Решение № 380 от 26.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Красимира Медарова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Лада Паунова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201125 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по касационни жалби от а. К., служебен защитник на подсъдимата Г. Н. Ц., и а. Б., защитник на подсъдимата Р. Х. Н., срещу решение № 460003 от 21.08.2023г. по внохд № 302/2019г. по описа на Апелативен съд – София, АСНС – закрит.

С присъда № 59 по нохд № 1321/15г. на Специализирания наказателен съд /закрит/ подсъдимите Г. Н. Ц., К. Г. Н., М. П. Ч. и Р. Х. Н. са признати за виновни в това че, за периода от месец октомври 2011г. до 16.10.2012г., в гр.

София, участвали в организирана престъпна група, ръководена от И.А.Ш. и Ю.Б. Г. и с участници Г. Н. Ц., К. Г. Н., М. П. Ч., Р. Х. Н. и У.М., създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 от НК и с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, са осъдени, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на по една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

На основание чл. 304 от НПК подсъдимите Г. Н. Ц., К. Г. Н., М. П. Ч. и Р.

Х. Н. са признати за невиновни да са участвали в така очертаната организирана престъпна група и с Д.Й., поради което и са оправдани по обвинението в този смисъл.

На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимите Г. Н. Ц., К. Г. Н., М. П. Ч. и Р. Х. Н. са били задържани.

1

Със същия съдебен акт подсъдимият Д.Й. е признат за невиновен в това, че за периода от месец октомври 2011г. до 16.10.2012г., в гр. София, участвал в организирана престъпна група, ръководена от И.А.Ш. и Ю.Б. Г. и с участници Г. Н. Ц., К. Г. Н., М. П. Ч., Р. Х. Н. и У.М., създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 от НК и с користна цел, поради което е оправдан по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

Срещу първоинстанционната присъда е бил подаден протест от прокурор при Специализирана прокуратура /закрита/ срещу осъдителната част на присъдата и жалби от адв. Б. Х.в, служебен защитник на подс. Р. Н., от а. К., служебен защитник на подс. Г. Ц., от а. Дюлгеров, защитник на подс. М.

Ч. и от а. М., защитник на подс. К. Н.. С решение № 460003 от 21.08.2023г. по внохд № 302/2019г. по описа на Апелативен съд – София, АСНС – закрит присъда № 59 по нохд № 1321/15г. на Специализирания наказателен съд /закрит/ е изменена като: е увеличено наложеното на подсъдимата Г. Ц. наказание лишаване от свобода от една година и шест месеца на две години и изпитателният срок, за който е отложено изтърпяването на това наказание, е увеличен от три на четири години; увеличен е изпитателният срок, за който е отложено изтърпяването на наложените на подсъдимите Р. Н. и К. Н. наказания лишаване от свобода от три години на три години и шест месеца.

Съдът се произнесъл и по разноските. Присъдата била потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба от а. Б. – защитник на подс. Р. Н., са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се състои в твърдение за нарушение на разпоредбите на чл. 12, 13 и 16 от НПК, на правилата за равнопоставеност на страните в процеса и на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Възразява се, че подсъдимата Н. е осъдена в разрез с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК. Твърди се, че постановеният акт не отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Сочи се, че деянието на Р. Н. е несъставомерно, поради липса на пряк умисъл за извършването му. Според защитника, обвинението срещу подс. Н. се основава единствено на свидетелските показания на инспектори от ГДБОП, които са работили по експлоатацията на СРС.

Акцентира се, че липсват доказателства за връзката на Н. с дружества, чиято дейност е свързана с предмета на настоящото дело. Изтъква се, че ако съдът беше направил задълбочен и прецизен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, би установил, че името на Р. Н. не фигурира в документацията на дружествата нито като заявител, нито като пълномощник, като липсват доказателства подсъдимата да е откривала банкови сметки на тези дружества. Възразява се, че съдът не е взел предвид заключението на компютърно техническата експертиза и показанията на свидетелките П. и Н..

Твърди се, че въззивният съд се е предоверил единствено и само на ВДС и протоколите, изготвени във връзка с тях. Възразява се, че Н. не е съставяла първични счетоводни документи, а е работила с тях само след като вече са 2 били подписани от управителите на дружествата. Също така, според защитата, е останал неизяснен фактът кой от дружеството „......“ ЕООД е автор на файловете и папките в иззетата от органите на досъдебното производство компютърна конфигурация. В обобщение се сочи, че от събраните от съда и приобщените от ДП доказателствени материали, не се установява по категоричен начин подс. Р. Н. да е извършила деянието, за което е обвинена. С жалбата се прави искане за оправдаване на Н..

