Решение № 1384 от 09.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. Варна, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Н. мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100501663 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 39302 от 13.06.2022 г., депозирана от Е. Р. Р., чрез адв. Н. И. срещу Решение № 1609 от 26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 15588/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу „Пристанище Варна“ ЕАД, за признаване за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 43/13.10.2021 г. на Изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, и неговата отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност „чистач” при ответното дружество, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, евентуално за неправилност на същото. Сочи, че в хода на производството е доказано неизпълнение на елементите от фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, т. 9 ГПК. Излага подробни хронологични доводи относно фактическата обстановка по спора. Счита за неустановена причината, въз основа, на която работодателят е изискал становище от ТЕЛК за възможността на работника да работника да изпълнява трудовата си дейност.

Позовавайки се на съдебна практика намира, че работодателят е 1 следвало да уведоми работника за намерението си да прекрати трудовия договор поради обективна невъзможност, респ. да я запознае със списъка по чл. 315 КТ на трудоустроените работници, като и предостави възможност да заяви дали останалите длъжности са подходящи и дали ги приема. Намира, че преценката за наличие на друга подходяща работа за трудоустрояване не може да се прави от работодателя, а следва да се извършва при прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, т. 9 КТ.

Счита, че непълнотата на експертното решение не може да бъде преодоляна чрез заключение на вещото лице, доколкото липсва предписание на компетентните органи към датата на издаване на заповедта. Сочи, че на работника не е предложено трудоустрояване., респ. че е бил лишен от възможност са изрази своето мнение и становище, поради което е отказал подписването на заповедта. Счита, че от съдържанието на решението на ТЕЛК от 8.09.2021 г. не се съдържа отбелязване, че Е. Р. не може да продължи да изпълнява досегашната си дейност.

Излага доводи, че експертното решение има консултативен характер, доколкото е взети при непълнота на всички документи, а именно: заповед за преназначаване, длъжностна характеристика и оценка на работоспособността като категория и проценти. Сочи, че в решението не се съдържа и срок за временната неработоспособност, респ. че забраната за изпълнение на служебните задължения касае длъжността „чистач“. За необсъдено намира представеното решение на ТЕЛК от 29.06.2021 г., в което е посочено, че Е. Р. може да работи като чистач, въпреки намалената й работоспособност от 85 %, считано до 1.06.2023 г. Намира, че не са налични данни за произнасяне по третия елемент от фактическия състав на иска, а именно: липсата на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа.

Моли за отмяна на решението, както и за уважаване на предявените искове. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на Пристанище Варна“ ЕАД, чрез адв.Г. С.. В същия се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна.

Сочи, че в решението на ТЕЛК от 8.09.2021 г., за което е уведомен работникът се съдържа констатация, че при изпълняването на длъжността „чистач“ са налице противопоказни условия на труд. Излага доводи, че всички длъжности в списъка по чл. 315 КТ са заети към 14.10.2021 г. Навежда аргументи, че работодателят не е задължен да организира дейността си по начин, че да съответства на нуждите от трудоустрояване, извън тези по чл.

315 КТ. Сочи, че на основание чл. 317, ал. 2 КТ, работодателят е длъжен да не допуска до работа работник, на когото работата според предписанията на здравните органи е противопоказна. Позовава се на решението на ТЕЛК, влязло в сила на 28.09.2021 г., в което е прието, че работата като чистач навън предполага тежък физически труд, което е вписано в противопоказните условия на труд, както и на заключението от 5.10.2021 г. на Службата по 2 трудова медицина „ЛТМ“ ООД, според което е невъзможно работникът да изпълнява трудовите си задължения.

Излага доводи, че поради завършеното основно образование на работника, същият не отговаря на образователните изисквания за останалите 121 бр. длъжности, доколкото за заемането им е необходимо основно, средно или висше образование. Сочи, че единствената длъжност, за която е предвидено основно образование, с изключение на „чистач“ е „докер“.

Твърди, че в периода от 1982 г. до 2021 г. нито една от свободните други длъжности не е била заемана от Е. Р.. Позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза намира, че съобразно здравословното състояние на работника не е налице друга подходяща длъжност при работодателя, доколкото е възможно при вдигането на обект с тежест от 1 кг. да се предизвика рязко отклонение в здравословното състояние. Сочи, че от изложеното от експерта се установява, че всички заемани от Е. Р. длъжности изискват движение на немалки разстояния и носене на тежест. Намира, че на изследване в настоящото производство подлежи въпросът дали е била налице друга подходяща дейност, за изясняването, на което счита за допустимо назначаването на експертиза.

Сочи, че при констатирана намалена работоспособност, работодателят следва да предложи на работника длъжностите, определени за заемане при трудоустрояване, като след избор от работника, компетентен здравен орган следва да удостовери дали избраната длъжност е подходяща. Излага доводи, че при липсата на свободна подходяща длъжност, работодателят е длъжен да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 325, т. 9 КТ.

Моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И.. Същият поддържа въззивната. Претендира разноски.

В проведеното о. с. з. от 19.10.2022 г. въззиваемият, редовно уведомен, представлява се от адв. С.. Същата моли за потвърждаване на решението. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:

В производството по гр. д. № 15588/2021 г. на РС- Варна е образувано по предявени от Е. Р. Р., искове срещу „Пристанище Варна“ ЕАД за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 43/13.10.2021 г. на Изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, и неговата отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност „чистач” при 3 ответното дружество, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

В исковата молба се излагат доводи, че между страните е сключен трудов договор от 20.04.1982 г., по силата, на който ищцата е изпълнявала длъжността „чистач“. Сочи, че с решение от 29.06.2021 г. на ТЕЛК й е призната временна неработоспособност от 85 %, следствие на хронична миелоидна левкимия и исхемична болест на сърцето. Излага доводи, че с писмо № 55182 от 2.07.2021 г. от ответника е изискана информация от комисията до ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД за работоспособността й, доколкото е назначена да извършва работа на открито и да полага тежък физически труд. Сочи, че със Заповед № 43 от 13.10.2021 г. на изпълнителния директор на Пристанище – Варна е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, поради невъзможност за изпълнение на възложената работа поради болест. Излага доводи, че работодателят не е предложил друга подходяща за заемане длъжност, както и че не е обсъдено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че заболяванията, от които страда са в списъка на заболяванията по Наредба № 5 на НЗ от 1987 г., откъдето извежда доводи, че същата попада в категорията на работници, ползващи се със закрила при уволнение. Моли за уважаване на исковете.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Пристанище Варна” ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че заповедта е издадена при спазване на нормативните изисквания и при осъществяване на соченото основание. Позовава се на експертно решение № 2224 от 8.09.2021 г. на ТЕЛК, с което е прието, че при изпълняване на длъжността „чистач“ са налице противопоказани условия на труд. Сочи, че всички длъжности по списъка по чл. 315 КТ са заети от лица с трайно намалена работоспособност, както и че не са налични други с оглед на квалификацията на работника.

Счита, че работодателят не е задължен да организира дейността си по начин, съответстващ на нуждите от трудоустрояване. Намира, че като предпоставка за допускане на възстановяването на работата следва да се отчита способността на работника да изпълнява трудовите си функции. Сочи, че решението на ТЕЛК за наличието на здравни противопоказания е задължително. Твърди, че основанието на заповедта е невъзможността за изпълнение на работата поради здравословни причини, както и че същата е връчена при отказ, което е удостоверено с подписа на двама други служители.

Излага доводи, че ищцата притежава удостоверение за завършен седми клас, както и че при ответника няма работа за която е допустимо да се заеме от такова лице. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и 4 поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:

В производството не се оспорва обстоятелството, че на 20.04.1982 г. между страните е сключен трудов договор, по силата, на който Е. Р. е била назначена на длъжността „чистач“, като през годините е изпълнявала длъжностите „пазач-паркинг“, „портиер“, „раздавач на чай“, „разносвач на чай“, „инвентарчик“. Не се оспорва, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 43 от 13.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, на сочено основание – невъзможност на работника да изпълнява възложената му дейност, поради болест довела до трайно намалена работоспособност, по здравни противопоказания въз основана заключение на ТЕЛК, връчена при отказ, при удостоверяване от двама свидетели. Безспорно е, че г-жа Р. е диагностицирана със следните заболявания: общо заболяване хронична миелоидна левкимия и исхемична болест на сърцето - двусъдова болест с имплантирани два стенда.

От приложените решения на ТЕЛК, допълнителни споразумения към трудовия договор и заповеди на работодателя, се установява, че Е. Р. е във влошено здравословно състояние, както и че е заемала през времето различни длъжности при работодателя. Съобразно предписание, през 2003 г. от длъжността работник по почистване в отдел „Складова база“, е била преместена на длъжността пазач паркинг в отдел „Вътрешен ред и охрана“. С решение на ТЕЛК от 20.05.2005 г. й е определена неработоспособност от 51 %, впоследствие с решение от 16.06.2008 г. е намалена на 30 %, като с решение от 5.10.2010 г. е увеличена на 51 %. С решение от 22.06.2011 г. на ТЕЛК й е призната неработоспособност от 72 %. С решение от 15.05.2014 г. на ТЕЛК е призната неработоспособност от 64%, като са издадени заключения на „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД за пригодността за изпълване на длъжността „портиер– тилова механизация“ и „раздавач на чай“. С допълнителни споразумения е преназначавана на горните длъжности.