, клиентски № *******, начислена по фактура № **********/17.05.2022 г.