По реда на чл. 351, ал. 4 от НПК е депозирано и прието от съда, допълнение към касационната жалба, изготвено от упълномощения пред касационната инстанция защитник на подсъдимата Р. Н. – адв. Х. Х.в. С него са развити съображения, аргументиращи основанията за проверка по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК. В обобщение се сочи, че едностранчивата оценка на доказателствения материал и избирателния подход при кредитирането на доказателства са преопределили липсата на отговор от страна на въззивния съд на възраженията на защитата, което се възпроизвежда като липса на мотиви. Според защитника, вместо съдът да обсъди задълбочено аргументите на защитата и да им даде дължимия отговор, и да изпълни задълженията си, регламентирани в чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК, като събере допълнителни доказателства по силата на служебното начало, въззивният съд декларативно е отхвърлил доводите на защитата. Приема се, че водещ порок в доказателствената дейност на съдилищата по фактите е липсата на достатъчна активност за събиране на всички възможни и допустими доказателства, задължението за което произтича от основния принцип за разкриване на обективната истина и от разпоредбите на чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК. Възразява се, че декларативният извод за несъстоятелност на направените от защитата възражения и пълното игнориране на източниците на оправдателни доказателства, е довело до липса на мотиви по отношение на авторството на престъплението. Твърди се липса на доказателства за участие на подс. Н. в осъществяване на данъчно престъпление, като дейността й е определена като нормална счетоводна дейност. Навеждат се доводи за липса на съзнание у подсъдимата, че извършва престъпна дейност. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В касационната жалба от а. К., служебен защитник на подсъдимата Г. Н.

Ц., са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК, като е посочено, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при противоречиви гласни доказателства и базирана основно на предположения.

Твърди се, че фактическите констатации на въззивния съд са в разрез със събраните по делото доказателства, които са погрешно интерпретирани относно авторството на подс. Г. Ц. на данъчни престъпления и относно съпричастността й към организирана престъпна група. Сочи се, че в решението на апелативния съд има изопачаване на факти и обстоятелства.

Явната несправедливост на наказанието е аргументирана с възражението, че на ръководителите на организираната престъпна група са наложени 3 значително по-ниски наказания, при доказани данъчни престъпления, нанесени щети в особено големи размери. С жалбата се прави искане за оправдаване на подсъдимата Ц. или, алтернативно, за намаляване на наказанието.

По реда на чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило допълнение към касационната жалба, депозирано от адв. К. и подсъдимата Г. Ц.. В същото се акцентира на обстоятелството, че инкриминираните 10 броя данъчни фактури, с доставчик „И.Т.“ ЕООД и получател „Г.С.“ ЕООД, не са издадени от подсъдимите Ц. и Н. и неоснователно върху тях двете се прехвърлят престъпните действия на счетоводителите на „Г.С.“ ЕООД и „М.л.“ ЕООД, които са потвърдили неистина в подадените счетоводни декларации по ЗДДС и са получили неследващ се данъчен кредит. Твърди се, че тези две подсъдими са отразявали всичко истинно и законно в издаваните фактури, не са имали съзнание за принадлежност към престъпно сдружение и в техните действия няма корист, доколкото те не могат да знаят какво ще направят следващите фирми със законно издадените фактури и стоката. Сочи се, че у подсъдимите липсвало знание за действията на другите лица, като нито са можели да ги предотвратят, нито са давали съгласие за извършване на престъпление и тяхното лично поведение не е било от естество да подпомогне или да попречи постигането на престъпните цели от И.Ш. и У.М.. В тази насока се твърди, че липсва съществуващо и функциониращо структурирано трайно сдружение за извършване на престъпления с участието на подс. Ц.. Изключително важни, според касаторите, са показанията на свидетеля Е.Й. относно това, че Г. Ц. не е извършвала счетоводни операции, както и че той е работил заедно с Р. Н..

Изтъква се, че от проведените специални разузнавателни средства (СРС) няма нито едно доказателство за извършена или готвена престъпна дейност, както и че обвинението не е представило нито една фактура, договор или справкадекларация по ЗДДС, изготвена от Г. Ц., и нито едно доказателство тя да е регистрирала някое от търговските дружества. С оглед основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК отново се сочи, че наложеното на подсъдимата наказание е по-високо от това на ръководителите на ОПГ, и обстоятелството, че производството по делото вече е с продължителност 12 години.

В съдебното заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата Р. Н. – адв. Х. Х.в, поддържа депозираната касационна жалба и допълнение към нея и моли за уважаване на жалбата, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Представените писмени бележки са буквален препис на допълнението към касационната жалба.

В лична защита подсъдимата Р. Н. се солидаризира с пледоарията на защитника си и моли за справедлив процес.

Служебният защитник на подс. Г. Ц. – а. К., акцентира върху липсата на доказателства, които да доказват вината на подсъдимите, поддържа депозираната жалба и допълнение към нея и моли за отмяна на атакувания 4 съдебен акт.

Подс. Г. Ц. не взема участие в производството пред настоящата инстанция.

Резервният защитник на подс. К. Н. – а. Конов, заявява, че се присъединява към депозираните касационни жалби, счита решението на АСНС (закрит), с което е потвърдена присъдата на СНС (закрит), за неправилно и незаконосъобразно, като моли за отмяната му и за оправдаване на неговия подзащитен или алтернативно – за намаляване на наложеното наказание. Защитникът представя и писмени бележки, в които излага съображения за неправилно приложение на материалния закон и за недоказаност на авторството на деянието.

Подс. К. Н. не се явява.

Резервният защитник на подс. М. Ч. – а. М., моли на основание чл. 347, ал. 2 от НПК да бъде отменен или изменен атакувания съдебен акт и по отношение на необжалвалия подсъдим Ч., ако са налице основанията по чл.

348, ал. 1 от НПК.

Подс. М. Ч. не взема участие в касационното производство.

Представителят на ВКП намира депозираните касационни жалби за неоснователни, счита, че не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1 от НПК, които да налагат отмяна или изменение на въззивното решение и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.